Слави Трифонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Слави Трифонов
Рождено име Станислав Тодоров Трифонов
Роден 18 октомври 1966 г. (1966-10-18) (48 г.)
Плевен, Флаг на България България
Стил Поп-фолк, Поп, Етно рок,
Инструменти виола, дайре
Активни години 1990
Музикален издател Седем-осми
Свързани изпълнители Ку-ку бенд
Борис Солтарийски
Георги Милчев-Годжи
Нели Петкова
Цветелина Грахич
Лилия Стефанова
Йордан Йончев - Гъмзата
Уебсайт Шоуто на Слави

Станислав Тодоров Трифонов (познат и като Слави Трифонов) e български певец, телевизионен водещ и продуцент. Името му се свързва най-вече с предаванията „Шоуто на Слави“, „Хъшове“, „Каналето“ и „Ку-ку“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Станислав Тодоров Трифонов е роден на 18 октомври 1966 г. в Плевен. Баща му е от Горна Митрополия, най-малък брат от трима. Майка му Здравка е от Тодорово. Кръстен е на дядо си Стойо. Слави описва рода си като дълбоко в равнината, дълбоко в селото.[1]

Самият той не харесва детството си, по причина че не харесва себе си.[2] Характеризира този период от живота си като много самотен. Няма много приятели, освен сестра му Петя, три години по-голяма от него. Слави споделя, че и досега тя му е най-близкият човек.[3]

Отраства в строго семейство, където майката има основна роля и държи много на образованието. Слави, както и Петя, са отличници. В най-ранна възраст става отряден председател на класа. В началното училище момчето е затворено, често тормозено от връстниците си и участва в много сбивания. Обича да прекарва повечето време в четене на книги.

Приет е в музикалната гимназия в Плевен. Партийното ръководство го предлага за комсомолски секретар и в края на първата учебна година го пращат на пионерски лагер в Кайлъка. Въпреки че се чувства неловко и не на място там, той решава да участва във вечер на таланта, където се представят различните отряди. Слави казва няколко смешки, научени наизуст от апокрифна аудиокасета на Шкумбата, записана на ролка и въртяна многократно на магнетофон Юпитер от самия него. Трифонов е изненадан от положителната реакция на лагерниците и дори го извикват на бис. Това той определя като превратна точка в живота си, която го отваря към живота и хората.[4]

Завършва музикалната гимназия с виола.

Предаванията „Ку-Ку“, „Каналето“, „Хъшове“ и „Шоуто на Слави“[редактиране | редактиране на кода]

Заедно с Петър Курумбашев и Любен Дилов-син Слави Трифонов е първият продуцент на частна продукция в Българската национална телевизия.

Първата му поява в телевизионното предаване Ку-ку е в един скеч, пародия на хеви метъл група, сниман в студио 4 на БНТ. Довежда го Влади Въргала, който е прекъснал срещата му с тогавашната му приятелка в кафенето на Сатиричния театър. Трифонов си спомня, че го окичват с топузи и едно казанче от тоалетна чиния на гърба. Той свири на виола и дори има една реплика: „Мразя Росица Кирилова!“[5]

През 1997 г. в предаването „Каналето“ участва активно в протестите срещу управлението на Жан Виденов.

През 1998 г. става продуцент и водещ на предаването „Хъшове“. То е свалено от БНТ след едно-единствено излъчване на 8 февруари. След това две години се излъчва в телевизия 7 дни и други кабелни телевизии в страната. Отличава се с остра политическа сатира и силно участие на група „Ку-ку бенд“. Основни идеолози на „Хъшове“ са сценаристите Росен Петров, Тошко Йорданов, Ивайло Вълчев, Драго Петров и Иво Сиромахов.

На 27 ноември 2000 г. Трифонов прави първото издание на „Шоуто на Слави“ по bTV. В момента е директор на продуцентска къща „Седем-осми“ АД, където до май 2008 година негов съдружник е Росен Петров. Компанията продуцира най-вече за bTV и bTV Media Group. Техни продукции са предаванията Шоуто на Слави, Вот на доверие, 5 Stars, както и множество реалити предавания по лиценз – Красавицата и отличника, Survivor BG, Music Idol 1, Dancing Stars 2, всички сезони на Гласът на България, както и комедийното шоу Младост 5. Като част от Шоуто на Слави реализират множество реалити конкурси, рубрики и други проекти, както и два мини-сериала – Къде е батко? и Ракия Sunrise. Единственото предаване на компанията, което не се e излъчвало по bTV, е музикалното реалити шоу по собствена идея Пей с мен, излъчило се по конкурентната Нова телевизия.

Като певец издава 22 албума, заедно с Ку-Ку, Каналето, Хъшове и Ку-Ку бенд. Прави множество турнета из цялата страна, както и едно турне в САЩ и Канада. През 2004 г. прави дует с вокалистката на „Антик“ — Елена Папаризу, наречен Why? („Защо?“).

Противоречия[редактиране | редактиране на кода]

През 2003 г. водещата на Сигнално жълто Албена Вулева завежда дело в Районния съд в Балчик срещу водещия Трифонов за нанесени според нея лека телесна повреда и публична обида, твърдейки, че той умишлено е излял халба бира в лицето и.

През 2005 г. Слави Трифонов участва в българския национален финал за Евровизия в дует със Софи Маринова. Когато идва ред да изпълнят песента си „Единствени“ обаче, двамата излизат на сцената и Трифонов обявява в емоционална реч, че се оттеглят от конкурса, защото гласуването е манипулирано чрез SIM карти за 50 хил. лева, така че да спечели група „Каффе“ и в деня на финала от 12:00 часа до концерта за песента на група "Каффе" са изпратени над 60 000 гласа. С 48 803 отчетени SMS-а в тяхна подкрепа, дуото губи срещу 76 590-те гласа за победителя „Каффе“.[6] Въпреки или именно заради това песента се радва на голяма популярност.

Истината е, че в залата всички станаха на крака, за което най-искрено ви благодаря, защото вие сте истински българи.

Уважаеми зрители, няма да пея тази вечер! Искам да ви кажа няколко неща. Ще ви ги кажа по една – единствена причина. Много пъти сте били лъгани и аз не искам да участвам в нещо, което ни лъже за пореден път. Това, на което присъстваме тази вечер, е една лъжа. Няма никакво състезание! На организаторите на конкурса не им стиска да кажат истината, но пък аз съм такъв и вие ме познавате, че ще ви я кажа. Песента, която ще победи тази вечер, ще представлява не изпълнител, не група, а България. За съжаление, победителят тази вечер няма да бъде реален, а купен. Цената на покупката е над 50 000 лева. Победител в този конкурс ще бъдат едни мои приятели. Това ще е група „Каффе“. До вчера, за около три седмици те имаха само около 3 000 гласа. Днес от 12 часа на обяд са генерирали над 60 000 гласа – по 10 или 12 хиляди смс-и или обаждания на час. За никой друг изпълнител няма такива резултати! Технологията е следната – закупени са СИМ карти, много СИМ карти, платено е на стотина човека да ги използват и гласуват за тази група. Това е купен вот! Това е купена победа и това не е честно за нито един от участниците в конкурса. Не е честно за Васил Найденов, не е честно за Орлин Горанов, за Кали, не е честно и за, както я нарекоха, циганката Софи Маринова. Не е честно и за страната ни, защото песента няма да представлява България, а парите на един човек. Всъщност, това е продаване на страната ни. За мен и моите колеги, страната ни не е за продан! Тя не се продава дори и за 50 000 лева.

България не е за продан, защото е единствена! Благодаря ви, че сте тук! Знам, че и вие не сте за продан, защото сте единствени! Благодаря ви! Ще се видим в понеделник.

През 2008 година Слави Трифонов е осъден на 500 лева глоба за обида по адрес на Недялко Недялков, издател на вестник „Уикенд“. В интервюто за вестник „24 часа“ Трифонов нарече Недялков „утайка на обществото, която трябва да бъде натикана там, където ѝ е мястото“.[7] Трифонов има множество дела срещу т.нар. „жълта преса“ като по-голямата част от тях той е спечелил. Спечелените пари той е дарил за благотворителност.

В началото на 2013 година Слави Трифонов осъжда компанията на Магърдич Халваджиян и Джуди Халваджиян „Глобал вижън“, които са продуценти на Господари на ефира за това, че те са нарушили правата на „Седем-осми“ чрез използване на откъси от „Шоуто на Слави“ по неправомерен начин.

Проблеми със зрението[редактиране | редактиране на кода]

В интервю, излъчено в Шоуто на Слави на 20 април 2007 г., Слави Трифонов признава, че страда от ретробулбарен неврит на лявото око. „Преди единадесет години истината е, че имах сериозно засягане на лицеви нерви, в следствие на сериозен възпалителен процес в лицето ми. Имах зъби, които бяха много сериозно възпалени, трябваше да ги извадя, но те вече бяха дали този проблем. И единственото, което остана оттогава, е, че имах и продължавам да имам много сериозно нарушено зрение на лявото око.“ Слави Трифонов обясни, че е поразена централната част на зрението му, в следствие на което се натоварва периферното зрение на лявото око и дясното око.[8]

През последната седмица обаче са се появили проблеми и с другото му око, но проблемът не е толкова страшен, уточни Слави Трифонов. Поставена е обаче диагноза синузит. „Процесът може и да е обратим, но може и да остане така“, заяви Слави Трифонов. Засега лекарите са оптимистични, но оставят и сериозен процент съмнение, обясни той. Причините обаче за влошеното зрение и на дясното око може да са различни, пренатовареност, стрес, лекарите се опитват да ги установят.[8] Три месеца по-късно Слави Трифонов се завръща на малкия екран на 9 юли 2007 г.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ръгай чушки в боба (1993)
  2. Шат на патката главата (1994)
  3. Roma TV (1994)
  4. Жълта книжка (1995)
  5. Хъшове (1996)
  6. Каналето – The best (1997)
  7. Едно Ферари с цвят червен (1997)
  8. Франция, здравей (1998)
  9. Девети трагичен (1998)
  10. Вавилон (1998 - 1999)
  11. Няма не искам (1999)
  12. Часът на бенда (2000)
  13. Новите варвари (2001)
  14. The best (2002)
  15. Vox populi (2002)
  16. Prima патриот (2004)
  17. И оркестъра да свири (2005)
  18. Ние продължаваме (2007)
  19. No mercy (2008)
  20. Македония (2010)
  21. Един от многото (2012)


Видеоклипове[редактиране | редактиране на кода]

Видеоклип Премиера Албум Режисьор
Дулсинея 1994 Шат на патката главата
Шат на патката главата 1994 Шат на патката главата
Тупан текно 1994 Шат на патката главата
Рокендрол на падашите бабички 1994 Шат на патката главата
Гергьовден 1994 Roma TV
Тайсън кючек 1996 Хъшове
Едно Ферари с цвят червен 1997 Едно Ферари с цвят червен
Студио Хъ 1998 Девети трагичен
Не ме моли 1999 Няма не искам
Няма не искам 1999 Няма не искам
Сафари 1999 Няма не искам
Ела, ела 2000 Часът на бенда
Стоп! Забрави за правилата 2000 Часът на бенда
В джаза 2001 Новите варвари
Бедните не могат да скачат 2001 Новите варвари Магърдич Халваджиян
Жива рана 2001 Новите варвари Магърдич Халваджиян
Йовано, Йованке 2002 Vox populi Магърдич Халваджиян
Реквием за една мръсница 2002 Vox populi
Funk off 2002 Vox populi Магърдич Халваджиян
Why 2003 -
Не, не и не! 2004 Prima патриот
Единствени 2005 И оркестъра да свири
И без теб 2005 И оркестъра да свири
100 SMS-а 2005 И оркестъра да свири
Само мен 2006 Ние продължаваме
Любовта е отрова 2007 Ние продължаваме
Нещо лично 2007 Ние продължаваме
Жестока 2007 Ние продължаваме
Едно ченге 2007 Ние продължаваме
Кажи на майка си 2007 Ние продължаваме
Малко сръбско 2008 No mercy
Минах ли те 2008 No mercy
No mercy 2008 No mercy
Дявол 2009 No mercy
Не, Мария 2009 No mercy Мартин Маккариев
По ръба 2010 Един от многото
Нема такава държава 2010 -
Пружината 2010 Един от многото
Нирвана кючек 2012 Един от многото Мартин Маккариев
Време за глупости 2012 Един от многото
Един от многото 2012 Един от многото
Искам те пак 2013 Един от многото

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]