Скопие

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Скопие Скопје
Съвременно Скопие.
Скопие Скопие на картата на Република Македония
Данни
Регион:	Скопски
Община:	Скопие
Географска област:	Скопско поле
Население:	668 518^[1] (2006)
Надморска височина:	240 м
Геогр. положение:	42° 0' 0" сев. ш. 21° 25' 59" изт. д.
Пощенски код:	1000
Телефонен код:	02
Код на МПС:	SK

Скопие (на македонска литературна норма: Скопје, на албански: Shkup или Shkupi, Шкуп, Шкупи, на сръбски: Скопље или Skoplje, Скоплье, на турски: Üsküb, Юскюб) е столица и най-голям град на Република Македония с население около 506 926 души (2002 година) и многобройни индустриални предприятия — половината от производството на Република Македония. Столица е на България от 972 до 992 година. Разположен е в долината на река Вардар. В Скопие се намират Македонската академия на науките и изкуствата, Скопският университет „Св. св. Кирил и Методий“, Исторически архив, Педагогическа академия, Македонски народен театър. Градът изпитва сериозни екологични проблеми.^{[източник?]}

Съдържание

1 География
- 1.1 Климат
2 Административно устройство
3 Население
4 История
5 Икономика
- 5.1 Транспорт
6 Забележителности
- 6.1 Културни забележителности
7 Личности
8 Галерия
9 Побратимени градове
10 Външни препратки
11 Бележки

[редактиране] География

Скопие е разположен в северната част на Република Македония, по двата бряга на река Вардар. От юг градът е притиснат от склоновете на планината Водно, a от север – от ридовете на Скопската Църна гора. Нешироката в района на града долина на река Вардар е наложила неговата планировка и разрастване главно в посоките запад и най-вече изток, накъдето се разпростира Скопското поле. Разположен е във Вардарската разломна зона, в която се наблюдава значителна сеизмична активност.

Скопие се намира на и 42° северна ширина и 21° 25' източна дължина. Надморската височина в централната част е 240 метра. Широката градска част (с предградията) е около 1818 км² площ, приема се, че е 9 км на ширина (планината Водно - село Радишани) и 23 км на дължина (село Драчево - кв. Гьорче Петров). Ядрото на градската част обхваща около 225 км².

През Скопие протича най-значимата речна артерия на Република Македония — река Вардар, а в западната част на града току в границите му във Вардар се вливат още реките Лепенец (ляв приток) и Треска (десен приток). От голямо стопанско и гражданско значение за Скопие е язовирът на река Треска наричан езеро Матка, разположен югозападно от града.

[редактиране] Климат

Средната годишна температура за града е около 12,4°C. Летата са дълги, сухи и жежки, а зимите – хладни с много мъгливи дни.

Климатични данни за Скопие

Показатели	Ян	Фев	Мар	Апр	Май	Юни	Юли	Авг	Сеп	Окт	Ное	Дек
Средни максимални температури (°C)	4,0	8,4	13,6	18,6	23,9	27,4	29,8	30,0	26,1	19,5	11,2	5,3
Средни минимални температури (°C)	−3,6	−1,3	1,9	5,4	10,0	13,0	14,8	14,6	11,4	6,3	1,4	−2,2
Абсолютни минимални температури (°C)	6	6	6	7	9	6	5	5	5	6	7	7
Източник: worldweather.org

[редактиране] Административно устройство

Административна карта на Община Скопие.

Според последното административно деление на страната от 2004 година в състава на голямата община на град Скопие влизат 10 градски общини:

По брой на жителите, най-голяма градска община е Гази Баба имаща 72 617 жители (2002), а най-малка е Шуто Оризари имаща 22 017 жители (2002). Според площта, най-голяма градска община е Сарай с 229 км², а най-малка Чаир с 3,5 км².

Скопски махали и квартали

[редактиране] Население

Година	Брой на населението^[2]
1913	43 331
1919	51 758
1926	69 269
1931	68 334
1935	70 716
1948	102 600
1953	139 200
1961	197 300
1971	312 300
1981	408100
1994	448 200
2002	506 926
2006	668 518

Населението на Скопската голяма община по данни от преброяването на населението от 2002 година възлиза на 506 926 души.^[3]^[4] То се разпределя по градските общини както следва:

Градска община	Население
Аеродрум	72 009
Бутел	36 154
Гази баба	72 617
Гьорче Петров	41 634
Карпош	59 666
Кисела вода	57 236
Сарай	35 408
Център	45 412
Чаир	64 773
Шуто Оризари	22 017

Само в градските части на Скопие населението е чувствително по-малко, причина затова е, че към някои от градските общини са присъединени близки села, а община Сарай е изцяло селска и в територията ѝ не влизат градски квартали.

Данните от 2002 година показват, че в етническо отношение населението се самоопределя така: македонци (по етнос) - 338 358 души или 66,75% от населението; албанци - 103 891 (20,49%), роми - 23 475 (4,63%), сърби - 14 298 (2,82%), турци - 8 595 (1,70%), бошняци - 7 585 (1,50%); власи - 2 557 (0,50%) и други - 8 167 (1,61%)

97,5% от населението над десетгодишна възраст е грамотно.

[редактиране] История

[редактиране] Ранна история

Първото споменаване на Скопие е при египетския географ Клавдий Птолемей под античното име на града – Скупи. Градът е основан през III век пр.н.е.. През 164 г. пр.н.е. завладян от Рим и става главен град на областта Дардания, населявана предимно от племето дардани. През 84 или 85 година от новата ера император Домициан основава колонията Флавия Аелия Скупи, която прерасва впоследствие в голям град.

В Античността селището е наричано Скопи от римските писатели и Скупи от византийските. Античният град е разрушен през 518 година от земетресение. Император Юстиниан I възстановява града и го включва към архиепископията Юстиниана Прима, чийто правоприемник е Охридската българска архиепископия. През зимата на 593/594 той е отново разрушен, този път от славяните.

[редактиране] Средновековие

През IX-X век e в състава на Първото българско царство. През 980 г. цар Роман резидира в Скопие, което е столица на страната до 992 г. След падането на България под византийска власт през 1018 г. за известно време Скопие е център на византийската тема (катепанство) България. През 11-13 век градът е седалище на една от епархиите на Охридската архиепископия.^[5] В средата на XIII век е център на владенията на болярина Константин Тих Асен, който от 1257 г. до 1277 г. е български цар. От края на 13 век Скопие е в състава на средновековната сръбска държава на Неманчите. По време на цар Стефан Душан е столица на Душановата империя.

[редактиране] Османски период и възраждане

Гравюра от 1594 г.

На 19 януари 1392 година градът е завзет от османците, предвождани от Евренос бей и получава името Юскюб (на турски: Üsküp). От 1392 до 1912 година e под османска власт.

Според изследване на Хр. Гандев^[6], от 312 християнски домакинства и 316 турски през 1450 г. етническият състав е променен до 268 християнски и 623 турски през 1519 г., като един от методите е принудително изселване.

Първото земетресение, което засяга Скопие и за което има исторически свидетелства, е регистрирано на 28 април 518 г.^{[източник?]} През 1555 година градът попада в обсега на ново разрушително земетресение, но бързо се възстановява.

По време на Възраждането българската общност в Скопие е сред най-будните в цяла България. Българите в града са сред първите, които се противопоставят яростно на Цариградската патриаршия и издигат въпроса за собствени училища, в които да се преподава на родния български език, a още през 1833 г. Скопие и Самоков са първите градове, поставили искане да имат свещеници българи.

През време на Възраждането Скопие вече има значително българско население, една част от което с добри доходи, което спомага за повдигане на училищното и църковното дело. Още през 1836 или 1837 година отваря врати първото българско общинско училище в Скопие. Училището е настанено в къща до църквата „Света Богородица“, а за пръв учител е поставен монаха Павел Харват от Бигорския манастир.

В 1845 година руският славист Виктор Григорович пише за Скопие:

„

в този град има митрополит, три или четири църкви и училище, в което смятаха да въвеждат преподаване на български.^[7]

“

По-късно се съградила нова сграда на учлището по-просторна и удобна, а за учител през 1848 г. е привлечен един от титаните на възрожденското училищно дело, велешанина Йордан Хаджиконстантинов-Джинот. Самият Джино екзалтиран патриот от типа на Раковски, чиито голям почитател е до гроба си, учителства в Скопие много години и създава истинска епоха там. Джино въвел в училището подпълно „Ланкастерската метода“, което нещо преди това направил и във Велес през 1840 г. Пламенният патриотизъм на Джино стигал до същиснки български фанатизъм и това веднага направило лошо впечатление на скопския митрополит, грък по произход. Години наред обаче имайки силни позиции пред османските власти българските първенци бранят Джинот. Сгоден случай се отдава на фанариотите да отсранят Джинот от училищеното дело едва в разгара на Кримска война (1853-1859). За затваряне на българското училище обаче и дума не можело да става и скоро за учител е назначен Стоян Костов от Враня, ученик на Найден Геров.^[8] През 1895 година българското училище е преустроено като Педагогическо българско училище.^[9]

След проведен плебесцит от 1874 година в Скопие и околията е назначен митрополит от Българската екзархия, след като 8131 християнски къщи гласуват положително, а само 567 християнски къщи гласуват против и искат да останат под върховенството на Цариградската патриаршия^[10].

В края на 19 век град Скопие е третото по значение стопанско и административно средище в тогавашна Македония, след Солун и Битоля. Административен център е на Скопска каза и на Скопски санджак на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Скопие има около 31 900 жители, от които около 13 000 българи християни, около 15 000 турци, 30 черкези, 50 гърци, 150 арнаути християни, 450 власи, 800 евреи, 1920 цигани и около 500 човека от други народности.^[11]

Тоталното мнозинство на християнските жители на града е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Скопие се състои от 9 832 българи екзархисти, 216 българи патриаршисти гъркомани, 344 българи патриаршисти сърбомани, 48 българи протестанти, 75 гърци, 360 власи и 354 цигани. В града има 2 прогимназиални и 9 основни български училища, както и 1 прогимназиално и 2 основни гръцки, 1 основно влашко и 2 прогимназиални и 4 основни сръбски.^[12]

По време на Албанското въстание от лятото на 1912 година Скопие е превзет от въстаниците и остава в техни ръце до 4 септември 1912 година.

[редактиране] 1912—1944

Парад на българската ШЗО в Скопие, 14 август 1916

На 25 октомври 1912 г. двадесет дни след обявяването на Балканската война Моравската дивизия на Сръбската армия влиза в Скопие. От 1913 г. градът официално е присъединен към Кралство Сърбия. На 10 октомври 1915 г., по време на Първата световна война след упорит бой Българската армия изтласква сръбските войски от града. При отстъплението си сърбите запалват северната част на Скопие.^[13] Българските части са посрещнати като освободители. Както пише, генерал Георги Тодоров:

„

Цялото население излезе. Всичкото време и от всички се хвърляха венци и цветя. Къщите украсени с наши флагове и килими. Улицата ... обсипана с цветя. Хората плачат. Неописуем възторг.^[14]

“

Скопие, който е присъединен към Царство България, става център на Македонската военноинспекционна област, начело с ген. Рачо Петров.

През 1918 г. градът отново е върнат на Кралството на сърби, хървати и словенци, от 1929 г. Югославия.

Изглед от чаршията.

За периода между двете световни войни ужасяваща информация за случващото се в Македония и Скопие дава френския шпионин Анри Пози в книгата си „Войната се завръща“ излязла от печат за пръв път през 1934 г. Пози съобщава за нечовешки издевателства над българите в Македония — мъчения, унижения, преследвания и убийства на български първенци. Абсурдното си отношение кралските власти в Скопие стигат до заличаване на всички надписи на български език включително и по иконите в църквите и надгробните паметници.^[15]

„	Във всички гробища, във всички църкви на поробена Македония, по заповед на Белград изтриха надписите на български, които се намирали в олтарите, по стените на постройките, върху гробовете; надгробните паметници са изпочупени, гробовете разровени. В Скопие например повече от 40 тела са били изровени от черквата „Св. Димитър“. - Какво ги направиха? - попитах сътрудника на г-н Йованович, който ме придружаваше при визитата в черквата и ми разказваше това. - Хвърлиха ги във Вардара - ми отговори.	“
—Анри Пози

На 22 април 1941 г. Пета армия от състава на Българската армия е посрещната втори път като освободител от българите в Скопие. Българските части напускат града след 9 септември 1944 г. с идването на власт на БКП.

От октомври 1915 до септември 1918 г. и от април 1941 г. до септември 1944 г. е в състава на Царство България.

На 13 ноември 1944 година, в хода на Страцинско-Кумановската операция, части на Първа и Четвърта български армии влизат в Скопие, а след тях в града навлизат и югославски партизани от 42^ра и 50^та Народноосвободителна дивизия и 16^та Македонска бригада. Днес в чест на събитието Скопска община присъжда почетната награда „13 ноември“.

Каменният мост на Вардар - символът на Скопие.

Саркофагът с костите на Гоце Делчев, в двора на църквара „Св. Спас“.

[редактиране] Нова история

След края на Втората световна война градът бързо се развива и става индустриален, културен и административен център на Социалистическа република Македония.

В началото на ноември 1962 г. река Вардар прелива и наводнява Скопие и околностите, а на 26 юли 1963 г. е регистрирано катастрофалното Скопско земетресение с магнитуд 6,1 по скалата на Рихтер, при което над 1000 души загиват и около 120 000 души губят своето жилище. Градът е силно разрушен от земетресението през 1963 г. (ок. 80 % от сградите) и след това възстановен (центъра по проект на японския архитект Кензо Танге).

След обяваването на независимостта на Република Македония през 1991 година, Скопие става нейна столица.

За произход на името на града се смята гръцката дума skopios, което означава кула, наблюдателница, заради разположението на града.

[редактиране] Икономика

На територията на Скопие са разположени производствените мощности или управленията на едни от най-големите предприятия на територията на Република Македония. Страната има типичната за малките страни купна стопанска структура, при която главните производствени структури се съсредоточават в столицата, където е най-голямото съсредоточаване на държавни разходи във връзка с локацията на цялата висша държавна администрация.

По данни на Държавния завод за статистика на Република Македония през 2006 година Скопският статистически регион, включващ голямата Скопска община и прилежащи 7 малки селски общини, заработва почти половината (47,43%)^[16] от БВП на страната. Регионът е най-малкият в териториално отношение и най-гъсто населеният, за сравнение Пелагонийският статистически регион, включващ втория по големина град в Република Македония – Битоля, а също и градовете Прилеп, Ресен, Крушево и Демир Хисар, е на второ място като дялово участие в образуването на националния БВП с около 11,30 %.

[редактиране] Транспорт

Още от древни времена Скопие е важен транспортен пункт, на пътищата свързващи Северозападните Балкани и Централна Европа с Беломорското крайбрежие и пристанището на Солун и на тези свързващи Черноморското крайбрежие с Адриатика. През Скопие днес преминават европейските пътища Е 65 и Е 75. Благодарение на централното си местоположение на Балканския полуостров Скопие в миналото е било често пъти голям и цветущ град.

Скопие е най-важният транспортен център на Република Македония. Градът се свързва с железопътни линии на изток и запад. А в рамките на самия град общественият транспорт се осъществява от Публичното транспортно предприятие „Скопие“, което има развита автобусна мрежа. Скопие не разполага с градска железница и електротранспорт, а условия за воден транспорт няма. Югоизточно от Скопие се намира най-голямото летище на Република Македония някогашното летище „Петровец“, сега „Александър Велики“.

[редактиране] Забележителности

Вижте още: Категория:Забележителности на Скопие

[редактиране] Културни забележителности

Милениумският кръст на планината Водно.

Музеят на град Скопие.

Театри

Театри в Скопие

Музеи

Храмови сгради

Съборен храм „Св. Климент Охридски“;
Марков манастир, наречен на Крали Марко, чийто патрон е Свети Димитър;
църква Свети Пантелеймон в Горно Нерези (1164) г. с едни от най-прочутите средновековни стенописи;
църква „Свети Никита“ в село Баняне, строена около 1307 - 1308 година, в която има стенописи на майсторите Михаил и Евтихий в стила на Палеолозите, рисувани около 1320 г.;
църква „Свети Никола“ в Люботен със стенописи от 1337 г.;
църква „Свети Спас“ с уникалния си иконостас;
църква „Свети Димитър“;
църква „Света Богородица“, построена в 1835, бивша катедрална църква;
Султан Мурад джамия, построена през 1436 от султан Мурад II;
Мустафа паша джамия, построена през 1492 от Мустафа паша;
Яхия паша джамия

Други

Саркофагът с костите на Гоце Делчев, в двора на църквата „Свети Спас“
Скопско кале, средновековна крепост
Камен мост
Куршумли хан
Акведукт от римско време
Милениумски кръст, намиращ се на планината Водно.
Скупи - античен град с останки на театър, терми, базилика, некропол.
В стария център на Скопие се намира реставрираната Стара скопска чаршия от османско време.
Сули хан