Славчо Клямбов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Славчо Клямбов
български революционер
Роден
1879 г.
Починал
не по-рано от 1936 г.

Славчо Василев Клямбов е български общественик и революционер, струмишки деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Славчо Клямбов е роден в 1879 година[1][2] в град Струмица, тогава в Османската империя, в семейството на Васил Клямбов, местен общественик от времето на Възраждането, член на Струмишката българска община.[3] Според документи на МОО, роден е в или около 1883 година.[4] Завършва втори клас[5] или трети прогимназиален клас.[1] Работи като обущар.[5]

От 1900 година е нелегален. От 1903 година е четник е при Симеон Молеров. В 1905 година участва в Струмишкия окръжен конгрес и е част от председателството на конгреса.[6] В същата година става член на околийския, а по-късно и на окръжния революционен комитет в Струмица.[1][2]

Струмишките дейци на ВМОРО Георги Хаджикотарев, Панде Куюмджиев и Славчо Клямбов

Като някой, който знае гръцкия език, защото е учил на него, през 1905 година е представител на ВМОРО заедно с Панде Куюмджиев и Георги Хаджикотарев на среща с представители на гръцката въоръжена пропаганда в Струмица, които преди да създадат андартски чети, искали да се „споразумеят за сътрудничество“ с организацията, за да се „избегне“ братоубийство. Представителите на ВМОРО им предложили да се присъединят към четите на организацията, а гърците отказали защото те искали да действат с отделни чети в Подгорието, защото тези села са техни. Представителите на ВМОРО отговорили, че това не са техни села и, че те искат да разделят населението.[7]

В 1907 година е задържан и остава в затвора в Битоля една година[2] или година и два месеца.[1] По време на Хуриета, от 6 септември 1909 година е съветник в бюрото на клона на Съюза на българските конституционни клубове в Струмица.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2-ра рота на Лозенградската партизанска дружина, начело със Стоян Петров, в четата на Никола Жеков и в 4-та рота и нестроевата рота на 5-а одринска дружина.[5] Към юни 1913 година е пунктов началник на организацията в струмишкото село Костурино.[1][2]

В периода между двете световни войни живее в България, където е активен сред македонската емиграция. На общото събрание на Струмишкото благотворително братство в София, проведено на 14 март 1926 година, избран е за съветник в новото настоятелство, а брат му Коста става подпредседател на братството.[9] В 1936 година е свидетел по Процеса срещу ВМРО (обединена).[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 78.
  2. а б в г Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 222.
  3. Костенцев, Арсени. Спомени. София, 1984, стр.111
  4. Според документи на МОО, към 1912 – 1913 година е 29-годишен. Виж: Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113.
  5. а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113.
  6. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 242. (на македонска литературна норма)
  7. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 261 – 261. (на македонска литературна норма)
  8. Нови клубни бюра // Отечество. Година I. Брой 70. 21 октомври 1909. с. 4.
  9. Ново настоятелство // Независима Македония. Брой 153. 2 априлъ 1926 год. с. 3.
  10. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 235.