Скопие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Скопие
Скопје
    Герб
Съвременно Скопие.
Съвременно Скопие.
Скопие (Република Македония)
Red pog.png
Скопие
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Скопски
кантон= Скопие
Географска област Скопско поле
Надм. височина 240 m
Население (2006) 668 518[1] души
Пощенски код 1000
Телефонен код 02
МПС код SK
Скопие в Общомедия

Скопие (на македонска литературна норма: Скопје, на албански: Shkup или Shkupi, Шкуп, Шкупи, на сръбски: Скопље или Skoplje, Скоплье, на турски: Üsküb, Юскюб) е столица и най-голям град на Република Македония с население около 668 518 души (2006 година) и многобройни индустриални предприятия — половината от производството на Република Македония. Столица е на България от 972 до 992 година. Разположен е в долината на река Вардар. В Скопие се намират Македонската академия на науките и изкуствата, Скопският университет „Св. св. Кирил и Методий“, Исторически архив, Педагогическа академия, Македонски народен театър.

Наименование[редактиране | edit source]

Съвременното име на Скопие се приема, че води началото си от засвидетелстваното през Античността латинско име на града Скупи (на латински: Scupi), град-крепост[2] с тракийски (пеонски) произход.[3][4]. Етимологията на името се смята, че идва от гръцката дума скопиа (на гръцки: σκοπιά), което означава кула, наблюдателница, заради разположението на града.

По време на голямото преселение на народите и настаняването по тези места на свянските племена името очевидно претърпява малка промяна и по времето на българската държава запазва името си Скопие. С идването на османските турци името на града е видоизменено на Юскюп (на османски турски: اسكوب; на турски: Üsküp), макар преобладаващото в района българско насeление векове наред да продължава на използва името Скопие. Сред албанците града се позлва с името Шкупи (понякога Шкуп) на албански: Shkup или Shkupi. След Първата световна война и попадането на Скопие в Кралството на сърби, хървати и словенци (по-късно Югославия) е наложена сръбската форма на името на града Скоплье (на сръбски: Скопље) това продължава до 1941 г. След като града става част от Царство България (1941–1944) е върната българската форма на името — Скопие. От 1945 г. със създаването на новия македонски език е официално прието името на града да се изписва Скопје (или Скопйе), съгласно установената нова азбука.

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Скопие е разположен в северната част на Република Македония, по двата бряга на река Вардар. От юг градът е притиснат от склоновете на планината Водно, а от север – от ридовете на Скопската Църна гора. Нешироката в района на града долина на река Вардар е наложила неговата планировка и разрастване главно в посоките запад и най-вече изток, накъдето се разпростира Скопското поле. Разположен е във Вардарската разломна зона, в която се наблюдава значителна сеизмична активност.

Скопие се намира на и 42° северна ширина и 21° 25' източна дължина. Надморската височина в централната част е 240 метра. Широката градска част (с предградията) е около 1818 км² площ, приема се, че е 9 км на ширина (планината Водно - село Радишани) и 23 км на дължина (село Драчево - кв. Гьорче Петров). Ядрото на градската част обхваща около 225 км².

Води[редактиране | edit source]

През Скопие протича най-значимата речна артерия на Република Македония — река Вардар, а в западната част на града току в границите му във Вардар се вливат още реките Лепенец (ляв приток) и Треска (десен приток). От голямо стопанско и гражданско значение за Скопие е язовирът на река Треска наричан езеро Матка, разположен югозападно от града.

Климат[редактиране | edit source]

Средната годишна температура за града е около 12,4°C. Летата са дълги, сухи и жежки, а зимите – хладни с много мъгливи дни.

Климатични данни за Скопие
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек
Средни максимални температури (°C) 4,0 8,4 13,6 18,6 23,9 27,4 29,8 30,0 26,1 19,5 11,2 5,3
Средни минимални температури (°C) −3,6 −1,3 1,9 5,4 10,0 13,0 14,8 14,6 11,4 6,3 1,4 −2,2
Абсолютни минимални температури (°C) 6 6 6 7 9 6 5 5 5 6 7 7
Източник: worldweather.org

Административно устройство[редактиране | edit source]

Административна карта на Община Скопие.

Според последното административно деление на страната от 2004 година в състава на голямата община на град Скопие влизат 10 градски общини:

По брой на жителите, най-голяма градска община е Гази Баба имаща 72 617 жители (2002), а най-малка е Шуто Оризари имаща 22 017 жители (2002). Според площта, най-голяма градска община е Сарай с 229 км², а най-малка Чаир с 3,5 км².

Население[редактиране | edit source]

Година Брой на населението[5]
1913 43 331
1919 51 758
1926 69 269
1931 68 334
1935 70 716
1948 102 600
1953 139 200
1961 197 300
1971 312 300
1981 408100
1994 448 200
2002 506 926
2006 668 518

Населението на Скопската голяма община по данни от преброяването на населението от 2002 година възлиза на 506 926 души.[6][7] То се разпределя по градските общини както следва:

Градска община Население
Аеродрум 72 009
Бутел 36 154
Гази баба 72 617
Гьорче Петров 41 634
Карпош 59 666
Кисела вода 57 236
Сарай 35 408
Център 45 412
Чаир 64 773
Шуто Оризари 22 017

Само в градските части на Скопие населението е чувствително по-малко, причина затова е, че към някои от градските общини са присъединени близки села, а община Сарай е изцяло селска и в територията ѝ не влизат градски квартали.

Данните от 2002 година показват, че в етническо отношение населението се самоопределя така: македонци (по етнос) - 338 358 души или 66,75% от населението; албанци - 103 891 (20,49%), роми - 23 475 (4,63%), сърби - 14 298 (2,82%), турци - 8 595 (1,70%), бошняци - 7 585 (1,50%); власи - 2 557 (0,50%) и други - 8 167 (1,61%)

97,5% от населението над десетгодишна възраст е грамотно.

История[редактиране | edit source]

Ранна история[редактиране | edit source]

Първото споменаване на Скопие е при египетския географ Клавдий Птолемей под античното име на града – Скупи. Градът е основан през III век пр.н.е.. През 164 г. пр.н.е. завладян от Рим и става главен град на областта Дардания, населявана предимно от племето дардани. През 84 или 85 година от новата ера император Домициан основава колонията Флавия Аелия Скупи, която прерасва впоследствие в голям град.

В Античността селището е наричано Скопи от римските писатели и Скупи от византийските. Античният град е разрушен през 518 година от земетресение. Император Юстиниан I възстановява града и го включва към архиепископията Юстиниана Прима, чийто правоприемник е Охридската българска архиепископия. През зимата на 593/594 той е отново разрушен, този път от славяните.

Средновековие[редактиране | edit source]

През IX-X век e в състава на Първото българско царство. През 980 г. цар Роман резидира в Скопие, което е столица на страната до 992 г. След падането на България под византийска власт през 1018 г. за известно време Скопие е център на византийската тема (катепанство) България. През 11-13 век градът е седалище на една от епархиите на Охридската архиепископия.[8] В средата на XIII век е център на владенията на болярина Константин Тих Асен, който от 1257 г. до 1277 г. е български цар. От края на 13 век Скопие е в състава на средновековната сръбска държава на Неманчите. По време на цар Стефан Душан е столица на Душановата империя.

Османски период и Възраждане[редактиране | edit source]

Гравюра от 1594 г.

На 19 януари 1392 година градът е завзет от османците, предвождани от Евренос бей и получава името Юскюб (на турски: Üsküp). От 1392 до 1912 година e под османска власт.

Според изследване на Христо Гандев[9], от 312 християнски домакинства и 316 турски през 1450 г. етническият състав е променен до 268 християнски и 623 турски през 1519 г., като един от методите е принудително изселване.

През 1555 година градът попада в обсега на разрушително земетресение, но бързо се възстановява.

Печат на гръцката община
Печат на гръцкото училище

По време на Възраждането българската общност в Скопие е сред най-будните в цяла България. Българите в града са сред първите, които се противопоставят яростно на Цариградската патриаршия и издигат въпроса за собствени училища, в които да се преподава на родния български език, a още през 1833 г. Скопие и Самоков са първите градове, поставили искане да имат свещеници българи. През 1832 година свещеник Димитър Иконом, протосингел на Скопската митрополия, е предложен от българското население да бъде назначен за владика, но Патриаршията отказва[10]. По това време в Скопие вече има значително българско население, една част от което с добри доходи, което спомага за повдигане на училищното и църковното дело. Още през 1836 или 1837 година отваря врати първото българско общинско училище в Скопие. Училището е настанено в къща до църквата „Света Богородица“, а за пръв учител е поставен монаха Павел Харват от Бигорския манастир.

В 1845 година руският славист Виктор Григорович пише за Скопие:

в този град има митрополит, три или четири църкви и училище, в което смятаха да въвеждат преподаване на български.[11]
Шествие на скопските българи след обявяването на Младотурската революция.

По-късно се съградила нова сграда на учлището по-просторна и удобна, а за учител през 1848 г. е привлечен един от титаните на възрожденското училищно дело, велешанина Йордан Хаджиконстантинов-Джинот. Самият Джинот екзалтиран патриот от типа на Раковски, чиито голям почитател е до гроба си, учителства в Скопие много години и създава истинска епоха там. Джинот въвел в училището „Ланкастерската метода“, което нещо преди това направил и във Велес през 1840 г. Пламенният патриотизъм на Джинот стигал до същински български фанатизъм и това веднага направило лошо впечатление на скопския митрополит, грък по произход. Години наред обаче имайки силни позиции пред османските власти, българските първенци бранят Джинот. Сгоден случай се отдава на фанариотите да отсранят Джинот от училищеното дело едва в разгара на Кримска война (1853-1859). За затваряне на българското училище обаче и дума не можело да става и скоро за учител е назначен Стоян Костов от Враня, ученик на Найден Геров.[12] През 1895 година българското училище е преустроено като Педагогическо българско училище.[13]

След проведен плебисцит от 1874 година в Скопие и околията е назначен митрополит от Българската екзархия, като 8131 християнски къщи гласуват положително, а само 567 християнски къщи гласуват против и искат да останат под върховенството на Цариградската патриаршия[14].

В края на 19 век град Скопие е третото по значение стопанско и административно средище в тогавашна Македония, след Солун и Битоля. Административен център е на Скопска каза и на Скопски санджак на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Скопие има около 31 900 жители, от които около 13 000 българи християни, около 15 000 турци, 30 черкези, 50 гърци, 150 арнаути християни, 450 власи, 800 евреи, 1920 цигани и около 500 човека от други народности.[15]

Тоталното мнозинство на християнските жители на града е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Скопие се състои от 9 832 българи екзархисти, 216 българи патриаршисти гъркомани, 344 българи патриаршисти сърбомани, 48 българи протестанти, 75 гърци, 360 власи и 354 цигани. В града има 2 прогимназиални и 9 основни български училища, както и 1 прогимназиално и 2 основни гръцки, 1 основно влашко и 2 прогимназиални и 4 основни сръбски.[16]

По време на Албанското въстание от лятото на 1912 година Скопие е превзет от въстаниците и остава в техни ръце до 4 септември 1912 година.

1912—1944[редактиране | edit source]

Крал Петър I Караджорджевич влиза в Скопие през Балканската война
Гарата в Скопие около 1912 година при смяната на табелата с името, изписано на османски с тази на сръбски

На 25 октомври 1912 г. двадесет дни след обявяването на Балканската война Моравската дивизия на Сръбската армия влиза в Скопие. От 1913 г. градът официално е присъединен към Кралство Сърбия.

На 10 октомври 1915 г., по време на Първата световна война след упорит бой Българската армия изтласква сръбските войски от града. При отстъплението си сърбите запалват северната част на Скопие.[17] Българските части са посрещнати като освободители. Както пише, генерал Георги Тодоров:

Цялото население излезе. Всичкото време и от всички се хвърляха венци и цветя. Къщите украсени с наши флагове и килими. Улицата ... обсипана с цветя. Хората плачат. Неописуем възторг.[18]
Парад на българската ШЗО в Скопие, 14 август 1916
Вестник „Родина“, Скопие, 28 май 1917 г. със съобщение за смъртта на подполковник Дрангов

Скопие, който е присъединен към Царство България, става център на Македонската военноинспекционна област, начело с ген. Рачо Петров.

През 1918 г. градът отново е върнат на Кралството на сърби, хървати и словенци, от 1929 г. Югославия.

Изглед от чаршията.

За периода между двете световни войни ужасяваща информация за случващото се в Македония и Скопие дава френския шпионин Анри Пози в книгата си „Войната се завръща“ излязла от печат за пръв път през 1934 г. Пози съобщава за нечовешки издевателства над българите в Македония — мъчения, унижения, преследвания и убийства на български първенци. Абсурдното си отношение кралските власти в Скопие стигат до заличаване на всички надписи на български език включително и по иконите в църквите и надгробните паметници.[19]

Във всички гробища, във всички църкви на поробена Македония, по заповед на Белград изтриха надписите на български, които се намирали в олтарите, по стените на постройките, върху гробовете; надгробните паметници са изпочупени, гробовете разровени.
В Скопие например повече от 40 тела са били изровени от черквата „Св. Димитър“.
- Какво ги направиха? - попитах сътрудника на г-н Йованович, който ме придружаваше при визитата в черквата и ми разказваше това.
- Хвърлиха ги във Вардара - ми отговори.

—Анри Пози

На 22 април 1941 г. Пета армия от състава на Българската армия е посрещната втори път като освободител от българите в Скопие. Същата година за комендант на града е назначен полковник Неделчо Стаматов. Българските части напускат града след 9 септември 1944 г. с идването на власт на БКП.

От октомври 1915 до септември 1918 г. и от април 1941 г. до септември 1944 г. е в състава на Царство България.

На 13 ноември 1944 година, в хода на Страцинско-Кумановската операция, части на Първа и Четвърта български армии влизат в Скопие, а след тях в града навлизат и югославски партизани от 42ра и 50та Народноосвободителна дивизия и 16та Македонска бригада. Днес в чест на събитието Скопска община присъжда почетната награда „13 ноември“.

Каменният мост на Вардар - символът на Скопие.
Саркофагът с костите на Гоце Делчев, в двора на църквара „Св. Спас“.

В средата на декември 1944 г. Скопие е сцена на кървавия Скопски войнишки бунт. Хиляди войници и офицери от цяла Вардарска Македония, много от тях наскоро освободени от Българската армия, събрани в наскоро формираната „Македонска войска" отказват да се сражават на Сремския фронт в редиците на Югославската народна армия и се вдигат на протест пред главния щаб на Народоосвободителната армия и партизанските отряди на Македония. Сръбските и просръбски офицери ръководени от Светозар Вукманович и Михайло Апостолски разстрелват след измама над 70 офицери, а след това при стрелбата в насъбралото се множество избиват над 100 човека от протестиращите войници, останалите са пленени, затворени и жестоко измъчвани.[20]

Нова история[редактиране | edit source]

Следващите години хиляди жители на Скопие са арестувани, измъчвани, редица разстреляни, а семействата и близките им тероризирани в процеса на създаване и укрепване на новата проюгиславска „македонска“ нация.[21][22][23][24] Въведен е "Закон за съдене на престъпленията против македонската национална чест", по който за българско самосъзнание се налагат тежки наказания, останал в сила почти до края на ХХ век и негласно прилаган като политика и до днес. Законът официално е отменен на 16 април 1945 г.[25]

В началото на ноември 1962 г. река Вардар прелива и наводнява Скопие и околностите, а на 26 юли 1963 г. е регистрирано катастрофалното Скопско земетресение с магнитуд 6,1 по скалата на Рихтер, при което над 1000 души загиват и около 120 000 души губят своето жилище. Градът е силно разрушен от земетресението през 1963 г. (ок. 80 % от сградите) и след това възстановен (центъра по проект на японския архитект Кензо Танге).

От самото начало на създаване на Народна република Македония, като федерален субект на Югославия, Скопие е главен град. Бидейки индустриален, културен и административен център на федерална република, Скопие започва бързо да се развива, което се ускорява след Скопското земетресение.

След обяваването на независимостта на Република Македония през 1991 година, Скопие става нейна столица.

Икономика[редактиране | edit source]

На територията на Скопие са разположени производствените мощности или управленията на едни от най-големите предприятия на територията на Република Македония. Страната има типичната за малките страни купна стопанска структура, при която главните производствени структури се съсредоточават в столицата, където е най-голямото съсредоточаване на държавни разходи във връзка с локацията на цялата висша държавна администрация.

По данни на Държавния завод за статистика на Република Македония през 2006 година Скопският статистически регион, включващ голямата Скопска община и прилежащи 7 малки селски общини, заработва почти половината (47,43%)[26] от БВП на страната. Регионът е най-малкият в териториално отношение и най-гъсто населеният, за сравнение Пелагонийският статистически регион, включващ втория по големина град в Република Македония – Битоля, а също и градовете Прилеп, Ресен, Крушево и Демир Хисар, е на второ място като дялово участие в образуването на националния БВП с около 11,30 %.

Транспорт[редактиране | edit source]

Още от древни времена Скопие е важен транспортен пункт, на пътищата свързващи Северозападните Балкани и Централна Европа с Беломорското крайбрежие и пристанището на Солун и на тези свързващи Черноморското крайбрежие с Адриатика. През Скопие днес преминават европейските пътища Е65 и Е75. Благодарение на централното си местоположение на Балканския полуостров Скопие в миналото е било често пъти голям и цветущ град.

Скопие е най-важният транспортен център на Република Македония. Градът се свързва с железопътни линии на изток и запад. А в рамките на самия град общественият транспорт се осъществява от Публичното транспортно предприятие „Скопие“, което има развита автобусна мрежа. Скопие не разполага с градска железница и електротранспорт, а условия за воден транспорт няма. Югоизточно от Скопие се намира най-голямото летище на Република Македония някогашното летище „Петровец“, сега „Александър Велики“.

Забележителности[редактиране | edit source]

Вижте още: Категория:Забележителности на Скопие

Културни забележителности[редактиране | edit source]

Милениумският кръст на планината Водно.
Музеят на град Скопие.
Театри
Музеи
Храмови сгради
Други

Личности[редактиране | edit source]

Известни скопяни.

Галерия[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Град Скопје. Skopje – Capital of the Republic of Macedonia. // skopje.com. Посетен на 2010-12-24.
  2. Watkins, Thomas H., "Roman Legionary Fortresses and the Cities of Modern Europe", Military Affairs, Vol. 47, No. 1 (Feb., 1983)
  3. N. G. L. Hammond, F. W. Walbank, A History of Macedonia: Volume III: 336-167 B.C., Oxford University Press, 1988, p.386
  4. John Wilkes, The Illyrians, Wiley-Blackwell, 1996. p.86
  5. ((en)) Op. cit., Georges Castellan, éd. Arméline, 2003, p. 78
  6. Официјален Портал на Град Скопје
  7. Преброяване на населението, 2002 (PDF)
  8. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 183.
  9. Хр. Гандев - „Българската народност през XV век“, част 2
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.204.
  11. Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр.120.
  12. Кънчов, Васил, „Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало“, I. изд. Периодическо списание, кн. LV —LVI, 1898; Библиотека, II, кн. XIII, 1896
  13. Васил Кънчов. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр.137.
  14. Документи и материали за историята на българския народ. С., 1969, с. 192.
  15. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 205
  16. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 114-115.
  17. Българската армия в Световната война 1915-1918, т. III Войната срещу Сърбия през 1915 година. Настъплението на Втора армия в Македония, София 1938, с. 238.
  18. Марков, Георги. Голямата война и българският ключ към европейския погреб 1914-1916, София 1995, стр. 200.
  19. Пози, Анри, „Войната се завръща“, Планета-7, София, 1992
  20. Димитър Гоцев, Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г., МНИ, С. 1998 г.-
  21. в. "Нова Македония" от 23.II.1991
  22. Гоцев, Димитър, „Св. дух - ден на падналите българи за освобождението на Македония“, взето от сайт на ВМРО-БНД на 29.06.2010 г.
  23. Ангелов, Веселин. Македонската кървава Коледа [1], ИК Галик, София 2003.
  24. Коста Църнушанов, Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него", Унив. изд. "Св. Климент Охридски", София, 1992 г.
  25. Служебен вестник, стр. 2, бр. 12
  26. Брутен вътрепен продукт по региони, 2006 г. (PDF)
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.