Сланкамен
Сланкамен (на сръбски: Сланкамен, на латински: Acumincum, на унгарски: Szalánkemén) е село в Срем, Войводина - Сърбия. В миналото Сланкамен е било едно селище, а днес се състои от две свързани населени места: Стари Сланкамен и Нови Сланкамен, с общо население от 4125 души (2002). Околностите на Сланкамен са подходящи за излети и пикник, като редом с това селището е известен спа-курорт в който може да се наслаждавате на чудесно приготвени рибни ястия, вино и красиви плажове по Дунава. Селищата са разположени на десния бряг на реката на км 1215,5 от влива ѝ в Черно море.
Съдържание |
История[редактиране]
Двете селища са разположени в подножието на Фрушка гора, на кръстопътя между историческите области Срем, Банат и Бачка. По римско време през античността тук се е намирал каструмът Акуминкум.
През 1072 г. по времето на въстанието на Георги Войтех се споменава като Каструм Зланкамен.
Унгарският крал Сигизмунд, по-сетне император на Свещената Римска империя, през 1425 г. го преотстъпва на деспот Стефан Лазаревич, след което е последователно владение от деспот Георги Бранкович, Янош Хунияди и сина му и бъдещ крал на Унгария Матияш Корвин до завладяването му от османските турци през 1521 г., с цел успех в обсадата на Белград.
Описание на крепостта прави пътешественикът Антон Вранчич през 1553 г. Според документ от 1702 година крепостта е вече разрушена и около нея е израснал град Сланкамен. През 1892 г. е издигнат паметник, висок 15 м., в памет на загиналите тук 10 000 южнославянски бойци, водени от Лудвиг Баденски срещу турците през 1691 г. по време на т.нар. Голяма турска война по време на която избухват трите български въстания срещу османското владичество в българските земи през 17 век (Второ търновско въстание, Чипровско въстание, Карпошово въстание). По предания църквата „Свети Никола” е издигната от Вук Тругович, внук на граф Джордже Бранкович.
Лековитите Сланкаменски минерални бани са използвани за пръв път от турците през 1702 г. Модерни бани са построени в 1906 г. Тук се лекуват ревматизъм, ишиас, парализа, рахит и други заболявания.
Етимология[редактиране]
Името Слан Камен се е получило от топлите, солени (на турски „слан” – сол) бани (Сланкаменско купатило), т.е. буквално топли солни бани.
Вилна зона[редактиране]
В околностите на Сланкамен се отглежда хубаво грозде от местния сорт „Сланкаменка”. Чистият въздух, обширните пясъчни плажове по Дунава, изобилието на риба и създадените удобства за бързо пътуване и настаняване, привличат на краткотраен отдих и за лечение много жители на сръбската столица Белград. В двете вилни зони - Желегиш и Бановци, в района на близките градове Инджия (18 000 ж.) и Стара Пазова (14 000 ж.) са уредени речни плажове за около 12 000 души. Край Нови Бановци от корабите се виждат виличките на белградчани. Тук е така наречената „Белградска дунавска Ревиера”.
Население[редактиране]
Населението на селата през 2002 е възлизало на 4 125 жители.
Бележки[редактиране]
Вижте също[редактиране]
Външни препратки[редактиране]
- ((sr)) Званична интернет презентација Сланкамена
- ((sr)) Бања Стари Сланкамен
- ((en)) Сланкамен на мапи
