Словакия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Slovenská republika
Словашка република
Знаме на Словакия Герб на Словакия
(знаме) (герб)
Девиз: -няма
Местоположение на Словакия
Официален език словашки
Столица Братислава
Най-голям град Братислава
Президент Иван Гаспарович
министър-председател Ивета Радичова
Площ на 126-то място
- oбщо 48 845 km²
Население на 110-то място
- oбщо 5 455 407
- гъстота 111,69 д/km2
БВП
- oбщо
- на човек
на 59-то място
$ 109,60 млрд
$ около 20 300
Валута Евро (EUR)
Часова зона
- Лятно часово време
CET (UTC+1)
- CEST (UTC+2)
Независимост
1 януари 1993
Национален химн Nad Tatrou sa blýska
Интернет домейн sk
Телефонен код 421

Словакия е република в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Чехия на северозапад, с Полша на север, с Украйна на изток, с Унгария на юг и с Австрия на югозапад. От 2004, Словакия е страна-членка на Европейския съюз, и НАТО. Последните реформи на правителството, достъпът до средства на Европейския съюз, както и целенасочените инвестиции в инфраструктурно и благоустройствено развитие, правят Словакия една от най-бързо развиващите се икономики в Централна и Източна Европа.

Съдържание

[редактиране] История

Вижте също: Великоморавия, Унгария, Австро-Унгария, Чехословакия, Кирил и Методий

Земите на Словакия са заселени със славяни през 5 век сл.Хр. Пра-славянска държава, известна като Княжество Нитра, се оформя през 8 век, и се слива със съседна Моравия, създавайки държавата Великоморавия, която през 833 достига златния си век с делото на светите братя Кирил и Методий при управлението на княз Ростислав. Самият Св. Методий умира и е погребан в Моравия. По-късно, последователите на двамата братя са прогонени от Великоморавия в Средновековна България заради преориентиране на политиката на Великоморавия от Византия към Германия.

След разпада на Великоморавия през 10 век, през следващите 1000 години земите на Словакия стават част от Кралство Унгария. Заради особеното си икономическо и културно значение, през първите 2 века Словакия запазва известна автономия в рамките на Унгария като Княжество Нитра. Днешният етнически облик на Словакия се оформя още тогава, чрез навлизането на немци, власи и унгарци на словашките земи.

През 1241 г. Словакия попада под удара на монголското нашествие, но се възстановява и бележи културен разцвет през Средновековието. След османското нашествие през 16 век., центърът на Кралство Унгария, се премества към Словакия, и днешна Братислава, позната тогава като Pressburg, Pressporek, Posonium, Posony става за кратко столица на Унгарското кралство през 1536. След изтеглянето на турците от Унгария през 18 век, влиянието на Словакия в унгарската държава отслабва.

По време на Революцията през 1848-1849 г., словаците подкрепят Австрийската империя и по — специално Хабсбургите, надявайки се това да им спечели независимост от Унгария, но опитите им пропадат. По времето на Австро-Унгария от 1868 до 1918 словашките земи стават жертва на подтисничество под формата на маджаризация.

През 1918, Словакия се обединява с чешките земи Бохемия и Моравия и заедно сформират Чехословакия. По време на хаоса след разпадането на Австро-Унгария, Словакия става за кратко време съветска република.

В периода между двете световни войни страната е част от Чехословакия. През 1938 Мюнхенското споразумение слага край на Чехословакия и Словакия се обособява като отделна държава, начело с кардинал Тисо. Новата държава има формална независимост и е стриктно контролирана от Нацистка Германия. Това не остава без вътрешна съпротива, водеща до Словашкото национално въстание през 1944.

След Втората световна война Чехословакия отново се обединява и попада в съветската сферата на влияние, подписвайки Варшавския пакт през 1945. През 1969, след Пражката пролет, дъжавата става федерация от Чешката и Словашката социалистически републики.

След края на комунизма през 1989, и след Нежната революция, Словакия и Чехия поемат по своят отделен път от 1 януари 1993. През май 2004 Словакия се присъединява към Европейския съюз.

[редактиране] География

Голяма част от територията на Словакия е заета от Западните Карпати с най-висок връх Герлаховски Щит - 2655 м. Главните реки са Дунав (плавателна) и два негови притока - Вах и Хрон. В източната част на страната малка територия заема долината на река Тиса. Около 45% от територията е покрита с гори - главно иглолистни и смесени.

[редактиране] Държавно устройство

[редактиране] Политика

Главни политически партии:

Име Ръководител Идеология Резултат на изборите през 2006 г.
Смер Роберт Фицо социалистическа 29,14 %
Словашки християн демократически съюз Микулаш Дзуринда консервативна 18,35 %
Словашка народна партия Ян Слота крайно-дясна 11,73 %
Унгарска коалиция Бела Бугар консервативна 11,68 %
Народна партия Владимир Мечиар консервативна 8,79 %
Християндемократическо движение) Павол Хрушовски консервативна 8,31 %
Комунистическа партия на Словакия крайно-лява 3,88 %
Свободен форум Зузана Мартинакова либерална 3,47 %

[редактиране] Административно деление

В административно отношение Словакия се дели на 8 края:

Slovakiakrajenumbers.png
Край на словашки Административен център
1 Братиславски край Bratislavský kraj Братислава
2 Търнавски край Trnavský kraj Търнава
3 Тренчински край Trenčiansky kraj Тренчин
4 Нитрански край Nitriansky kraj Нитра
5 Жилински край Žilinský kraj Жилина
6 Банскобистришки край Banskobystrický kraj Банска Бистрица
7 Прешовски край Prešovský kraj Прешов
8 Кошицки край Košický kraj Кошице

От своя страна краищата се делят на няколко окръзи (на словашки:okresy) . Общо в цялата страна те наброяват 79.

[редактиране] Стопанство

Словакия е индустриално-аграрна страна с богати залежи на минерали, руди и твърди горива. Най-добре развити са химическата промишленост, металургията, машиностроенето, текстилната промишленост. Добре застъпени са земеделието и животновъдството.

[редактиране] Население

  • Етнически групи
    • словаци 85,8%
    • унгарци 9,7%
    • цигани 1,7%
    • чехи 0,8%
    • русини 0,4%
    • украинци 0,2%
    • немци 0,1%
    • други 1,3%
  • Религиозна принадлжност
    • римокатолици 68,9%
    • лютеранци 10,8%
    • католици униати 4,1%
    • калвинисти 2%
    • православни 0,9%
    • други 0,3%
    • атеисти 13%

Католическата Църква в Словакия е разделена на 3 митрополии (църковни провинции) - две от римски обред (Братислава и Кошице) и една от византийско-славянски обред (Прешов), както и един както и един военен ординариат:

     Братиславска митрополия      Кошицка митрополия



     Прешовска митрополия


  • Военен ординариат

[редактиране] Култура

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици