Слащен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Слащен
България
Red pog.png
Слащен
Област Благоевград
Red pog.png
Слащен
Общи данни
Население 1 884 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 20,975 km²
Надм. височина 465 m
Пощ. код 2937
Тел. код 07546
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 67270
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сатовча
Арбен Мименов
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Слащен
Джеит Нейзир
(ДПС)

Сла̀щен е село в Югозападна България. Намира се в община Сатовча, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Слащен се намира в Югозападните Родопи. То попада в историко-географската област Чеч. През землището на селото тече река Места. Съседните му села са Вълкосел, Жижево, Туховища, Годешево и Беслен в България, както и Ракищен в Гърция.

История[редактиране | edit source]

Джамията в Слащен.

Село Слащен има дълга история. Най-ранното известно селище в землището на Слащен е датирано към късната бронзова епоха.[1] В местността Мрамор е съществувало селище през ранножелязната епоха и през античността. В местността Чуката северно от селото има надгробна могила, съществувало е и селище. В другата местност с това име на брега на река Места също има следи от селище. Антично селище е съществувало и в местността Градище. Открити са много находки и в селището от късножелязната епоха в местността Сливките. На възвишенията Белица и Грамада също има следи от антично селище, а в местността Лозята им могилен некропол.[2]

Село Слащен е въведено в османската административна система през 1464-65 година, когато е регистрирано населението му поименно. В регистъра са вписани 1 мюсюлманско семейство, а немюсюлманите в селото са 51 семейства, 10 неженени и 1 вдовица.[3] Следващото отразяване на населението на Слащен е извършено през 1478-79 година, когато от селото са вписани 2 мюсюлмански семейства, 100 немюсюлмански с 2 неженени и 1 вдовица.[4] В следващите години населението на селото се увеличава значително. През 1519 година мюсюлманите в него са 25 семейства и 18 неженени, а немюсюлманите са 113 семейства, 13 неженени и 19 вдовици.[5] 11 години по-късно мюсюлманите нарастват още повече, а немюсюлманите намаляват. В съкратен регистър от 1530 година в Слащен мюсюлманите са вече 35 семейства и 25 неженени, а немюсюлманите са 70 семейства, 6 неженени и 6 вдовици.[6] От същата година е запазен и фрагмент от подробния регистър, в който Слащен е единственото село в Неврокопско (от тези, изброени във фрагмента), в което има джамия, а имам е Муса, син на Хъдър.[7] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Слащен както следва: мюсюлмани - 33 семейства и 37 неженени; немюсюлмани - 14 семейства и 12.[8]

Население на Слащен 1464 - 1900
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1464-65 51 10 1 1 - 63
1478-79 100 2 1 1 - 104
1519 113 13 19 25 18 188
1530 70 6 6 35 25 142
1569 14 12 - 33 37 96
1723 - 48 48
1900 - 90 90

През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Слащен е представено от Мехмед Челеби.[9] През 17 век населението е драстично редуцирано поради преминаващите военни походи и няколкото чумни епидемии. Така през 1723 година Слащен е чисто мюсюлманско село с 48 домакинства. В селото има джамия, имам, мюезин, кайъм, а освен това и един спахия и още един спахия на тимар.[10] Селото се среща и в османски документи от 1605 година като Ислащани. Според академик Иван Дуриданов това е първоначално жителско име със суфикс -jane *Слаштане от *Saltjane, производно от прилагателното *слат, солен, откъдето идва българското слатина.[11] В османските документи селото се среща предимно под името Ислащен (на османски турски: ﺍﺳﻼشــتــــن).[12]

В 19 век Слащен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Слащен (Slaschtène) е посочено като село с 50 домакинства и 130 жители помаци от мъжки пол.[13] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Слащен е българо-мохамеданско селище. В него живеят 750 българи-мохамедани[14] в 90 къщи.[15]. Спред Стефан Веркович към края на 19 век Слащен има мюсюлманско мъжко население 176 души, което живее в 50 къщи.[16]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Вълкосел, Годешево, Слащен и Туховища живеят 3012 помаци.[17]

Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946 и 1956, населението на Слащен е било съответно 839, 838, 1130 и 1263 души.[18]

Религии[редактиране | edit source]

Жителите на Слащен са помаци и изповядват исляма. Джамията се намира в центъра на селото. Състои се от молитвен дом и минаре. Минарето има един балкон. След дългият период на забрана на влизане в джамия през комунизма, тя е отново отворена след промените през 1989 г. Средства се събират от цялото село за обновяването и освежаването и.

Училище[редактиране | edit source]

Първото българско училище в Слащен е открито в края на 1912 година, но след неуспешния опит за покръстване на помаците то е закрито. Преоткрито е на 1 март 1925 година. Единственият учител е бил Истилиян Кръстев, брат на началника на пограничния подучастък. На 8 декември 1925 година със заповед на Министерството на просвещението е назначен Методи Тенев от град Кюстендил. Смята се, че той е първият учител и директор на училището. Първоначално училището се помещавало в 4 стаи, построени на трудови начала като надстройка на джамийския мектеб (завършени към края на месец декември 1926 година).

Училището се помещава в собствена сграда от 1950 година, построено почти на трудови начала за 5 години. Сградата тогава напълно е отговаряла и задоволявала потребностите на учебното дело, но след 1970 година става крайно недостатъчна, защото всички паралелки (I-VIII клас) вече са двойни, а някои – тройни. Настоящата сграда е строена по типов проект, пригоден от проектантска организация – Благоевград от 1975 до 1979 година. Първоначално училището е открито като начално (I-IV отделение), а през 1980 година за пръв път се открива и I прогимназиален клас (V клас). През 1950/51 година завършва първият випуск VII клас. През 1963/64 година завършва първият випуск VIII клас. През 1989/90 година с разрешение на МПК се откриват 2 паралелки IX клас. Училището става ЕСПУ – I-IX клас. През 1991/92 година завършва и първият випуск. През учебната 1998/99 година в училището има профилирани, професионални и общообразователни паралелки. От 2002 година със заповед на Министерството на образованието в училището се открива XII клас. През учебната 2008/2009 година в училището се обучават 466 ученици. Учебно-възпитателният процес се осъществява от 30 квалифицирани учители. Към 2009 година над 60 студента от училището се обучават за бъдещи медиалози, лекари, икономисти, инженери и още много други професии.

Директори на училището:

  • 1.1925 година – Истилиян Кръстев
  • 2.1926/27 година – Методи Тенев от Кюстендил
  • 3.1928 година – Иванка Цекова – главен учител от село Врачеш
  • 4.1929 и 1931/1932 година – Петър Йосифов Манев от Кюстендил
  • 5.1930 година – Христо Бончев от Горна Оряховица
  • 6.1933/39 година – Иван Аврамов
  • 7.1940 година – Илия Сирмин
  • 8.1942/44 година – Георги Димитров Стоянов
  • 9.1944/45 година – Садидин Сюлейманов Махмудов от Слащен
  • 10.1946/49 година – Няма сведение
  • 11.1949/51 година – Костадин Ангелов Папанов
  • 12.1951/53 година – Методи Николов Ташков
  • 13.1953/58 година – Иван Стоянов Вакареев от Гоце Делчев
  • 14.1959/61 година – Васил Илиев Илински от село Крайници
  • 15.1961/66 година – Атанас Тинев от Гоце Делчев
  • 16.1968 година – Илия Филипов Попбожиков
  • 17.1968/70 година – Юсуф Маджаров от село Вълкосел
  • 18.1970/71 година – Владимир Масарлиев от Слащен
  • 19.1971/75 година – Йосиф Дервишев от Слащен
  • 20.1975/90 и 1996/98 година – Максим Чангалов от село Годешево
  • 21.1990/96 година – Арсо Йосифов Дервишев от Слащен
  • 22.1998 година – Недко Младенов Хаджиев от Слащен

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

При археологически проучвания край Слащен е открит средновековен некропол.[19] http://storage3.album.bg/147/dsc02420_bd4aa_13975741.jpg

Личности[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Цветкова, Юлия. Паметници от праисторията и тракийската древност. // Копривлен, том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев - Драма 1998 - 1999 г.. София, NOUS Publisher, 2002. ISBN 954-90387-6-9. OCLC 405177082. с. 41.
  2. Домарадски, Мечислав. Паметници на тракийската култура по горното течение на река Места. София, Проф. Марин Дринов, 1999. ISBN 954-4303-71-5. OCLC 493046995. с. 100.
  3. Бошков, Ванчо. Турски документи за исотијта на македонскиот народ, серия 2, том 4. Скопје, Архива на Македонија, 1978. OCLC 165435293. с. 94-95.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 48-49.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 62.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 128.
  7. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 86-88.
  8. Стојановски, Александар. Турски документи за историјата на Македонија. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 558-561.
  9. Петър, Петров. По следите на насилието. София, Наука и изкуство, 1972. OCLC 402578469. с. 262-263.
  10. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 249-251.
  11. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, Македонски научен институт, 1996, стр. 186.
  12. Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 128.
  13. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132-133.
  14. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II фототипно издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 195.
  15. Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 274.
  16. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
  17. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
  18. Отдел „Статистика на населението“. Списък на населените места в НР България по съществуващо административно деление към 15 януари 1960 година с брой на населението от преброяванията през 1926, 1934, 1946 и 1956 години. София, Централно статистическо управление, 1960. с. 16.
  19. Гоце Делчев - Археологически обекти и места
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.