Скрът

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Скрът
България
Red pog.png
Скрът
Област Благоевград
Red pog.png
Скрът
Общи данни
Население 1 021 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 12,165 km²
Надм. височина 731 m
Пощ. код 2897
Тел. код 07428
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 66901
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Вельо Илиев
(независим)
Кметство
   - кмет
Скрът
Надка Райчева
(ГЕРБ)

Скрът е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Скрът е разположено в полупланински район — в северното подножие на планината Беласица, известно с името Подгорие. Съседни села са Ключ и Габрене. Климатът е преходносредиземноморски — с летен минимум и зимен максимум на валежите. На 5 км северно от селото тече река Струмешница. Селото е изходен пункт за покоряването на триграничния връх Тумба, връх Лозен и високите части на Беласица. Близо над Скрът са разположени два красиви водопада - Дъбицата и Мангъро, до които водят маркирани пътеки.

История[редактиране | edit source]

Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година под името Искрит. През същата година в селото живеят 9 мюсюлмански и 84 християнски домакинства. [1]

През 19 век село Скрът е със смесено население. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Скрит (Scrite) е посочено като село със 63 домакинства с 81 жители българи и 65 жители мюсюлмани.[2] Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов населението на село Скрът брои общо 355 души, от които 150 българи-християни, 205 турци.[3]

Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Скрът има 280 българи екзархисти.[4]

Скрът е освободено от османска власт по време на Балканската война през октомври 1912 година. При избухването на войната двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и частично опожарено от гръцката армия.[6]

През 1914 година в селото отваря врати първото начално училище, което през 1921 година прераства в основно.

През 1918 година е построена черквата "Възнесение Господне", която е осветена през 1924 година. Според стари предания в Скрът преди това е имало около 12 малки черкви и оброчища. В момента са оградени руините на черквите "Св. Теодор Тирон" , "Св. Димитър" (Митрова черква), "Св. Илия" (Илинденска черква) и "Св. Георги".

През 1923 година местното турското население се изселва за Турция, а през 1925 година на тяхно място се заселват българи-бежанци от Егейска Македония, както и планинци от Огражден.

В 1951 година в Скрът е построена болница с доброволния труд на населението от селата Скрът, Габрене и Ключ. През 1953 година селото е електрифицирано. В 1960 година е построена нова читалищна сграда, а през 1969 година — нова училищна сграда с 12 класни стаии и столова с 200 места.

През 1977 година е построен е универсален магазин, който сега е трикотажен цех, а 2 години по-късно е изградена целодневна детска градина с 4 спални помещения и 4 стаи за занимания, с парк с люлки и парзалки. В 1982 година с доброволен труд на населението е построен е ресторант "Лозен", само за 45 работни дни на площ 350 кв. м. (сега също e трикотажен цех). В квартал "Орището" е построен квартален магазин. Изграден е водопровода до извор "Ледника" с обща дължина 3 километра. Открито е футболно игрище. През 1988 година в квартал "Бруч" е пуснат в експоатация механичен цех. Построен е и водоем за питейна вода (500 куб. м.). В 1998 година е открит търговски обект — магазин "Рускинята" за облекло, домашни потреби и железария. Частично е изградена нова канализация.

Етимология на името Скрът[редактиране | edit source]

Според известният български археолог Богдан Филов, посетил Петричкия край през есента на 1915 година, етимологията на името Скрът се извежда от думата скръб и се свързва с традичните последици от битката при Беласица през 1014 година и ослепяването на самуиловите войни. [7]

През лятото на 1916 година по време на Първата световна война професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щаба на действащата армия, посещава района на селото. В рапорта си до Началник щаба на действащата армия, предавайки разказа на местен ходжа той пише:

За съседното село Скрит той съобщи, че пак през времето на покорението от турците жителите на това село, християни, се крили дълго време в дълбокия дол и в гората над това село, но намерени от турците, със сила били принудени да приемат мохамеданската вяра и се поселили на мястото на това село, което е получило името Скрити. Според други пък, след като приели мохамеданството, жителите скрито продължавали да изповядват християнската вяра, като се криели в дола и гората над селото. Както и да е, но името на това село не е Скърт, а още по малко Скърб, както напоследък го объркаха, като искаха да го обяснят с катастрофата в Беласицката битка, защото самото население го нарича Скрити. [8]

Религии[редактиране | edit source]

Населението на село Скрът са православни християни.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Основно училище "Пейо К. Яворов"
  • Читалище "Антон Попов"

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Култура[редактиране | edit source]

Село Скрът разполага с модерна читалищна сграда с киносалон (225 седящи места + балкон с 50 седящи места). Има библиотека с около 9000 тома, танцов състав, женска певческа група за автентичен фолклор.

Природа[редактиране | edit source]

Селото е разположено в подножието на планината Беласица. На самия център на селото има защитени от РИОПС два вековни чинара по над 300 години с височина около 40 метра. В планината над село Скрът има красив водопад, а в близост до билото — неизследваната до момента дълбока пещера "Ледника". Над селото се намира връх Тумба, където се събират трите граници (гръцката, македонската и българската). Всяка година през месец август на самия връх организирани туристи от България, Република Македония и Гърция провеждат планинарска среща.

Редовни събития[редактиране | edit source]

На 2 юни се провежда традиционния събор на селото, посветен за падналите знайни и незнайни борци за освобождението и независимостта на България.

Всяка година се провежда новогодишно тържество (29-31 декември). Ежегодно на 1,2 и 3 януари, се организират кукерски игри (Сурва).

От 2005 година на 1 април ежегодно се провежда общински фестивал "Скрътска академия", посветен на деня на хумора и шегата. Мотото на хумористичния фестивал е :'"Колкото хора, толкова умове'" Той се провежда всяка година с все по-голям брой участници. Амбицията на организаторите е фестивалът да придобие по-широка популярност и да заразява все повече хора. Идеята за организирането на този празник е на председателя на читалищното настоятелство Марина Димитрова и Стоян Бояджиев.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.618-620
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 148-149.
  3. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр.187
  4. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, стр.186-187
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.878.
  6. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  7. Филов, Б. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 - 1916, София, 1993, стр.80
  8. Петър Петров. "Пътуване на проф. В.Н.Златарски из Македония". - В: ВИС, г.60, 1991, кн.1, стр.74.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.