Сложно съчинено изречение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сложно съчинено изречение е понятие от синтаксиса, с което се назовава изречение, състоящо се от две или повече смислово равноправни и граматически самостойни прости изречения.[1] Те се свързват безсъюзно или със съчинителни съюзи (като еднородните части на простото изречение).[2]

Пример (от Елин Пелин):

Влажен есенен вятър виеше лудо навън,
фучеше из клоните на старата круша
и с шум блъскаше по прозорците мъртви пожълтели листа.

Това сложно съчинено изречение се състои от три прости изречения (записани на отделни редове); първото и второто са свързани безсъюзно, а второто и третото са свързани със съчинителния съюз и.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Сложните съчинени изречения се делят на три основни групи:[3]

  • Сложно съчинено съединително изречение — простите изречения, от които е съставено, са свързани безсъюзно или със съединителни съюзи: и, та, па, така също и др.
Примери:
Котката се събуди, протегна се, огледа се наоколо и се запъти към чешмата.
През тази година той порасна много, разхубави се, така също улегна и стана по-наблюдателен.
Съюзът че обикновено е подчинителен, но по изключение може да има съчинителен смисъл (приблизително същия като и):
Събра смелост, па един ден стана, че отиде при войводата.
  • Сложно съчинено противоположно изречение — състои се от равноправни прости изречения, които се противопоставят или съпоставят. Те се свързват със съюзите но, а, ала, ама, само че и др. или с някоя от думите обаче и пък.
Примери:
Пътникът бил гладен, но стопаните не го поканили на обяд.
Бързам, само че така не може. Аз работя, а ти ми пречиш!
Щях да дойда на рождения ти ден, обаче се разболях.
Макар и рядко, свързването може да е безсъюзно:
Гащи няма, гайда иска.
  • Сложно съчинено съотносително изречение (наричано също разделително вместо съотносително по названието на свързващите съюзи) — простите изречения се свързват с разделителни съюзи, които са винаги двойни: или — или, ли — или, дали — или, било — било, ту — ту, хем — хем, нито — нито и др. Единично може да се употреби само съюзът или.
Примери:
Ще дойдеш ли с нас на разходка, или ще останеш вкъщи?
Ту се смее, ту плаче, ту песни реди.
Посрещни го на перона или го чакай на входа на гарата.

Тази класификация обхваща само чистите видове сложни съчинени изречения — тези, които съдържат връзки само от една група. Съществува обаче и един смесен тип изречение, който някои автори наричат сложно съчинено разнородно изречение, тъй като съдържа разнородни съчинителни връзки (например една съединителна и една разделителна).
Примери:

Те вървяха по преките пътеки и никъде не се спираха, обаче ние първи стигнахме до хижата.
Ту говореше високо, ту шепнеше, но не млъкваше нито за миг.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ина Комарска, Русин Русинов, Елена Дъбова, Български език за 5. клас, „Народна просвета“, 1988, стр. 44.
  2. Попов, Стоянов, Янакиев, Български език (учебник за институтите за начални учители), „Народна просвета“, 1980.
  3. Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 332 – 336.