Сливени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияСливени
Κορομηλιά
Водопад на Рулската река при Сливени
Водопад на Рулската река при Сливени
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Сливени
Сливени на картата на Гърция
Dimos Kastorias - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Сливени
Сливени на картата на дем Костур и област Западна Македония
Координати: 40°31′59.87″ с. ш. 21°10′59.88″ и. д. / 40.5333° с. ш. 21.1833° и. д.
Данни
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Население 349 (2001)
Надм. височина 733 m

Сливени (на гръцки: Κορομηλιά, Коромилия, катаревуса: Κορομηλέα, Коромилеа, до 1928 Σλίβενη, Сливени[1], на албански: Slivanji) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 349 жители.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в Костурската котловина и отстои на 7 километра западно от град Костур на левия бряг на Рулската река (или Бистрица), в западното подножие на планината Саракина, тъкмо след края на пролома Берик. На половин километър над Сливени е разположен манастирът „Свети Никола“.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В 15 век в Сливени са отбелязани поименно 71 глави на домакинства.[2] В османските данъчни регистри от средата на 15 век Сливени е споменато с 27 глави на семейства и двама неженени Папа Сивлия, Йорг, Тодор, Пелегрин, Джаин, Радомир, Джурко, Йорг, Тодор, Стайо, Алекса, Яно, Тодор, Добро, Михо, Никола, Раде, Стамат, Михо, Нико, Никифор, Добро, Кирк (Герг), Филип, Манол, Алекса, Добри, Петре, Койо и Никола, и три вдовици Кала, Мара и Мара. Общият приход за империята от селото е 1 776 акчета[3]. Горно Сливени е споменато с 10 глави на семейства и един неженен: Леко, Михо, Йорг, Спасе, Стайо, Лекос, Томчо, Добро, Маврангел, Филип и свещеника Андон с 670 акчета данък[4].

В края на 19 век Сливени е албанско мюсюлманско село, изолирано сред околните български села. Жителите му албанци идват по времето на Али паша Янински, завладяват селото и прогонват българските му жители.[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Славени (Slavéni) е посочено като село в Костурска каза с 35 домакинства и 105 жители мюсюлмани.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сливени има 270 жители арнаути мохамедани.[7]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло турско 400 жители.[8] Според други гръцки сведения в селото има 35 мюсюлмански славофонски семейства.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Сливени преди Балканската война има 52 албаномохамедански къщи.[10]

Сливенският манастир е база на гръцките андартски чети и затова в 1905 година е опожарен от четите на ВМОРО.[11] Сливенските албанци, може би под влияние на албанското възраждане, подобно на тези от костенарското изолирано албанско село Вичища спазват неутралитет към революционните борби на съседите си българи.[12]

По време на Балканската война 1 човек от Сливени се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция[редактиране | edit source]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, сред които 15 семейства от село Имера, Понт.[14] В 1928 година селото е почти изцяло бежанско с 304 жители бежанци от 315[15] или според други данни изцяло бежанско с 80 семейства и 337 души.[16]

През 1928 година селото е прекръстено на Коромилия. През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди.[17]

По време на Гръцката гражданска война част от жителите на селото го напускат, а 30 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[18]

Преброявания[редактиране | edit source]

  • 1913 - 420 души
  • 1920 - 430 души
  • 1928 - 315 души
  • 1940 - 501 души
  • 1951 - 338 души
  • 1961 - 382 души
  • 1971 - 326 души
  • 1981 - 330 души
  • 1991 - 341 души

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Сливени
  • България Наум Костов (1882 - ?), македоно-одрински опълченец, хлебар, Нестроева рота на 7 кумановска дружина[19]
Починали в Сливени

Литература[редактиране | edit source]

  • Кънчов, Васил. Няколко исторически бележки за с. Сливени, в: Български преглед, год. II, кн. 6, стр. 65, 1895 г., София.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σλίβενη -- Κορομηλιά
  2. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 115
  4. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 121
  5. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 166.
  6. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Koromilia.
  9. Σλίβενη
  10. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.
  11. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 211.
  12. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 166.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 374 и 878.
  14. Ίμερα
  15. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Koromilia.
  16. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  17. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  18. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Koromilia.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 374.



Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.