Словакия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Slovenská republika
Словашка република
Знаме на Словакия
Герб на Словакия
(знаме) (герб)
Девиз: -няма
Местоположение на Словакия
География и население
Площ 48 845 km²
(на 126-то място)
Столица Братислава
Най-голям град Братислава
Официален език словашки
Население (пребр., 2008) 5 455 407
(на 110-то място)
Гъстота на нас. 111,69 д./km²
Управление
Президент Иван Гаспарович
министър-председател Роберт Фицо
История
Независимост
1 януари 1993
Икономика
БВП (ППС, 2007) $ 109,60 млрд
(на 59-то място)
БВП на човек (ППС) $ около 20 300
Валута Евро (EUR)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Интернет домейн sk
Телефонен код 421

Словакия е република в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Чехия на северозапад, с Полша на север, с Украйна на изток, с Унгария на юг и с Австрия на югозапад. От 2004, Словакия е страна-членка на Европейския съюз, и НАТО. Последните реформи на правителството, достъпът до средства на Европейския съюз, както и целенасочените инвестиции в инфраструктурно и благоустройствено развитие, правят Словакия една от най-бързо развиващите се икономики в Централна и Източна Европа.

История[редактиране | edit source]

Вижте също: Великоморавия, Унгария, Австро-Унгария, Чехословакия, Кирил и Методий

Земите на Словакия са заселени със славяни през V век. Те създават "праславянска" държава, известна като княжество Нитра. През VІІІ век се слива със съседна Моравия, създавайки държавата Великоморавия, която през 829 достига златния си век с делото на светите братя Кирил и Методий при управлението на княз Ростислав. Самият Св. Методий умира и е погребан в Моравия. По-късно последователите на двамата братя са прогонени от Великоморавия в Средновековна България заради преориентиране на политиката на Великоморавия от Византия към Германия.

След разпада на Великоморавия през Х век, през следващите 1000 години земите на Словакия стават част от кралство Унгария. Заради особеното си икономическо и културно значение, през първите два века Словакия запазва известна автономия в рамките на Унгария като княжество Нитра. Днешният етнически облик на Словакия се оформя още тогава чрез навлизането на немци, власи и унгарци на словашките земи.

През 1241 г. Словакия попада под удара на монголското нашествие, но се възстановява и бележи културен разцвет през Средновековието. След османското нашествие през ХVІ век центърът на кралство Унгария се премества към Словакия и днешна Братислава, позната тогава като Pressburg, Pressporek, Posonium, Posony, става за кратко столица на Унгарското кралство през 1536 г. След изтеглянето на турците от Унгария през ХVІІІ век, влиянието на Словакия в унгарската държава отслабва.

По време на Революцията през 1848-1849 г. словаците подкрепят Австрийската империя и по -специално Хабсбургите, надявайки се това да им спечели независимост от Унгария, но опитите им пропадат. По времето на Австро-Унгария от 1868 до 1918 г. словашките земи стават жертва на подтисничество под формата на маджаризация.

През 1918, Словакия се обединява с чешките земи Бохемия и Моравия и заедно сформират Чехословакия. По време на хаоса след разпадането на Австро-Унгария Словакия за кратко време (през 1919 г.) става Словашка съветска република.

В периода между двете световни войни страната е част от Чехословакия. През 1938 Мюнхенското споразумение слага край на Чехословакия и Словакия се обособява като отделна държава - Първа словашка република, начело с Йозеф Тисо. Новата държава има формална независимост, но е стриктно контролирана от Нацистка Германия. Това не остава без вътрешна съпротива, водеща до Словашкото национално въстание през 1944, силно подкрепено от учещите там български студенти, в чиято признателност е издигнат и паметник.

След Втората световна война Чехословакия отново се обединява и попада в съветската сферата на влияние. Като член на социалистическия лагер, подписва Варшавския пакт през 1955. През 1969, след Пражката пролет, държавата Чехословакия става федерация от Чешката и Словашката социалистически републики.

След края на комунизма през 1989 и след Нежната революция Словакия и Чехия поемат по свой отделен път от 1 януари 1993. През май 2004 Словакия се присъединява към Европейския съюз През същата година се присъединява и към НАТО.

География[редактиране | edit source]

Голяма част от територията на Словакия е заета от Западните Карпати с най-висок връх Герлаховски Щит - 2655 м. Главните реки са Дунав (плавателна) и два негови притока - Вах и Хрон. В източната част на страната малка територия заема долината на река Тиса. Около 45% от територията е покрита с гори - главно иглолистни и смесени.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Политика[редактиране | edit source]

Главни политически партии:

Партия Места в парламента Идеология
Посока - социална демокрация 83 Социалдемокрация
Християндемократическо движение 16 Християндемокрация
Обикновени хора и независими личности 16 Консерватизъм
Мост 13 Либерализъм
Словашки демократичен и християнски съюз - Демократическа партия 11 Либерален консерватизъм
Свобода и солидарност 6 Либерализъм

Административно деление[редактиране | edit source]

В административно отношение Словакия се дели на 8 края:

Slovakiakrajenumbers.png
Край на словашки Административен център
1 Братиславски край Bratislavský kraj Братислава
2 Търнавски край Trnavský kraj Търнава
3 Тренчински край Trenčiansky kraj Тренчин
4 Нитрански край Nitriansky kraj Нитра
5 Жилински край Žilinský kraj Жилина
6 Банскобистришки край Banskobystrický kraj Банска Бистрица
7 Прешовски край Prešovský kraj Прешов
8 Кошицки край Košický kraj Кошице

От своя страна краищата се делят на няколко окръзи (на словашки:okresy) . Общо в цялата страна те наброяват 79.

Стопанство[редактиране | edit source]

Словакия е индустриално-аграрна страна с богати залежи на минерали, руди и твърди горива. Най-добре развити са химическата промишленост, металургията, машиностроенето, текстилната промишленост. Добре застъпени са земеделието и животновъдството.

Население[редактиране | edit source]

  • Етнически групи
    • словаци 85,8%
    • унгарци 9,7%
    • цигани 1,7%
    • чехи 0,8%
    • русини 0,4%
    • украинци 0,2%
    • немци 0,1%
    • други 1,3%
  • Религиозна принадлжност
    • римокатолици 68,9%
    • лютеранци 10,8%
    • католици униати 4,1%
    • калвинисти 2%
    • православни 0,9%
    • други 0,3%
    • атеисти 13%

Католическата църква в Словакия е разделена на 3 митрополии (църковни провинции) - две от римски обред (Братислава и Кошице) и една от византийско-славянски обред (Прешов), както и един както и един военен ординариат:

  Братиславска митрополия   Кошицка митрополия
  Прешовска митрополия

Култура[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]