Славянофилство

След големия успех по освобождението на България, Достоевски се оттегля в Старая Руса за да напише своето духовно завещание към човечеството и цивилизацията - Братя Карамазови.

Славянофилството е геополитическо и идеологическо движение възникнало в Руската империя през втората четвъртина на 19 век на основата на общославянската тенденция към търсене на общите корени, и оказало благотворно отражение в частност върху провежданата успешна руска външна политика през 60-те и 70-те години на 19 век, която води в крайна сметка до освобождението на България.

Зараждане

Руската империя добива завършен имперски вид при управлението на Екатерина Велика. В резултата на успешните руско-турски войни през втората половина на 18 век, Източния въпрос се изостря неимоверно и всеки момент се чака "болния човек" да почине, а неговото наследство да бъде поделено между Великите сили (по това време всички те са европейски). Екатерина разработва за целта гръцкия проект, но поради избухналата т.нар. Велика Френска революция с последвалите Наполеонови войни, геополитическия център се измества за известен период до възстановяване на статуквото по Виенския конгрес и към регулиране на отношенията на Стария континент.

Формиране, утвърждаване и развитие

Още с началото на управлението си, император Николай I, дава заявка, че отново геополитическа цел № 1 за Руската империя става Цариград с Проливите. Постепенно след предизвиканата Акерманска конвенция с последвалата я Руско-турска война (1828-1829), Османската империя изпада в сериозна вътрешна криза (еничарския корпус е ликвидиран) и даже в известен смисъл попада под руско попечителство. Това положение на се харесва на Англия и Франция и тези сили яхват, стремейки се да попечителстват, гръцкото национал-възродително движение. В крайна сметка от една страна Русия се оказва изолирана, а от друга не вижда достатъчно силна подкрепа за своята геополитеческа цел нито в западащата Отоманска империя, нито във възраждащото се гръцко националистическо движение. Точно в този момент в Русия излиза разтърсвайки обществото историята на руската държава на Николай Карамзин, която изначално преобръща редица исторически представи и ценностти за възникването и ролята на водещия геополитически център по това време - т.нар. Трети Рим. Постепенно около преосмислянето на редица фундаментални руски геополитически положения и идеи възниква силен мозъчен тръст формиращ се под името и знамето на славянофилство. Твърде често понятието се смесва и бърка с панславизма, който е по-раншно полско творение. Знамето на славянофилството е православието, а неговата външнополитическа посока - юг. Естествен главен реципиент на тази водеща политика се оказва българското национал-освободително движение в периода след Кримската война. Разгромът на Русия в тази война е последван от цялостно преосмисляне и промяна на следваната външна политика, ведно с подмяна на фундамента - руската геополитическа концепция. Тази подмяна е осъществена от Цар Освободител, и е увенчана от последната руска победа в "голямата игра" - освободителната за България руско-турска война (1877-1878) г. Следваната концептуално линия довежда до сключването на съюза на тримата императори, определян от "бащата" на немската геополитическа школа Карл Хаусхофер, като най-успешния консервативен съюз, противопоставил са английския и френски либерализъм през 19 век. В крайна сметка именно рожба на славянофилството е тази стратегия, която позволява на човечеството да посрещне 20 век с големи надежди и очаквания. Макар и парадоксално, но в по-дълбок и задълбочен план, сред най-видните славнофили прозира един кръг от интелектуалци формирал се около императрицата Мария Александровна, която е германка по народност. Не случайно, а закономерно, именно славянофилството поставя началото на евроазийското движение, възродено в началото на 21 век от руския геополитик Александър Дугин.

Представители

Сред първите видни славянофили изпъква Николай Данилевски. Други видни славянофили са Алексей Хомяков, Иван Киреевски, Константин Аксаков, Иван Аксаков, Пьотър Алабин, Юрий Самарин, както и литераторите Фьодор Тютчев, Владимир Дал, Николай Язиков.

Същност

Славянофилството и славянофилския обществен кръг изповядват веруюто, че Русия има свой особен, собствен и уникален исторически път, чието призвание и крайна цел е спасението на всемирното човечество. Тази месианска идея в известен смисъл е противопоставяна на страните от Западна Европа, и като цяло е базирана върху следваната концепция за Москва - Третия Рим. На тази основа възникват и редица културно-антропологични понятия като руската душа и др.

Славянофилството сочи пътя назад и навътре към съхранение и развитие на основата на руската история, народностни традиции и културно-религиозни идеали и дух, стремейки се да събуди националното съзнание. Славянофилската общност учредява и известния Московски славянски комитет и другите славянски комитети (1858-1878), около които изпъкват и редица забележителни учени, предимно историци, като Нил Попов, Беляев, Самарин и др. Печатен орган на славянофилите в началото е «Московитянин», като покрай литературоведите се формират няколко известни литературни кръжоци, които влизат в спорове от страниците на печата с либералните космополити. Други печатни славянофилски издания са списанията «Руска беседа» (1856—1860), «Селско благоустройство» (1858—1859) и вестниците «Мълва» (1857), «Платно» (1859), «Ден» (1861—1865), «Москва» (1867—1868), «Москвич» (1867—1868), «Русия» (1880—1885).

Значение

Славянофилството изиграва огромно социално и интелектуално значение за руските успехи през 19 век, които са съжаление са последвани от двете революции в началото на 20 век след неуспешните Руско-японска и Първа световна война, завършила безславно за Русия с Октомврийската революция и последвалия я Брест-Литовски мирен договор.

Славянофилството и славянофилите играят огромна роля за предизвикването на руско-турската освободителна война, която възстановява българската независимост след многовековно османско робство.

Вижте също

• Почвеничество
• Западничество
• Народничество
• Руска цивилизация

Външни препратки

• Геополитически тенденции в славянския свят
• ПРОСТРАНСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ И ГЕОПОЛИТИЧЕСКОТО СЪЗНАНИЕ НА РУСКАТА ДЪРЖАВНОСТ
• Как руските спецслужби манипулират историята в полза на политиката
• Православната цивилизация
• Йозеф Кардинал Рацингер - Папа Бенедикт XVI; Европа. Нейните духовни основи вчера, днес, утре.