Скът

Скът
	Скът
	Скът при Алтимир от въздуха
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България ; Област Враца ; Община Враца ; Община Борован ; Община Бяла Слатина ; Община Мизия
Дължина	134 km
Водосб. басейн	1074,1 km²
Отток	1,7 m³/s
Начало
Място	северно от Маняшки връх ; в рида Веслец, ; Предбалкана
Координати	43°14′44.16″ с. ш. 23°36′52.92″ и. д. / 43.2456° с. ш. 23.6147° и. д.
Надм. височина	556 m
Устие
Място	десен приток на река Огоста → Дунав → Черно море
Координати	43°43′24.96″ с. ш. 23°51′43.92″ и. д. / 43.7236° с. ш. 23.8622° и. д. Координати: 43°43′24.96″ с. ш. 23°51′43.92″ и. д. / 43.7236° с. ш. 23.8622° и. д.
Надм. височина	29 m

Скът (в античността на латински Scitus, Сцитус) е река в Северозападна България, Предбалкана и Дунавската равнина, област Враца – общини Враца, Борован, Бяла Слатина и Мизия, десен приток на река Огоста. Дължината ѝ е 134 km, която ѝ отрежда 18-о място сред реките на България. Река Скът е най-големият приток на Огоста.

Скът е и една от най-опасните реки в България. С тясното си корито и голям водосборен басейн, тя е причина за големи наводнения и десетки смъртни случаи през последните десетилетия.

Най-печалното прииждане на реката е през 2014 г., когато тя буквално удавя град Мизия.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Скът извира от местността Речка, северно от Маняшки връх (781 m, най-високата точка на планинския рид Веслец), на 556 m н.в. В началото тече на изток, а след село Горно Пещене се насочва на север. Обхожда от запад и север възвишението Борованска могила (420 m) чрез къс пролом, навлиза в Дунавската равнина и продължава на изток, като почти до устието си тече в широка асиметрична долина с по-стръмен десен склон. След село Бъркачево реката завива на север, а след град Бяла Слатина – на северозапад. От село Алтимир Скът продължава в северна посока, като наклонът на реката става много малък, с което се обясняват множеството ѝ меандри. В този участък широчината на реката е от 5 до 10 m, като дъното и е покрито с пясък. По-рано Скът и Огоста са се вливали отделно в Дунав. Заради атомната електроцентрала Козлодуй коритото на Огоста е било пренасочено към коритото на Скът и сега Скът се влива отдясно в река Огоста на 3 км преди устието ѝ в Дунав, на 29 m н.в.

Водосборен басейн, речен отток, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на реката е 1074,1 km²^[1], което представлява 34% от водосборния басейн на река Огоста.

Списък на притоците на река Скът: → ляв приток ← десен приток:

← Корене
← Речка
← Напоя
← Енева река
→ Мраморчица
← Лалов дол
← Каменития дол
→ Бързина 37 km / 244 km²

← Сираковска бара

← Кнежни дол

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Средногодишният отток при станция Нивянин е 0,86 m³/s. Максимумът е през пролетта, което се дължи на топенето на снежната покривка и пролетните дъждове. Пълноводието на реката продължава до юни, дължащо се на майско-юнския дъждовен максимум. Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 – 1982/1983 г.^[2]

речен отток	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	средногодишен
количество (m³/s)	0,72	1,31	2,02	1,36	1,51	1,07	0,38	0,24	0,35	0,40	0,31	0,70	0,86
количество (% от годишния обем)	6,90	12,60	19,50	13,10	14,60	10,30	3,70	2,30	3,40	3,80	3,00	6,80	100,0

Средногодишният отток при град Мизия е доста по-голям и достига до 1,7 m³/s.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението ѝ са разположени 2 града и 15 села:

Община Враца – Горно Пещене, Големо Пещене, Мало Пещене и Оходен;
Община Борован – Нивянин;
Община Бяла Слатина – Комарево, Бъркачево, Попица, град Бяла Слатина, Търнава, Алтимир и Галиче;
Община Мизия – Липница, Крушовица, Войводово, град Мизия и Сараево.

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Водите на Скът и множеството му малки притоци се използват главно за напояване, като за тази цел в басейна на реката са изградени множество малки микроязовири.

От село Алтимир до устието на реката по долината ѝ, на протежение от 23,8 km преминава второкласен път № 15 от Държавната пътна мрежа Враца – Оряхово.

В участъка от град Бяла Слатина до село Алтимир, покрай левия бряг на реката, на протежение от 13,9 km е прокаран третокласен път № 133 от Държавната пътна мрежа Бяла Слатина – Вълчедръм – Лом.

В участъка от град Бяла Слатина до село Бъркачево, покрай десния бряг на реката, на протежение от 8,6 km е прокаран третокласен път № 134 от Държавната пътна мрежа Бяла Слатина – Габаре – Горна Бешовица.

От Бяла Слатина до устието на реката е преминавало и трасето, което все още съществува на терена на бившата теснолинейна жп линия Червен бряг – Оряхово.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Лист от карта K-34-12. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-36. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
↑ География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт – БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8

Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 444.

[1] Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.

[2] География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт – БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8

[1]

[2]