Слащен
| Слащен | |
 | |
  Слащен  Слащен | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1824 души[1] (15 март 2024 г.) 87 души/km² |
| Землище | 20 975 km² |
| Надм. височина | 679 m |
| Пощ. код | 2937 |
| Тел. код | 07546 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 67270 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сатовча Арбен Мименов (ДПС; 1999) |
| Кметство – кмет | Симеон Лавчиев (ДПС) +359 896 30 17 01 |
| Слащен в Общомедия | |
Сла̀щен е село в Югозападна България. Намира се в община Сатовча, област Благоевград.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 1879 |
| Българи | 500 |
| Турци | 5 |
| Цигани | - |
| Други | 3 |
| Не се самоопределят | 17 |
| Неотговорили | 1354 |
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Слащен се намира в Югозападните Родопи. То попада в историко-географската област Чеч. През землището на селото тече река Места. Съседните му села са Вълкосел, Жижево, Туховища, Годешево и Беслен в България, както и Ракищен в Гърция.
История[редактиране | редактиране на кода]
Село Слащен има дълга история. Най-ранното известно селище в землището на Слащен е датирано към късната бронзова епоха.[3] В местността Мрамор е съществувало селище през ранножелязната епоха и през античността. В местността Чуката северно от селото има надгробна могила, съществувало е и селище. В другата местност с това име на брега на река Места също има следи от селище. Антично селище е съществувало и в местността Градище. Открити са много находки и в селището от късножелязната епоха в местността Сливките. На възвишенията Белица и Грамада също има следи от антично селище, а в местността Лозята им могилен некропол.[4]
Село Слащен е въведено в османската административна система през 1464 – 65 година, когато е регистрирано населението му поименно. В регистъра са вписани 1 мюсюлманско семейство, а немюсюлманите в селото са 51 семейства, 10 неженени и 1 вдовица.[5] Следващото отразяване на населението на Слащен е извършено през 1478 – 79 година, когато от селото са вписани 2 мюсюлмански семейства, 100 немюсюлмански с 2 неженени и 1 вдовица.[6] В следващите години населението на селото се увеличава значително. През 1519 година мюсюлманите в него са 25 семейства и 18 неженени, а немюсюлманите са 113 семейства, 13 неженени и 19 вдовици.[7] 11 години по-късно мюсюлманите нарастват още повече, а немюсюлманите намаляват. В съкратен регистър от 1530 година в Слащен мюсюлманите са вече 35 семейства и 25 неженени, а немюсюлманите са 70 семейства, 6 неженени и 6 вдовици.[8] От същата година е запазен и фрагмент от подробния регистър, в който Слащен е единственото село в Неврокопско (от тези, изброени във фрагмента), в което има джамия, а имам е Муса, син на Хъдър.[9] В подробен регистър на Софийския санджак от 1569 – 70 година е отразено данъкоплатното население на Слащен както следва: мюсюлмани – 33 семейства и 37 неженени; немюсюлмани – 14 семейства и 12.[10]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1464 – 65 | 51 | 10 | 1 | 1 | - | 63 |
| 1478 – 79 | 100 | 2 | 1 | 1 | - | 104 |
| 1519 | 113 | 13 | 19 | 25 | 18 | 188 |
| 1530 | 70 | 6 | 6 | 35 | 25 | 142 |
| 1569 | 14 | 12 | - | 33 | 37 | 96 |
| 1723 | - | 48 | 48 | |||
| 1900 | - | 90 | 90 | |||
През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Слащен е представено от Мехмед Челеби.[11] През XVII век населението е драстично редуцирано поради преминаващите военни походи и няколкото чумни епидемии. Така през 1723 година Слащен е чисто мюсюлманско село с 48 домакинства. В селото има джамия, имам, мюезин, кайъм, а освен това и един спахия и още един спахия на тимар.[12] Селото се среща и в османски документи от 1605 година като Ислащани. Според академик Иван Дуриданов това е първоначално жителско име със суфикс – jane *Слаштане от *Saltjane, производно от прилагателното *слат, солен, откъдето идва българското слатина.[13] В османските документи селото се среща предимно под името Ислащен (на османски турски: ﺍﺳﻼشــتــــن).[14]
В XIX век Слащен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Слащен (Slaschtène) е посочено като село с 50 домакинства и 130 жители помаци от мъжки пол.[15] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Слащен е българо-мохамеданско селище. В него живеят 750 българи-мохамедани[16] в 90 къщи.[17] Според Стефан Веркович към края на XIX век Слащен има мюсюлманско мъжко население 176 души, което живее в 50 къщи.[18]
В 1913 година няколко бежански семейства от останалото в Гърция Ракищен се заселват в останалото в България Слащен.[19]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Вълкосел, Годешево, Слащен и Туховища живеят 3012 помаци.[20] Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946 и 1956, населението на Слащен е било съответно 839, 838, 1130 и 1263 души.[21] През пролетта на 1972 година имената на жителите на селото са сменени като част от Възродителния процес, като властите срещат сериозна съпротива и прибягват до масови насилия.[22]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Жителите на Слащен са помаци и изповядват исляма. Джамията се намира в центъра на селото. Състои се от молитвен дом и минаре. Минарето има един балкон. След дългият период на забрана на влизане в джамия през комунизма, тя е отново отворена след промените през 1989 г. Средства се събират от цялото село за обновяването и освежаването и.
Училище[редактиране | редактиране на кода]
Първото българско училище в Слащен е открито в края на 1912 година, но след неуспешния опит за покръстване на помаците то е закрито. Преоткрито е на 1 март 1925 година. Единственият учител е бил Истилиян Кръстев, брат на началника на пограничния подучастък. На 8 декември 1925 година със заповед на Министерството на просвещението е назначен Методи Тенев от град Кюстендил. Смята се, че той е първият учител и директор на училището. Първоначално училището се помещавало в 4 стаи, построени на трудови начала като надстройка на джамийския мектеб (завършени към края на месец декември 1926 година).
Училището се помещава в собствена сграда от 1950 година, построено почти на трудови начала за 5 години. Сградата тогава напълно е отговаряла и задоволявала потребностите на учебното дело, но след 1970 година става крайно недостатъчна, защото всички паралелки (I-VIII клас) вече са двойни, а някои – тройни. Настоящата сграда е строена по типов проект, пригоден от проектантска организация – Благоевград от 1975 до 1979 година. Първоначално училището е открито като начално (I-IV отделение), а през 1980 година за пръв път се открива и I прогимназиален клас (V клас). През 1950/51 година завършва първият випуск VII клас. През 1963/64 година завършва първият випуск VIII клас. През 1989/90 година с разрешение на МПК се откриват 2 паралелки IX клас. Училището става ЕСПУ – I-IX клас. През 1991/92 година завършва и първият випуск. През учебната 1998/99 година в училището има профилирани, професионални и общообразователни паралелки. От 2002 година със заповед на Министерството на образованието в училището се открива XII клас. През учебната 2008/2009 година в училището се обучават 466 ученици. Учебно-възпитателният процес се осъществява от 30 квалифицирани учители. Към 2009 година над 60 студента от училището се обучават за бъдещи медиалози, лекари, икономисти, инженери и още много други професии.
| Директори на училището | |||
|---|---|---|---|
| № | Години | Име | Родно място |
| 1. | 1925 | Истилиян Кръстев | |
| 2. | 1926 - 1927 | Методи Тенев | Кюстендил |
| 3. | 1928 | Иванка Цекова – главен учител | Врачеш |
| 4. | 1929 и 1931 - 1932 | Петър Йосифов Манев | Кюстендил |
| 5. | 1930 | Христо Бончев | Горна Оряховица |
| 6. | 1933 - 1939 | Иван Аврамов | |
| 7. | 1940 | Илия Сирмин | |
| 8. | 1942 - 1944 | Георги Димитров Стоянов | |
| 9. | 1944 - 1945 | Садидин Сюлейманов Махмудов | Слащен |
| 10. | 1946 - 1949 | Няма сведение | |
| 11. | 1949 - 1951 | Костадин Ангелов Папанов | |
| 12. | 1951 - 1953 | Методи Николов Ташков | |
| 13. | 1953 - 1958 | Иван Стоянов Вакареев | Гоце Делчев |
| 14. | 1959 - 1961 | Васил Илиев Илински | Крайници |
| 15. | 1961 - 1966 | Атанас Тинев | Гоце Делчев |
| 16. | 1968 | Илия Филипов Попбожиков | |
| 17. | 1968 -1970 | Юсуф Маджаров | Вълкосел |
| 18. | 1970 - 1971 | Владимир Масарлиев | Слащен |
| 19. | 1971 - 1975 | Йосиф Дервишев | Слащен |
| 20. | 1975 - 1990 и 1996 - 1998 | Максим Чангалов | Годешево |
| 21. | 1990 - 1996 | Арсо Йосифов Дервишев | Слащен |
| 22. | 1998 - 2018 | Недко Младенов Хаджиев | Слащен |
| 23. | 2018 | Валери Антонов Шкодров | Слащен |
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
При археологически проучвания край Слащен е открит средновековен некропол.[23]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Цветкова, Юлия. Паметници от праисторията и тракийската древност // Копривлен, том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998 – 1999 г. София, NOUS Publisher, 2002. ISBN 954-90387-6-9. OCLC 405177082. с. 41.
- ↑ Домарадски, Мечислав. Паметници на тракийската култура по горното течение на река Места. София, Проф. Марин Дринов, 1999. ISBN 954-4303-71-5. OCLC 493046995. с. 100.
- ↑ Бошков, Ванчо. Турски документи за исотијта на македонскиот народ, серия 2, том 4. Скопје, Архива на Македонија, 1978. OCLC 165435293. с. 94 – 95.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 48 – 49.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 62.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 128.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 86 – 88.
- ↑ Стојановски, Александар. Турски документи за историјата на Македонија. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 558 – 561.
- ↑ Петър, Петров. По следите на насилието. София, Наука и изкуство, 1972. OCLC 402578469. с. 262 – 263.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 249 – 251.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, Македонски научен институт, 1996, стр. 186.
- ↑ Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 128.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
- ↑ Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 274.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 268.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
- ↑ Отдел „Статистика на населението“. Списък на населените места в НР България по съществуващо административно деление към 15 януари 1960 година с брой на населението от преброяванията през 1926, 1934, 1946 и 1956 години. София, Централно статистическо управление, 1960. с. 16.
- ↑ Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 76.
- ↑ Гоце Делчев – Археологически обекти и места
| |||||||||||
