Слави Алексиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Слави Алексиев
деец на БРП (к) и партизанин
Роден
Починал
Плевен, България

Слави Цветков Алексиев (Здравко, Туриста) е деец на БРП (к). Участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Български партизанин от Бъркашката партизанска чета.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Слави Алексиев е роден на 30 август 1914 в с. Марица, Самоковско.[1] Семейството се преселва в гр. Плевен през 1925 г. Завършва Плевенската мъжка гимназия. Активен член на РМС(1932). За политическа дейност е интерниран в Кърджали, Чирпан и Несебър.

Студент специалност славянска филология в Софийския университет (1939). Член на БОНСС.

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Член на Окръжното ръководство на БРП (к) в Плевен и ръководител на военната организация (1941). Застрашен от арест излиза в нелегалност през септември 1941 г. Създател на Бъркашката, Вълчитрънската и Махленската партизанска чета. Командир на Плевенския оперативен район на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона на НОВА.

На 14 февруари 1944 г. попада в обкръжение заедно с Цветан Спасов в къщата на ятака Бочо Станчев в Плевен. В ожесточената престрелка загива Бочо Станчев, а Слави Алексиев и Цветан Спасов се самоубиват с последните си патрони.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пътят на суровата борба, Сборник документи, Пл., 1968, с. 428
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 80