Сливовик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сливовик
България
Red pog.png
Сливовик
Област Монтана
Red pog.png
Сливовик
Общи данни
Население 407 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 36,285 km²
Надм. височина 188 m
Пощ. код 3664
Тел. код 09727
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 67386
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Медковец
Венцислав Куткудейски
(БСП)
Кметство
   - кмет
Сливовик
Анжела Георгиева
(БСП)

Слѝвовик е село в Северозападна България. То се намира в община Медковец, Област Монтана.

География[редактиране | edit source]

С. Сливовик се разполага в Северозападна България, на границата между Предбалкана и Дунавската равнина. Районът е предимно хълмист, богат на надземни и подпочвени води.

История[редактиране | edit source]

Има данни, че селище на територията на днешното с. Сливовик е съществувало и през средновековието. То се свързва с историята на манастира „Свети Пророк Илия“, разположен в местността Зарожляк. Манастирът има произхода си в предосманския период и е разрушен по време на Белоградчишкото въстание през 1850 г., когато загиват йеромонах Висарион с още 7 братя от тази света обител. Престолният камък на разрушения манастир сега се пази в църквата на селото, построена през 1881 г. В землището на селото има 4 римски селиа от 1 до 4 век,тракия отделни къщи в месноста барата също ипраистория малко фамилно селище вмесноста гладно поле... През втората половина на 15 век селото е разорено и опустява за няколко десетки години.

По време на Руско-турската война от 1828–1829 г. в с. Сливовик се заселват бежанци от източно-подбалканските райони, напуснали родните си места заедно със заминаващата руска армия. След Освобождението в селото се заселват и бежанци от Вардарска Македония. По време на Кримската война в Русия емигрирали повече от половината от жителите му, но след едногодишен престой се завърнали.

Във войните от 1912–1918 година от с. Сливовик са дадени повече от 20 жертви. По време на Септемврийското въстание от 1923 г. с. Сливовик попада в района на активни стълкновения и дава жертви 5 души.

Население[редактиране | edit source]

Броят на жителите на селото е с тенденция на намаляване.

Население на с.Сливовик между 1934 и 2012 година
Година Население
31.12.1934
  
1894
31.12.1946
  
1948
01.12.1956
  
1876
01.12.1965
  
1609
02.12.1975
  
1174
04.12.1985
  
918
04.12.1992
  
761
31.12.1993
  
744
31.12.1994
  
719
31.12.1995
  
700
31.12.1996
  
686
31.12.1997
  
668
31.12.1998
  
654
31.12.1999
  
658
31.12.2000
  
645
01.03.2001
  
622
31.12.2001
  
595
31.12.2002
  
580
31.12.2003
  
583
31.12.2004
  
544
31.12.2005
  
526
31.12.2006
  
511
31.12.2007
  
500
31.12.2008
  
483
31.12.2009
  
483
31.12.2010
  
453
01.02.2011
  
420
31.12.2011
  
426
31.12.2012
  
406
Източник: Национален Статистически Институт


Етнически състав[редактиране | edit source]

Етноси в с.Сливовик (2011)
Етническа група процент
българи
  
81.49%
цигани
  
17.55%
други и неопределени
  
0%

Етническа група от общо 416 самоопределили се (към 2011 година):[1]

Религия[редактиране | edit source]

Кметството и здравната служба
Смесения магазин, ресторанта и кафенето

Източно православие

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Кметство
  • Здравна служба

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Църквата в с. Сливовик — „Св. Никола“ е построена през 1881 г. Обновена е през 2005-2006 г. Освен нея, в района на селото се намират и следните оброци: Св. Илия, Летни Св. Никола, Св. Тодор Тирон, Св. Петър и Павел, Св. Троица, Отсекновение главата на Св. Йоан Предтеча, Св. Пророк Йеремия и Св. св. Кирил и Методий.

В западна посока се намират местностите Червения брег и Булулейника, гора и язовир.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Всяка година има събор на 1 май.

Други[редактиране | edit source]

Димитър Маринов - "История на града Лом и Ломския край"; "Манастирите в България" - сп. "Духовна култура", кн.2, 1973 г.

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011_ethnos.xls