Скрейпи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Скрейпи (на английски: Scrapie) представлява бавно прогресиращо заболяване по овцете и козите. При тези животински видове заболяването предизвиква дегенерация на централната нервна система. Описано е за пръв път при овце във Великобритания и Западна Европа преди около 250 години.

Скрейпи принадлежи към група от подобни заболявания, познати като Трансмисивни Спонгиформни Енцефалопатии [Transmissible spongiform encephalopathies (TSE)]. Тези заболявания засягат човека и животните.

Заболяването на Кройцфелд-Якобс (CJD) и новият вариант (nv) CJD са две от най-популярните TSE при хората. Chronic Wasting Disease (CWD) засяга дивите елени и лосове. Transmissible Mink Encephalopathy е рядко дегенеративно-нервно заболяване при промишлено отглежданите норки. Bovine Spongiform Encephalopathy (BSE) или "луда крава" е дегенеративно заболяване, засягащо нервната система на говедата и е диагностицирано за пръв път във Великобритания през 1985. Форма на TSE е идентифицирана при домашните и диви представители на семейство котки, както и при някои диви преживни. До днес няма научни доказателства заболяването да се предава между видовете.

Естество на трансмисивния агент[редактиране | edit source]

Учени докладват, че причинителят е комплексна форма на прионов белтък, който влиза в реакция с нормалните протеини на гостоприемника. Точно определени гени на гостоприемника реагират с агента, което определя устойчивостта или инкубационния период. Настоящото разбиране е, че скрейпи е резултат от взаимодействието на един или няколко участъка на инфекциозния агент с един или повече генетични фактора на гостоприемника. Разработва се тест за генетична устойчивост. Все още не е ясно дали се касае за истинска генетична резистентност или за дълъг инкубационен период.

Предаване/инкубация[редактиране | edit source]

Предаването изглежда се осъществява преди всичко от майката на новороденото през ранен стадий на живота. Приема се като най-често разпространение от майката на новороденото и на други агънца чрез контакт с плацентата и околоплодните течности. Признаци обикновено не се появяват до 2-5 години след инфектиране на животното. Мъжките (кочове и пърчове) изглежда не играят съществена роля при предаване на заболяването, тъй като агентът не е откриван с спермата или допълнителните спермални течности. Докладвано е предаване от овце на кози, което значи, че е възможно латерално предаване.

Клинични признаци[редактиране | edit source]

  • Заболяване при овце и кози, протичащо без треска
  • Клиничното протичане е обикновено от 1 до 6 месеца
  • Клиничните признаци обикновено започват с лека промяна в поведението
  • Животното може да стане нервно или агресивно и да се отдели от стадото
  • Животното може да изглежда нормално, ако не се подкара или подплаши, при което започва да трепери и изпада в конвулсии
  • Когато животното се принуди да се движи, се наблюдава характерна "заешка подскачаща походка"
  • Нарушената координация на задните крайници прогресира с развитие на заболяването
  • Силен сърбеж може да принуди животното да се разчеше и оскубе вълната отстрани и в задната част на тялото до кръв
  • Апетитът остава нормален, но животното продължава да губи от нормалното си тегло

Клиничните признаци може да варират. Някои болни животни може да не проявят сърбеж, а при други да липсва нарушена координация Прогресивната пневмония по овцете, листериозата, бяс, външните паразити и някои токсини могат да покажат същите симптоми, поради което диференциалната диагноза е трудна

Диагноза[редактиране | edit source]

Вземане на проба мозък от муфлон за скрейпи

Диагнозата се основава на клиничната история, хистопатологичните промени в мозъка и имунохистохимична детекция. В момента се валидизира прижизнен тест, при който се използва част от третия клепач на животните

Предпазване[редактиране | edit source]

  • Отглеждане на изолирано стадо
  • Закупуване на доказано здрави животни

Бележки[редактиране | edit source]