Слонове
| Слонове | ||||||||||||||||
 Loxodonta africana |
||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
 ElephantidaeGray, 1821 |
||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||
 Ареал на разпространение |
||||||||||||||||
Слоновете (Elephantidae) са семейство, отделено в специален разред наречен Хоботни (Proboscidea) от клас Бозайници. Известни са три вида: Африкански степен слон, Африкански горски слон) и Азиатски слон (известен и като Индийски слон). До настъпването на Ледената епоха са живеели и други видове (Мамут, Мастодонт, Платибелодонт и Амебелодонт).
Слоновете са сред най-дълго живеещите бозайници. Малките на слона се раждат с тегло около 100 кг. Износването им трае 20–22 месеца и е най-продължителното при бозайниците. Слоновете живеят 70 - 80 години, но отделни индивиди живеят и до 100 години.
Слоновете са най-големите сухоземни животни [1]. Най-масивният документиран екземпляр е отстрелян в Ангола през 1956 година, тежащ 11 t [2]. В миналото са съществували и значително по-малки видове — например праисторическите слонове от остров Крит, живели през плеистоцена и имащи размери на крава или голямо прасе [3].
Слоновете са символ на мъдростта в азиатските култури и са пословични с паметта и интелекта си, сравними единствено с китоподобните [4] и човекоподобните [5].
Според наблюденията до 2006 година, здравите и възрастни екземпляри нямат естествени врагове [6], въпреки, че невръстните малки или слаби възрастни индивиди могат да станат плячка на лъвове [7][8]. По-сериозната заплаха за популациите от слонове са действията на бракониери и ловци.
Съдържание |
[редактиране] Разпространение
Слоновете обитават субекваториалните и екваториалните райони в Африка и Азия. Срещат се както в саваните и полупустинните области, така и в екваториалните гори. В миналото представители на семейство слонове, като мамутите и мастодоните са се срещали и в Европа, Северна и Южна Америка, но тези видове са изчезнали.
[редактиране] Размери
Слоновете са най-едрите сухоземни бозайници на планетата. Най-едър е африканският саванен слон, който достига височина 3,5 - 4 метра, дължина 6 - 7 метра и тегло 7т. Азиатските слонове са по-дребни от африканските. Възрастните индивиди при индийския слон например достигат тегло 5 500 - 6 500 кг. Най-дребен е цейлонският слон, който достига едва 3 000 кг.
Обикновено слонът ходи с 6,4 км/час, но може да тича с над 40 км/час. Не могат да скачат, но могат да плуват на дълги разстояния. Въпреки огромните си размери, слонът се движи почти безшумно и грациозно.
Африканският слон лесно може да бъде различен от индийския както по по-големите си размери и уши, така и по бивните, които се срещат както при мъжките индивиди, така и при женските.
[редактиране] Начин на живот и хранене
Слоновете се движат на стада, предвождани от най-старата и опитна слоница. Когато се почувстват застрашени, могат да станат изключитено опасни. Слоновете са растителноядни. За да поддържат огромната си маса, те имат нужда от стотици килограми растителна храна дневно, както и от огромни количества вода, което създава проблеми по време на сухия период. Слонът консумира по 225 кг. храна на ден и по 160 литра вода. Жадните животни буквално пресушават последните останали водни ресурси.
[редактиране] Размножаване
Социалният живот на слониците се върти около размножаване и отглеждане на малките. Младите женски достигат полова зрялост на около тринадесетгодишна възраст. Еструсът продължава няколко дни, като се демонстрира със специфична миризма, сигнали и специални покани. Женските предпочитат по-големи, по-силни и особено, по-възрастни мъжки. Такава репродуктивна стратегия води до увеличаване на шансовете за оцеляване на потомството.
Бременността продължава двадесет и два месеца, майката ражда малко с тегло около 115 kg и височина над 75 cm. Слоновете имат много дълъг процес на индивидуално развитие и обучение на малките. Сходно на други високоинтелегентни видове, те се раждат с по-малко инстинкти за преживяемост. За сметка на това, разчитат на родителите, които ги обучават дълъг период от време. Днес обаче в резултат на бракониерство и ограничаване на местообитанията в стадата се ограничава броя на възрастните екземпляри. В резултат на това в стадото остават млади и неопитни слонове, които не могат да обучат пълноценно новото поколение. Последиците от това за следващото поколение са неизвестни.
Новороденото слонче обикновено е център на внимание за членовете на стадото. Възрастните и повечето от останалите млади се събират около новороденото, докосват го и го галят с хоботи. Бебето се ражда почти сляпо и за опознаването на заобикалящия го свят първоначално разчита изцяло на своя хобот.
Слоновете в стадото са свързани помежду си като участват в грижата и закрилата на младите. След първоначалното вълнение, майката обикновено избира няколко свои помощнички, които са ангажирани целодневно в грижите за новороденото. Тези женски наблюдават и се грижат за малкото, в случаите когато майката е заета с други неща или не може да наблюдава пряко своята рожба. Колкото повече помощнички има една слоница, толкова по-голям е шанса малкото за оцелее.[9] Женските ходят с младите, помагат им в случай на падане или затъване в калта. В същото време съвместните грижи за малкото позволяват на майката да отделя повече време в хранене и набавяне на питателна храна, а от там и осигуряване на кърма.
[редактиране] Допълнителни сведения
Издава инфразвук, за да общува със себеподобните си. Тези звуци са с честота под човешкия праг на чуване и хората не могат да ги доловят. Ушите на слона са широки над 120 см. Когато му е горещо, той ги размахва,за да се охлади. Слоновете не се потят. Те използват големите си уши за охлаждане. В хобота на слона няма кости — има четири големи мускулни групи, които го правят достатъчно силен за да чупи клони.
[редактиране] Хората и слоновете
Поради високия си естествен прираст, населението на африканските и южноазиатските страни нараства с високи темпове. Това води до непрекъснатото унищожаване на естествените местообитания на слоновете. Така срещите между хора и слонове стават все по-чести. По официални данни слоновете са сред животните, които годишно убиват най-много хора. Вината за това не е в слоновете, а в хората, които непрекъснато ограничават ареала на големите бозайници.
Същевременно обаче популациите на слоновете са застрашени заради бракониерството и унищожаването на естествените им местообитания. Докато популациите на африканските слонове наброяват между 400 000 и 600 000 слона, то азиатските слонове на свобода са едва около 90 000.
За разлика от африканските и суматренските слонове, индийските и цейлонските са опитомени от човека и се използват за селскостопански животни в редица страни в южна Азия. В миналото опитомените слонове са се използвали и във войните. Наричат слоновете "танковете на античността". Армиите на кралствата в Югоизточна Азия са имали редици от бойни слонове. С помощта на тази "жива тежка артилерия" са се издигнали могъщи държави като Маурийската и Моголската империи в Индия, Кхмерската империя в Индокитай и др. По време на похода си към Индия Александър Македонски се сблъскал с бойните слонове в армията на делхийския раджа. Великият картагенски военачалник Ханибал Барка също използвал бойни слонове в похода си към Рим. Той транспортирал слоновете през Алпите, в резултат на което доста от тях загинали от студа, но оцелелите слонове участвали в битката при Кана, при която римските легиони били напълно разбити.
[редактиране] Видове
Родът на африканските слонове обединява два (според някои и три) вида, докато родът на азиатските слонове се характеризира само с един съвременен представител, но с четири отличими подвида. Африканският и азиатският слон са произлезли от общ предшественик преди около 7,6 милиона години [10].
Една от възможните класификации обединява представителите до няколко вида и подвида:
- Африкански слонове (Loxodonta africana)
- африкански слон (саванен) — Loxodonta africana africana
- африкански горски слон — Loxodonta africana cyclotis
- Азиатски слонове (Elephas maximus)
- Индийски слон — E. m. inducus
- Суматренски слон — E. m. sumatranas
- Цейлонски слон — E. m. maximus
- Борнейски слон — E. m. borneensis
Днес са останали само около 50 000 екземпляра поради изсичането на горите,в които живеят.
[редактиране] Източници
- ↑ African Elephant. // National Geographic. Посетен на 2007-06-16.
- ↑ Fenykovi, Jose. The Biggest Elephant Ever Killed By Man. // USA, CNN, June 04, 1956. с. 7.
- ↑ Bate, D.M.A. 1907. On Elephant Remains from Crete, with Description of Elephas creticus sp.n. Proc. zool. Soc. London: 238-250.
- ↑ What Makes Dolphins So Smart?. // Discovery Communications. Посетен на 2007-07-31.
- ↑ Cognitive behaviour in Asian elephants: use and modification of branches for fly switching. // BBC. Посетен на 2007-07-31.
- ↑ Joubert D. 2006. Hunting behaviour of lions (Panthera leo) on elephants (Loxodonta africana) in the Chobe national Park, Botswana. African Journal of Ecology 44:279-281.
- ↑ A. J. Loveridge, J. E. Hunt, F. Murindagomo & D. W. Macdonald. (2006) Influence of drought on predation of elephant (Loxodonta africana) calves by lions (Panthera leo) in an African wooded savannah. Journal of Zoology 270:3, 523–530
- ↑ "Great Plains". Planet Earth (TV series) November 2006. No. 7.
- ↑ Elephant Memories: Thirteen Years in the Life of an Elephant Family – Cynthia Moss. 2000.
- ↑ Scientists map elephant evolution. 24 юли 2007.
[редактиране] Външни препратки
- ((en)) Енциклопедия за слоновете
- ((en)) Енциклопедия за слоновете
