Сливница (Община Ресен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сливница.

Сливница
Манастир „Рождество Богородично“.
Манастир „Рождество Богородично“.
Сливница (Република Македония)
Red pog.png
Сливница
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Долна Преспа
Надм. височина 996 m
Население (2002) 188 души
МПС код ВТ
Сливница в Общомедия

Сливница, известно и като Слимница (на македонска литературна норма: Сливница), е село в Община Ресен, Република Македония.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в областта Долна Преспа на брега на Преспанското езеро, в подножието на планината Баба.

История[редактиране | edit source]

Панорама на селото

В 15 век в Сливница са отбелязани поименно 42 глави на домакинства.[1] В 19 век Сливница е чисто българско село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Слиница (Slinitza) е посочено като село в каза Ресен с 20 домакинства и 56 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сливница има 120 жители българи християни и 6 българи мохамедани.[3]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Сливница има 184 българи екзархисти и 6 албанци.[5]

По време на Балканската война в 1912 година в селото влизат сръбски части. Чета на Черна ръка, начело с Василие Търбич под предлог разоръжаване на населението започва масов терор над всички по видни българи. В Сливница са бити с часове до смърт Крум Сливенчанец и българският свещеник Петър.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 188 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 188
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Забележителности[редактиране | edit source]

„Свети Димитър“

Край селото е разположен манастирът „Рождество на Пресвета Богородица“. Селото има четири църкви. „Свети Атанасий“ е малко еднокорабна църква, разположена западно от селото и изградена в неизвестен период. „Свети Никола“ е нова църква, изградена над селото на старо култово място и некропол. „Свети Димитър“ е гробищна църква, разположена северно от селото. „Света Петка“ е малка еднокорабна църква на три километра от селото, изградена на старо култово място с останки от некропол.[8]

Свети Горазд от манастира „Рождество на Пресвета Богородица“

Външни връзки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.
  4. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.125.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 170-171.
  6. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г.


Населени места в Община Ресен Zname-resen.png
Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.