Сливовик

Сливовик
Сливовик 43.596749, 23.116133 Сливовик
Общи данни
Население	457 души (15 март 2024 г.) 12,6 души/km²
Землище	36,285 km²
Надм. височина	188 m
Пощ. код	3664
Тел. код	09727
МПС код	М
ЕКАТТЕ	67386
Администрация
Държава	България
Област	Монтана
Община    – кмет	Медковец Веромир Миланов (ГЕРБ; 2023)
Кметство    – кмет	Сливовик Анжела Георгиева (БСП)
Сливовик в Общомедия

Слѝвовик е село в Северозападна България. То се намира в община Медковец, област Монтана.

География

С. Сливовик е разположено в Северозападна България, на границата между Предбалкана и Дунавската равнина. Районът е предимно хълмист, богат на надземни и подпочвени води.

История

Има данни, че селище на територията на днешното с. Сливовик е съществувало и през средновековието. То се свързва с историята на манастира „Свети Пророк Илия“, разположен в местността Зарожляк. Манастирът има произхода си в предосманския период и е разрушен по време на Белоградчишкото въстание през 1850 г., когато загиват йеромонах Висарион с още 7 братя от тази света обител. Престолният камък на разрушения манастир сега се пази в църквата на селото, построена през 1881 г.

В землището на селото има 4 римски села от 1 – 4 век.

През втората половина на 15 век селото е разорено и опустява за няколко десетки години.

По време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г. в с. Сливовик се заселват бежанци от източноподбалканските райони, напуснали родните си места заедно със заминаващата руска армия. След Освобождението в селото се заселват и бежанци от Вардарска Македония. По време на Кримската война в Русия емигрирали повече от половината от жителите му, но след едногодишен престой се завърнали.

Във войните от 1912 – 1918 година от с. Сливовик са дадени повече от 20 жертви. По време на Септемврийското въстание от 1923 г. с. Сливовик попада в района на активни стълкновения и дава жертви 5 души.

Население

Броят на жителите на селото е с тенденция на намаляване.

Население на с. Сливовик между 1934 и 2012 г.
Година			Население
31.12.1934			1894
31.12.1946			1948
01.12.1956			1876
01.12.1965			1609
02.12.1975			1174
04.12.1985			918
04.12.1992			761
31.12.1993			744
31.12.1994			719
31.12.1995			700
31.12.1996			686
31.12.1997			668
31.12.1998			654
31.12.1999			658
31.12.2000			645
01.03.2001			622
31.12.2001			595
31.12.2002			580
31.12.2003			583
31.12.2004			544
31.12.2005			526
31.12.2006			511
31.12.2007			500
31.12.2008			483
31.12.2009			483
31.12.2010			453
01.02.2011			420
31.12.2011			426
31.12.2012			406
Източник: Национален Статистически Институт

Етнически състав

Етноси в с. Сливовик (2011)
Етническа група			процент
българи			81,49%
цигани			17,55%
други и неопределени			0%

Етническа група от общо 416 самоопределили се (към 2011 г.):

• българи: 339
• цигани: 73

Религия

Кметството и здравната служба

Смесеният магазин, ресторантът и кафенето

Източно православие

Обществени институции

• Кметство
• Здравна служба

Културни и природни забележителности

Църквата в с. Сливовик – „Св. Никола“, е построена през 1881 г. Обновена е през 2005 – 2006 г. Освен нея, в района на селото се намират и следните оброци: Св. Илия, Летни Св. Никола, Св. Тодор Тирон, Св. Петър и Павел, Св. Троица, Отсекновение главата на Св. Йоан Предтеча, Св. Пророк Йеремия и Св. св. Кирил и Методий.

В западна посока се намират местностите Червения брег и Булулейника, гора и язовир.

Редовни събития

• Всяка година има събор на 1 май.

Личности

• Никола Дамянов (р. 1926), български офицер, генерал-майор от Държавна сигурност
• Йордан Янкулов (р. 1928), професор, специалист в областта на етерично-маслените и лекарствени култури
• Цветко Спасов Цветков (р.06.02.1952), български подводничар, мичман от ВМФ, член на УС на СПРБ и касиер на Съюза, радетел за създаването на музей-подводница „СЛАВА“

Литература

• Димитър Маринов – „История на града Лом и Ломския край“;
• „Манастирите в България“ – сп. „Духовна култура“, кн.2, 1973 г.

Източници

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.