Сланина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сланина, поръсена с пипер
Горе - сланина. Долу - бекон.

Сланината е животинска мастна тъкан. Силно калорична и бързо засищаща, сланината е била важен хранителен източник на енергия през зимата и е присъствала в диетата на българите от стотици години, ставайки традиционна част от българската трапеза.

Описание[редактиране | edit source]

1. Гръб 2. Корем

Сланината е свинска или телешка подкожна мастна тъкан от прасета или телета, угоени със специално селектирани фуражи, за постигане на оптимално количество мазнини. Най-подходящата за сланина част от прасето е неговия гръб. Тя често се бърка с бекон, който се взима от корема на прасето и има различен вид, състав и вкус. Сланината трябва да бъде свежа и бяла, съхранява се в дървени съдове, добре осолена.

Състав[редактиране | edit source]

Сланината съдържа основно триглицериди. В свинската сланина могат да бъдат открити витамини от групите А, В3, В4, В5, В6, В12, минерали като натрий, калий, фосфор, магнезий, цинк и селен, аминокиселини като аланин, аргинин, валин, глицин, пролин и треонин и органични киселини като аспаргиновата и глутаминовата.

В състава на телешката сланина има витамини от групите В1, В2, В6, В12, минералите натрий, калий, фосфор, магнезий, цинк и селен, аминокиселини като аланин, фенил-аланин, аргинин и глицин и органични киселини - аспаргинова и глутаминова.

Употреба[редактиране | edit source]

Домашна сланина

Консумира се основно без термична обработка, нарязана на тънки ивици, осолена и подправена, предимно в мезета, ордьоври и сандвичи. Пържените кубчета сланина се наричат пръжки. Също така се използва и за омазняване при печене и пържене на други храни и меса.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]