Славяново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Славяново.

Славяново
България
Red pog.png
Славяново
Област Плевен
Red pog.png
Славяново
Общи данни
Население 4 383 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 93,454 km²
Надм. височина 114 m
Пощ. код 5840
Тел. код 06515
МПС код ЕН (Пл)
ЕКАТТЕ 67088
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Плевен
Димитър Стойков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Славяново
Христо Таренгов
(СДС)

Славяново е град в Северна България. Той се намира в Община Плевен, Област Плевен, на 25 км. североизточно от областния център.

География[редактиране | edit source]

Градът е разположен в Средна Дунавска равнина със слаб наклон от запад на изток.На 6 км от града се намира с.Коиловци,близо до гр.Славяново е и с.Тотлебен. Селището отстои на 26 км североизточно от областния център град Плевен, на 35 км южно от река Дунав, на 5 км от река Осъм и на 5 км северно от главен път гр.Плевен- гр.Русе. Най-близкото до града пристанище на река Дунав е в гр. Никопол, отстоящо на 40 километра. Град Славяново разполага с обширно и равно землище на площ от близо 100 000 дка, от които 75 000 дка орна земя с лек наклон на изток към река Осъм. В покрайнините на града са разположени няколко язовира,които са често посещаеми от любителите на риболова в различните сезони.Разстояние до столицата: 190 km от София. Площа на град Славяново е 93.454km2 (НСИ).

Климат[редактиране | edit source]

Климатични данни за град Славяново
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 17 22 27 31 33 37 37 37 37 32 26 20 42
Средни максимални температури (°C) 2 6 12 18 24 28 30 30 25 18 9 4 17,16
Средни температури (°C) −1 1,5 7 12,5 18 21,5 23,5 23,5 18,5 12,5 5 1 11,95
Средни минимални температури (°C) −4 −3 2 7 12 15 17 17 12 7 1 −2 6,75
Абсолютни минимални температури (°C) −24 −10 −13 −2 6 11 7 −1 −6 −12 −17 −24
Средни месечни валежи (mm) 15,6 15,8 21 25,3 37,6 30,2 31,7 20,4 61,21 21,3 26 23,7 290,8
Източник: MSN Weather и http://www.weatherbase.com

История[редактиране | edit source]

До 1934 година селището се нарича Турски Тръстеник, за да се отличава от Марашки Тръстеник, сегашния град Тръстеник. През 1974 година е обявено за град.

Славяново е един от младите градове на Република България, признат с Указ №1942 от 4 септември 1974 г. Градът е разположен в централната и най-плодородна част на Дунавската равнина, на 25 км. Североизточно от гр. Плевенq областен център. Селището съществува от XV век. Най-ранни следи от живота на човека върху земите, които заема днес Славяново датират от IV-III век пр.н.е /епохата на неолита/. Свидетелство за това са намерените находки/останки от жилища, кремъчни оръдия на труда, керамични фрагменти/ в близка местност от археолога проф. Васил Миков през 1972 г. Намерените монети от времето на Александър Велики 336 -323 г.пр. н. е. и от 193- 217 г. от н.е.и останки от съдове говорят, че действително в близко до сегашното землище е имало римско селище, намиращо се на древен римски път към гр. Никопол /Древното римско селище Улпия Ескус/. Поради върлуването на болестта чума, селяните били принудени да напуснат старото си селище и да се заселят в днешното разположение на Славяново. До втората половина на XVII век в днешното местоположение на града се заселва доста многобройно население – българи, турци, а по време на Кримската война /1853-1856 г./ се заселили татари и черкези. В онова далечно време днешната територия на града била малка низина обрасла с непроходима тръстика и друга растителност, много изворна вода, а в околността се простирали големи пространства с вековни дъбови гори. Поради това, че е имало и турско население в местността (което след руско-турската освободителна война по- голяма част от него се е изселело), първоначално селището носело името Турски Тръстеник. През 1934 г. с решение на Министерския съвет селището се преименува в село Славяново.

През 1860-те години будното християнско население поема инициативата за изграждане на църковен храм. През 1864 год. Тогавашният кмет Мустафа Чанашки изделствал ферман /разрешение/ от султана за строеж и отстъпва свой парцел за храма. Църквата била изградена в днешния си вид през 1870 г. – форма на кораб, високо издигнат над земята. Изографисана е през 1890 г. от известния за времето си иконописец Нестор Траянов от Галичник – Македония. Сводовете, кубетата и стените са изцяло покрити със стенописи. Имената на дарителите са изписани в колонки под всяка сцена. Църковните камбани, дар от местното население са монтирани през 1891 г. Църквата е осветена от Търновски митрополит Климент Браницки и наименована “Св. Николай”.

Родолюбивите жители на града през 1921 г. с доброволни усилия започнали да строят Читалищен дом. Негов наследник днес е Културният дом с добре уредени зали за танци, пиано,акордеон, зала за конференции и събрания, добре уредена библиотека с читални, в която се съхраняват над 22 000 тома литература, концертна зала с въртяща се сцена. Днес Домът на Културата, носещ името на Търновския митрополит Климент Браницки, е притегателен център на духовност и култура в града ни. Художествено-творческите колективи с техните концертни изяви са част от културния живот. Домът за култура днес поддържа жива народната традиция, свързана с честването на празниците от народния календар. Светското образование в гр. Славяново има дълга и славна история. Неговото начало се поставя още в края на XIX век.Със съдействието на будното население на тогавашното село Славяново през 1914 г. е построена голямата двуетажна сграда на сегашното училище. То започва като прогимназиално. Постепенно за няколко години училището става основно, а през 1922 г. се открива гимназията.

В далечното минало основния поминък на населението било зърнопроизводството. Населението отглеждало предимно пшеница и царевица. В Друга част от населението били дребни занаятчии. Развивало се предимно дърводелство, шивачество, кожухарство, въжарство. С построяването на мелницата през 1890 г. се открили маслобойна и даракчийница. В първите десетилетия на ХХ век в града била открита телеграфопощенска станция.

близкото социалистическо минало развитието на промишлеността и земеделието в района на гр. Славяново се намират в единна и неделима връзка.

Религии[редактиране | edit source]

Християнска - източноправославна; мюсюлманска - сунитска.

Икономика[редактиране | edit source]

Основа на промишленото развитие е Птицекомбинатът, а земеделското производство служи като основна фуражна база за развитие на производството в Комбината и за задоволяване на нуждите на населението в района. Комбинатът,построен през 1965 год. много скоро се превръща във водещо птицевъдно предприятие в страната и предпочитан партньор на международния пазар. За постоянните високи производствени резултати, Птицекомбинатът е награден с орден “Народна Република България” – І степен. Комбинатът поддържа делови контакти с предприятия и фирми от бившите страни членки на СИВ, Франция, Холандия, Германия,Дания, Ирак, Израел, Кувейт и др. Над 60% от икономическо активното население на града тогава е било заето в производството на птиче месо и яйца.Съзидателят на тази промишлена империя, която разби монопола на световната яйцеборса и даде на България шанса да диктува пазара на птиче месо в света е доктора на науките, или както го наричат съзидател и строител на онази Съвременна България от 80-те години на ХХ век – Кочо Караджов. Наследник на активите и пасивите на Птицекомбината става Акционерно дружество “Славяна”, създадено през 1997 г. Днес предприятието е с намален капацитет. Благодарение на квалифицирания персонал продукцията поддържа своите високи потребителски качества. Построяването на фуражен цех към Комбината създаде възможност за увеличаване на обема на производство и разкриване на нови работни места.

Млекопреработвателното предприятие ЕТ “Милица Лазарова - 90 “ е създадено през 1990 г. като малка семейна фирма с предмет на дейност млекопреработка и производство на кисело мляко и сирене. Всички млечнокисели продукти във фирмата са произведени с оригинални български симбиотични закваски. Фирмата произвежда кисели и плодови млека, българско бяло саламурено сирене и кашкавал от овче и краве мляко. Оригиналната опаковка, уникалния вкус и аромат на традиционните български продукти задоволяват и най-изисканите вкусове. Продуктите на ЕТ “Милица Лазарова “ са добре приети на пазара.

Образование[редактиране | edit source]

Училището „Христо Ботев” е носител на ордер „Св. Св. Кирил и Методий” І степен и на званието „Национален първенец по опазване на околната среда” и почетно знаме. Днес, през 21 век традицията да възпитава, обучава и развива у децата труд, любознание и интереси е запазена. Началното обучение от І до IV клас се осъществява в самостоятелна сграда, разполагаща с много добра материална база. Училището е член на Асоциация „Кеймбридж училища” от 2007 г. В гимнациален етап учениците се обучават в профил Технологичен „Предприемачество и Бизнес” по съвместна програма на Фондация „Джуниър Ачийвмънт” и МОМН. Активната спортно – туристическа дейност в училището дава възможност на учениците да се разтоварват след напрегната умствена работа и поддържат добра физическа форма на четирите спортни площадки. Приоритетни спортове за училището са: футбол, баскетбол и класическа борба. През 2001 г. ученическия отбор по футбол спечели областния турнир „Данониада”. Към училището от 2005 година съществува Екологичен клуб. По време на организираните учебни експедиции и летувания, учениците опознават красивата природа и богатата история на България, участват в екологични семинари и заснемат видеофилми за интересни природни обекти. Библиотеката на училището разполага с богат фонд учебна, художествена, научна и научно-популярна литература. Училището активно си партнира с много граждански сдружения в страната и чужбина. Наша гордост са десетките ученици, които разнасят името на училището ни в престижни висши учебни заведения, министерства и културни институти в страната и чужбина.

Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий” е основано през 1923 г., за да обслужва нуждите на децата от източната махала. До 1970 година се е наричало турско първоначално училище "Адил Дервишев". През 1968 г. е построена новата му сграда, а през 1970 г. - още една допълнителна сграда. Днес в училището се обучават деца от 5 до 10 годишна възраст. Има сформирана подготвителна група за 5-6 годишни деца. След завършване на начален етап на основно образование в училището, учениците продължават своето обучение в СОУ "Христо Ботев". В училището има обзаведен компютърен кабинет, където учениците от І до ІV клас изучават информационни технологии. Изучаването на английски език започва от първи клас. Организирано е целодневно обучение и столово хранене.

Забележителности[редактиране | edit source]

  • Дом за възрастни хора „Свети Лазар“
  • Картонажен цех
  • Лековит минерален извор. В момента не работи
  • Млечни продукти Лазарова

Редовни събития[редактиране | edit source]

Ежегоден събор и панаир на 24 май.

Празник по случай обявяването на Славяново за град 4 септември.

Други[редактиране | edit source]

Нова перспектива за развитие като курортен и балнеолечебен център разкрива пред малкия град откритата през 1983 година минерална баня. Минералният вода лекува заболявания на мускули и сухожилия, неврологични заболявания /невралгии и неврити/, стерилитет, сърдечно-съдови заболявания, заболявания на дихателните пътища, кожни и стомашно-чревни заболявания /гастрити и язви/.

Град Славяново е побратимен с:

Спорт[редактиране | edit source]

Футболен клуб " Вихър" е създаден през 1922 г. До 1955-1960 г. в Славяново съществуват още 4 футболни отбора. Най-добрите състезатели винаги са се състезавали за ФК "Вихър" . През 1930-те години това са Павел Русанов , Владимир Дачев, Янко Бенков и др. Отбора на "Вихър " гр. Славяново достига своя връх през 1970-те и 1980-те години. В отбора играят футболистите -Кирил Митков(играещ треньор), Павел Лачев, Петко Лачев, Симеон Христов (моцата), Калин Крамолински, Валери Бенков, Иван Лазаров, Валери Гочев, Филип Тенев, Илия Ненов, Стефан Русков, Иван Оббов, Огнян Колев и др.

Кухня[редактиране | edit source]

Най-известното ястие е разновидност на боб и пълнени чушки, наречена "Бобец от сладкия" и Яхния от сини сливи.

  1. виж рецепта[[1]]

Галерия[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]