Сливовик
| Сливовик | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 442 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 36,285 km² |
| Надм. височина | 188 m |
| Пощ. код | 3664 |
| Тел. код | 09727 |
| МПС код | М (М) |
| ЕКАТТЕ | 67386 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Монтана |
| Община - кмет |
Медковец Венцислав Куткудейски (БСП) |
| Кметство - кмет |
Сливовик Анжела Георгиева (БСП) |
Слѝвовик е село в Северозападна България. То се намира в община Медковец, Област Монтана.
Съдържание |
География [редактиране]
С. Сливовик се разполага в Северозападна България, на границата между Предбалкана и Дунавската равнина. Районът е предимно хълмист, богат на надземни и подпочвени води.
История [редактиране]
Има данни, че селище на територията на днешното с. Сливовик е съществувало и през средновековието. То се свързва с историята на манастира „Свети Пророк Илия“, разположен в местността Зарожляк. Манастирът има произхода си в предосманския период и е разрушен по време на Белоградчишкото въстание през 1850 г., когато загиват йеромонах Висарион с още 7 братя от тази света обител. Престолният камък на разрушения манастир сега се пази в църквата на селото, построена през 1881 г.
През втората половина на 15 век селото е разорено и опустява за няколко десетки години.
По време на Руско-турската война от 1828–1829 г. в с. Сливовик се заселват бежанци от източно-подбалканските райони, напуснали родните си места заедно със заминаващата руска армия. След Освобождението в селото се заселват и бежанци от Вардарска Македония. По време на Кримската война в Русия емигрирали повече от половината от жителите му, но след едногодишен престой се завърнали.
Във войните от 1912–1918 година от с. Сливовик са дадени повече от 20 жертви. По време на Септемврийското въстание от 1923 г. с. Сливовик попада в района на активни стълкновения и дава жертви 5 души.
Религия [редактиране]
Източно православие
Обществени институции [редактиране]
- Кметство
- Здравна служба
Културни и природни забележителности [редактиране]
Църквата в с. Сливовик — „Св. Никола“ е построена през 1881 г. Обновена е през 2005-2006 г. Освен нея, в района на селото се намират и следните оброци: Св. Илия, Летни Св. Никола, Св. Тодор Тирон, Св. Петър и Павел, Св. Троица, Отсекновение главата на Св. Йоан Предтеча, Св. Пророк Йеремия и Св. св. Кирил и Методий.
В западна посока се намират местностите Червения брег и Булулейника, гора и язовир.
Редовни събития [редактиране]
- Всяка година има събор на 1 май.
Други [редактиране]
Димитър Маринов - "История на града Лом и Ломския край"; "Манастирите в България" - сп. "Духовна култура", кн.2, 1973 г.
|
||||||||