Скъд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Р-300 „Елбрус“
9P117 9K72.jpg
Произход Flag of the Soviet Union.svg СССР
Вид балистична ракета с малък обсег
История на производство и служба
Бройки в експлоатация над 1 000
Габаритни характеристики
Дължина 11,25 м
Диаметър 0,88 м
Технически характеристики
Бойна глава конвенционална / ОМП
Взривна мощност избираема
Брой бойни глави 1
Обсег 300 км

Скъд представлява серия от балистични ракети с малък обсег, създадени по времето на СССР и широко изнасяна по света. Запомнена е с означението си в НАТО - SS-1 Scud („мъгла“, „облак“, също „валеж“), което първоначално се отнася за ракетата Р-11, а по-късно и за нейните развития Р-17 и Р-300 „Елбрус“.

Развитие[редактиране | edit source]

Първите балистични ракети, появили се в епохата непосредствено след Втората световна война, са почти пълни копия на германската Фау-2. SS-1 произлиза от Р-1, която е преработена Фау-2, пленена от руснаците в края на 1945 година. Р-11 обаче е нова версия, която използва конфигурация, подобна на немската, но с някои драстични промени - съвсем различна форма, както и единична горивна камера. Монтиран е бил и заглушител, който ограничава дима и шума при полет. Същият двигател по-късно служи и за основа на руските космически ракети. Р-11, известна също като Scud-A, излита за пръв път през 1957 година. Нейният обсег е бил едва 130 километра, и тя е изведена от експлоатация през 1978 година. Най-масовият вариант е Скъд-В, който е разпространен по целия свят. Счита се за „стандартен“ модел и има обсег от 300 km. Работното му име е Р-300 „Елбрус“, и е полетял за пръв път през 1961 година. По-нови версии са Скъд-С, която има сходни характеристики с В-версията, но с двойно по-голям обсег, и Скъд-D, която е пригодена да пренася различни видове конвенционални експлозиви. Всички модели с изключение на Скъд-А са с дължина 11,25 метра, диаметър 0,88 метра и течногоривен керосинен двигател.


Вариант Наименование на НАТО Първи полет Изведена от експлоатация Обсег Бойна глава Максимално отклонение от целта
Р-11 Scud-A 1957 1978 130 км конвенционална 4000 метра
Р-17/Р-300 Scud-B 1961 300 км конвенционална / ОМП 900 метра
Р-300 Scud-C 1965 600 км конвенционална / ОМП 900 метра
Р-17 ВТО Scud-D 1980-те 700 км конвенционална / касетъчна / вакуумна 50 метра

Употреба[редактиране | edit source]

Скъд е най-употребяваната ракета при бойни действия след Фау-2. Най-нагледният пример за това е гражданската война в Афганистан, при която през 1988 година са били изстреляни повече от 1000 ракети Скъд-В, десетина от тях удрят цели дори на територията на Пакистан [1]. Ирак изстрелва близо 200 ракети по време на войната срещу Иран, някои от които с химически бойни глави. Иран отвръща на ударите също с Скъд-В. Либия организира ответен удар след бомбардировките през 1986, като изстрелва няколко ракети по американска охранителна станция на остров Лампедуза. Скъд-В са били използвани както от Северен, така и от Южен Йемен по време на гражданската война през 1994 година. Една иракска ракета удря американска база в Саудитска Арабия по време на Войната в Залива, в следствие на което загиват 28 войници. Именно иракската армия е известна с множеството си модификации на ракетата, най-ефективната от които е Ал-Хюсеин.

Ирак и Скъд[редактиране | edit source]

Почти винаги медиите свързват ракетите Скъд с Ирак, и това е обяснимо по ред причини. Ракетата е едно от основните офанзивни оръжия по времето на Саддам Хюсеин. Иракските ракети поразяват цели на територията на Иран, Кувейт, Израел и Саудитска Арабия по време на Войната в Залива, и унищожават жилищен блок в Рияд малко след началото на войната от 2003 година. Скъдовете са най-голямото безпокойство за Израел по това време, тъй като се разпадат на множество части при приближаване на целта и е почти невъзможно бойната глава да бъде прихваната от стандартните ракети Пейтриът. Общо 40 ракети са изстреляни срещу Израел през 1991. Друг проблем за Съюзниците тогава е представлявала и голямата подвижност на установката. Американските пилоти твърдят, че са унищожили над 100 установки, но не могат да потвърдят унищожаването на нито една. Сирия, Либия, Афганистан, Иран, Йемен и Египет днес използват тактика, характерна за арабските страни - те крият всичките си установки в пещери и подземни тунели, което ги прави неуязвими (и незабележими) в случай на въздушно нападение. Тази тактика е била приложена за пръв път именно от иракчаните.

Страни, отказали се от балистичните ракети[редактиране | edit source]

Има няколко страни, които доброволно се отказват от всичките си арсенали от ракети Скъд. Това са България, Полша, Словакия и Унгария. България се отказва от ракетите и химическите си оръжия като условие да бъде приета в НАТО.

Оператори[редактиране | edit source]

Бивши оператори[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. взето от David B. Ottaway, "Kabul forces gain combat edge," The Washington Post, June 27, 1989, p. A11.

Външни препратки[редактиране | edit source]

M1a2-2 large.jpg В Портал Военно дело можете да намерите още много страници за военното дело.