Слепченски апостол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Слепченски апостол
Лист от Слепченския апостол
Лист от Слепченския апостол
СъздаденXII век
Оригинален езиксреднобългарски, кирилица

Слепченският апостол e среднобългарски книжовен паметник от XII век.[1]

Съдържа общо 154 пергаментни листа и представлява палимпсест, изписан върху по-стар, изличен гръцки текст (жития на светиите) от втората половина на Х в. Горният му, славянски текст е пълен изборен апостол, написан с кирилица. В него е включен месецослов, където месеците са назовани с техните стари славянски имена. Издаден е от руския учен Григорий Илински.[2]

Апостолът е открит от Виктор Григорович през 1844 г. в Слепченския манастир. През 1877 г. Стефан Веркович го изнася в Русия.[3] Основната му част се намира сега в Санкт Петербург (Руска национална библиотека, F.п.I 101 и 101а;[4] Библиотека на Руската академия на науките, 24.4.6), а други, по-малки откъслеци се пазят в Пловдив (Народна библиотека „Иван Вазов“, №25), в Москва (Руска държавна библитека, ф.87 №14) и в Киев (Национална библиотека на Украйна „Владимир Вернадски“, ДА/П.25).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ильинский, Г.Л. Слепченский апостол XII в. Москва, 1912
  • Пенев, Пеньо. Към историята на старобългарския апостолски превод. Слепченски апостол – текстологическа и лингвистична характеристика на превода, Пловдив, 1983

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Овчаров, Николай. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1994, стр. 19
  2. Мирчев, Кирил. Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 16.
  3. Куев, Куйо. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. София, 1979, 81, 83, 166 – 170.
  4. Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 6.