Славчо Пирчев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Славчо Пирчев
български офицер и революционер
Роден
Починал
21 януари 1973 г. (87 г.)
Славчо Пирчев в Общомедия

Славейко (Славчо) Гигов Пирчев е български офицер и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) – Трайко Зойката, Кръсте Маликов, Славчо Пирчев, Ангел Базернишки, Божин Вълчев; втори ред – Димко Драговчето, Кръсте Льондев, Блаже Биринчето, Милан Матов, Кръстю Трайков, Кръстьо Алексов; трети ред (прави) – Гюрчин Петров, Георги Ралев, Никола Досев, Коста (Петре) Костурски, Димко Богов, Пецо Христов, Лазар Цириов, Стоян Мариовчето.

Славчо Пирчев е роден на 8 януари 1886 година в Брезник, където и завършва прогимназия.

През 1906 година като четник при демирхисарския войвода Алексо Стефанов навлиза в Македония. През 1907 година е четник при велешкия войвода Иван Наумов – Алябака.[3] На 17 юни 60 членната чета навлиза в Македония през Кюстендил и участва в сраженията на Ножот. Славчо Пирчев е определен за битолски войвода в януари 1908 година.

Преди началото на Балканската война Славчо Пирчев е определен за войвода на партизански отряд № 20, който заминава за Битолското поле. На 12 октомври 1912 година 13 чети, между които и тези на войводите Васил Чекаларов, Георги Попхристов, Христо Силянов, Иван Попов и Славчо Пирчев водят цял ден сражение с турските войски при село Конопище. Турците са заплашени от обграждане панически се разбягват. На 16 октомври четата на Славчо Пирчев води сражение с турски аскер при Горничево, а на 2 – 3 ноември, заедно с четата на Алексо Стефанов, подпомагат превземането на Битоля със спомагателни сражения при Боище и Гопеш.

Славчо Пирчев се изтегля в заетата от българската армия част на Македония, за да не попадне в сръбски плен. По-късно служи в 1 рота на 11 сярска дружина и в Сборната партизанска рота на МОО.[7]

През Първата световна война Славчо Пирчев е взводен командир в Пети пехотен македонски полк.[8] Участва в прочистването на сръбските чети във Вардарска Македония[9] и в потушаването на Топлишкото въстание като командир на партизански взвод.[10]

След 1919 година се включва във възстановената от Тодор Александров ВМРО. Умира на 21 януари 1973 година в София, ул. Киевска /Баучер/ 38.

  • Пирчев вляво
    Пирчев вляво
  • Печат на Пирчев
    Печат на Пирчев
  • Четата на Пирчев
    Четата на Пирчев
  • Сертификат за участие на Пирчев в Македоно-одринското опълчение
    Сертификат за участие на Пирчев в Македоно-одринското опълчение

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Кратка биография на Славчо Пирчев на сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  2. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 129 – 130.
  3. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 687.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 527.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 94.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 572, 892.
  8. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 360.
  9. ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.59.
  10. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 292.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Славчо_Пирчев&oldid=11864727“.