Славейково (област Варна)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Славейково.
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Славейково | |
  Славейково  Славейково | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 358 души[1] (15 март 2024 г.) 9,27 души/km² |
| Землище | 38,678 km² |
| Надм. височина | 124 m |
| Пощ. код | 9247 |
| Тел. код | 05122 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 66963 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Провадия Димо Димов (ГЕРБ; 2023) |
| Кметство – кмет | Славейково Михаил Терзиев (ДПС) |
Славейково е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, област Варна. Турското име на селото е Дамлалъ („Капка“).
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в равнинна и равнинно-хълмиста област. Близки са селата Черноок, Градинарово, Друмево, Блъсково.
Селото е заобиколено от гори, срещат се широколистна и иглолистна растителност.
Почвата е изключително плодородна – чернозем.
Разделено е на три махали – Долно, Средно и Горно.
Славейково е напълно електрифицирано – 16.04.1961 г.
Водоснабдяване – централен водопровод. Съществуват и кладенци, а също така са запазени и селските чешми с каменни корита. В Долно Славейково се намира и чешма с лековита минерална вода.
Общественият транспорт свързва селото с околните села и гр. Провадия.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селището е с дълголетна история, създадено още по Османско време. Османското име на селото е Дамлалъ. Населението е смесено – жителите са християни и мюсюлмани, които съжителстват мирно и се уважават взаимно.
Къщите са иззидани от камък и са с високи дървени порти. Селскостопанските постройки са направени от кирпич.
В Горно Славейково се намира черквата. Всяка от трите махали има собствен универсален магазин. В Горно Славейково дълго време собственик на магазина е бил Ради Костов.
В Средно Славейково се намира основното училище, което се посещава от деца от трите махали.
В това училище са работили фамилията Блага и Спас Димови. Те са започнали дейността си, веднага след завършване на университет и са посветили целия си живот, грижейки се за образованието на няколко поколения деца от с. Славейково.
Спас Димов започва като учител по физика и математика, а впоследствие става директор на училището. Съпругата му Блага Димова е била начална учителка.
Фамилията Пенчеви също е дала много за образователната система.
Кметството се намира също в Средно Славейково. Там е имало кино и селска пекарна, която е обслужвала и трите махали. Също така читалище с богата библиотека, джамия (обновена през 2014 г.), здравна служба, магазини, кафене.
През селото минава малка рекичка, която допълва очарованието му.
В Средната махала е съществувала и мандра, която е изкупувала млякото от трите махали.
Почвата е изключително плодородна, имало е много бостани, пиперници, лозя, царевица, слънчоглед, зеленчукови и овощни градини.
През последните години се наблюдава засилено обезлюдяване на селото.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 413 | 100.00 |
| Българи | 132 | 31.96 |
| Турци | 238 | 57.62 |
| Цигани | 3 | 0.72 |
| Други | – | – |
| Не се самоопределят | – | – |
| Не отговорили | 40 | 9.68 |
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Християнство – официална религия в Република България.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Фолклорните традиции са се спазвали дълги години от жителите на селото – коледари, кукери и конни надбягвания на Тодоров ден, а през топлите месеци хората са предпочитали прохладата на Балкана, където са се събирали да пеят български народни песни и играят хора.
В Балкана има пещера, известна с обитателя си – кафява мечка, която е отглеждала там малките си. Друга забележителност е „Орловата дупка“.
Славейковата гора е обявена за защитена местност. Тя впечатлява с изключително красивата си природа. Най-високата точка е връх Хисаря – 347,7m. Тук се намират и късноантичната и средновековна крепости – „Дамлалъ хисар“ и „Кючюк хисар“.
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
Селото е имало футболен отбор – „Съртовец“, който днес не развива дейност.
Поминък[редактиране | редактиране на кода]
В Горната махала жителите са били животновъди и земеделци. Интересното е, че са се занимавали с отглеждането на диви прасета в естествената им среда. Също са отглеждали и черни биволи, които са ползвали за впряг.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Справка за населението на село Славейково, община Провадия, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-28. Посетен на 5 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 5 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 януари 2017. (на английски)
| ||||||||||
