Скопски конгрес на ВМОРО (1905)
| Кнежевски конгрес на Скопския революционен окръг | |
| — конгрес — | |
 Сборната чета на конгреса. Войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Константин Нунков и други | |
| Място | Кнежево, Османска империя |
|---|---|
| Дата | 2 – 7 януари 1905 г. |
Кнежевският конгрес е конгрес на Скопския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, който се провежда от 2 до 7 януари 1905 г. в Осоговската планина над село Кнежево, Кратовско.[1][2]
Предистория[редактиране | редактиране на кода]
Конгресът е проведен като част от серията окръжни конгреси, предшестващи общия конгрес, предвиден за заздравяване на организацията след Илинденско-Преображенското въстание и за изготвяне на мерки срещу появилите се сръбска и гръцка пропаганда в Македония. Злетовското село Кнежево е избрано поради планинския терен и близостта до границата с Княжество България, която би позволила леснно оттегляне при евентуално разкриване на конгреса от страна на османските власти.[1]
Делегати[редактиране | редактиране на кода]
На конгреса делегати са 20 нелегални и легални дейци, а за охрана на конгреса се грижат близо 250 четници.[3] Делегати по право са околийските воводи – скопският Ефрем Чучков, щипският – Мише Развигоров, велешкият – Стефан Димитров, кочанският – Кръстьо Българията, кратовският – Атанас Бабата, паланечкият – Петър Ангелов, кумановските – Константин Нунков и Панайот Байчев.[1][4]
Легалните дейци са обозначени в протоколите само с инициали, за да не бъдат идентифицирани при евентуално попадане на документите в османски ръце.[5] Секретар на конгреса е Тодор Александров, наскоро излежал присъда в Куршумли хан,[6] който в края на декември след опит за арест става нелегален заедно с учителя Стоян Мишев.[1]
Решения[редактиране | редактиране на кода]
Съставен е дневен ред в седем точки: дейността на организацията до конргреса и за в бъдеще, разглеждане на проектоуставите, правилниците за четите, директивата на Серския и Струмишкия революционни окръзи и „Основите на организацията“ от Христо Матов, избиране на задграничен представител, отношенията спрямо чуждите влияния и въоръжените пропаганди, и последно въпроси от икономически характер.
На конгреса се приемат принципите на Христо Матов за автономията, на вътрешността, на революционната борба, на политико-икономическа почва и на самостойността. Категорично се взема съгласие за активна борба със сръбската пропаганда в Македония и сърбоманите. Избрано е окръжно ръководно тяло, с председател Даме Груев, задграничен представител Иван Гарванов, посочва районните войводи и разрешава някой временни и вътрешни въпроси.[7]
Избрани са нови районни войводи: Стефан Димитров във Велешко, Мише Развигоров в Щипско, поручик Спасов в Кратовско, Петър Ангелов в Паланечко, Панайот Байчев в Кумановско, а в Скопско и Кочанско се предвижда окръжното тяло да назначи войводи.[8]
По въпросите с икономически характер е решено:
- да се осигури продаваната земя да се купува само от селяните, които я обработват;
- надниците на селскостопанските работници и годишните заплати на ратаите (момците), които работят по чифлиците да се увеличат;
- да се отворят повече и по-удобни училища в селата и да се въведе задължително основно образование с помощта на Организацията;
- да се опазват горите, да се възпитава населението в опазване на чистотата.[3]
През октомври 1905 година Хюсеин Хилми паша се сдобива с автентичен протокол от заседанията на Първия скопски окръжен конгрес.[9]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Първият редовен окръжен конгрес на Скопския революционен окръг (в 1905 г.)“, спомени от Тодор Александров публикувани в "Сборник Илинден 1903 – 1925. В памет на голeмото македонско възстание", София, 1925 година
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Мише Развигоров, Даме Груев, Ефрем Чучков, Атанас Бабата. (Снимката е от времето след конгреса) -
Четата на Мише Развигоров (третият на втория ред), Ефрем Чучков (четвъртият на втория ред) и Атанас Бабата (четвъртият на първия ред). -
Четата на Михаил Чаков, вторият отпред (от дясно наляво) е Кръстьо Лазаров.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 - 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 35.
- ↑ Мирчевъ, Боянъ. Първиятъ скопски окрѫженъ революционенъ конгресъ // Илюстрация Илиндень 4 (44). Илинденска организация, мартъ 1933. с. 11 - 13.
- ↑ а б Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 - 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 37.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 15.
- ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 - 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 36.
- ↑ Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 – 1924. София, Македония, 1992. с. 20.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 362 - 366.
- ↑ Протокол от конгреса, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр. 437-441.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 366-369.
| ||||||||
