Слонове

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Слон)
Направо към: навигация, търсене
Слонове
Loxodonta africana
Loxodonta africana
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Proboscidea Хоботни
семейство: Elephantidae Слонове
Научно наименование
Уикивидове Elephantidae
Gray, 1821
Разпространение
Ареал на разпространение
Ареал на разпространение

Слоновете (Elephantidae) са семейство, отделено в специален разред наречен Хоботни (Proboscidea) от клас Бозайници. Известни са три вида: Африкански степен слон, Африкански горски слон) и Азиатски слон (известен и като Индийски слон). До настъпването на Ледената епоха са живеели и други видове (Мамут, Мастодонт, Платибелодонт и Амебелодонт).

Слоновете са сред най-дълго живеещите бозайници. Малките на слона се раждат с тегло около 100 кг. Износването им трае 20–22 месеца и е най-продължителното при бозайниците. Слоновете живеят 70 - 80 години, но отделни индивиди живеят и до 100 години.

Слоновете са най-големите сухоземни животни [1]. Най-масивният документиран екземпляр е отстрелян в Ангола през 1956 година, тежащ 11 t [2]. В миналото са съществували и значително по-малки видове — например праисторическите слонове от остров Крит, живели през плеистоцена и имащи размери на крава или голямо прасе [3].

Слоновете са символ на мъдростта в азиатските култури и са пословични с паметта и интелекта си, сравними единствено с китоподобните [4] и човекоподобните [5].

Според наблюденията до 2006 година, здравите и възрастни екземпляри нямат естествени врагове [6], въпреки, че невръстните малки или слаби възрастни индивиди могат да станат плячка на лъвове [7][8]. По-сериозната заплаха за популациите от слонове са действията на бракониери и ловци.

Съдържание

[редактиране] Разпространение

Слоновете обитават субекваториалните и екваториалните райони в Африка и Азия. Срещат се както в саваните и полупустинните области, така и в екваториалните гори. В миналото представители на семейство слонове, като мамутите и мастодоните са се срещали и в Европа, Северна и Южна Америка, но тези видове са изчезнали.

[редактиране] Размери

Слоновете са най-едрите сухоземни бозайници на планетата. Най-едър е африканският саванен слон, който достига височина 3,5 - 4 метра, дължина 6 - 7 метра и тегло 7т. Азиатските слонове са по-дребни от африканските. Възрастните индивиди при индийския слон например достигат тегло 5 500 - 6 500 кг. Най-дребен е цейлонският слон, който достига едва 3 000 кг.

Обикновено слонът ходи с 6,4 км/час, но може да тича с над 40 км/час. Не могат да скачат, но могат да плуват на дълги разстояния. Въпреки огромните си размери, слонът се движи почти безшумно и грациозно.

Африканският слон лесно може да бъде различен от индийския както по по-големите си размери и уши, така и по бивните, които се срещат както при мъжките индивиди, така и при женските.

[редактиране] Начин на живот и хранене

Слоновете се движат на стада, предвождани от най-старата и опитна слоница. Когато се почувстват застрашени, могат да станат изключитено опасни. Слоновете са растителноядни. За да поддържат огромната си маса, те имат нужда от стотици килограми растителна храна дневно, както и от огромни количества вода, което създава проблеми по време на сухия период. Слонът консумира по 225 кг. храна на ден и по 160 литра вода. Жадните животни буквално пресушават последните останали водни ресурси.

[редактиране] Размножаване

Майка с малко в Кения

Социалният живот на слониците се върти около размножаване и отглеждане на малките. Младите женски достигат полова зрялост на около тринадесетгодишна възраст. Еструсът продължава няколко дни, като се демонстрира със специфична миризма, сигнали и специални покани. Женските предпочитат по-големи, по-силни и особено, по-възрастни мъжки. Такава репродуктивна стратегия води до увеличаване на шансовете за оцеляване на потомството.

Бременността продължава двадесет и два месеца, майката ражда малко с тегло около 115 kg и височина над 75 cm. Слоновете имат много дълъг процес на индивидуално развитие и обучение на малките. Сходно на други високоинтелегентни видове, те се раждат с по-малко инстинкти за преживяемост. За сметка на това, разчитат на родителите, които ги обучават дълъг период от време. Днес обаче в резултат на бракониерство и ограничаване на местообитанията в стадата се ограничава броя на възрастните екземпляри. В резултат на това в стадото остават млади и неопитни слонове, които не могат да обучат пълноценно новото поколение. Последиците от това за следващото поколение са неизвестни.

Новороденото слонче обикновено е център на внимание за членовете на стадото. Възрастните и повечето от останалите млади се събират около новороденото, докосват го и го галят с хоботи. Бебето се ражда почти сляпо и за опознаването на заобикалящия го свят първоначално разчита изцяло на своя хобот.

Слоновете в стадото са свързани помежду си като участват в грижата и закрилата на младите. След първоначалното вълнение, майката обикновено избира няколко свои помощнички, които са ангажирани целодневно в грижите за новороденото. Тези женски наблюдават и се грижат за малкото, в случаите когато майката е заета с други неща или не може да наблюдава пряко своята рожба. Колкото повече помощнички има една слоница, толкова по-голям е шанса малкото за оцелее.[9] Женските ходят с младите, помагат им в случай на падане или затъване в калта. В същото време съвместните грижи за малкото позволяват на майката да отделя повече време в хранене и набавяне на питателна храна, а от там и осигуряване на кърма.

[редактиране] Допълнителни сведения

Издава инфразвук, за да общува със себеподобните си. Тези звуци са с честота под човешкия праг на чуване и хората не могат да ги доловят. Ушите на слона са широки над 120 см. Когато му е горещо, той ги размахва,за да се охлади. Слоновете не се потят. Те използват големите си уши за охлаждане. В хобота на слона няма кости — има четири големи мускулни групи, които го правят достатъчно силен за да чупи клони.

[редактиране] Хората и слоновете

Битката при Зама, в която Ханибал използва бойни слонове. Това е първата загуба на картагенският военачалник, чиито редици от бойни слонове поставят Рим на колене.

Поради високия си естествен прираст, населението на африканските и южноазиатските страни нараства с високи темпове. Това води до непрекъснатото унищожаване на естествените местообитания на слоновете. Така срещите между хора и слонове стават все по-чести. По официални данни слоновете са сред животните, които годишно убиват най-много хора. Вината за това не е в слоновете, а в хората, които непрекъснато ограничават ареала на големите бозайници.

Същевременно обаче популациите на слоновете са застрашени заради бракониерството и унищожаването на естествените им местообитания. Докато популациите на африканските слонове наброяват между 400 000 и 600 000 слона, то азиатските слонове на свобода са едва около 90 000.

За разлика от африканските и суматренските слонове, индийските и цейлонските са опитомени от човека и се използват за селскостопански животни в редица страни в южна Азия. В миналото опитомените слонове са се използвали и във войните. Наричат слоновете "танковете на античността". Армиите на кралствата в Югоизточна Азия са имали редици от бойни слонове. С помощта на тази "жива тежка артилерия" са се издигнали могъщи държави като Маурийската и Моголската империи в Индия, Кхмерската империя в Индокитай и др. По време на похода си към Индия Александър Македонски се сблъскал с бойните слонове в армията на делхийския раджа. Великият картагенски военачалник Ханибал Барка също използвал бойни слонове в похода си към Рим. Той транспортирал слоновете през Алпите, в резултат на което доста от тях загинали от студа, но оцелелите слонове участвали в битката при Кана, при която римските легиони били напълно разбити.

Азиатски слон

[редактиране] Видове

Родът на африканските слонове обединява два (според някои и три) вида, докато родът на азиатските слонове се характеризира само с един съвременен представител, но с четири отличими подвида. Африканският и азиатският слон са произлезли от общ предшественик преди около 7,6 милиона години [10].

Една от възможните класификации обединява представителите до няколко вида и подвида:

Днес са останали само около 50 000 екземпляра поради изсичането на горите,в които живеят.

[редактиране] Източници

  1. African Elephant. // National Geographic. Посетен на 2007-06-16.
  2. Fenykovi, Jose. The Biggest Elephant Ever Killed By Man. // USA, CNN, June 04, 1956. с. 7.
  3. Bate, D.M.A. 1907. On Elephant Remains from Crete, with Description of Elephas creticus sp.n. Proc. zool. Soc. London: 238-250.
  4. What Makes Dolphins So Smart?. // Discovery Communications. Посетен на 2007-07-31.
  5. Cognitive behaviour in Asian elephants: use and modification of branches for fly switching. // BBC. Посетен на 2007-07-31.
  6. Joubert D. 2006. Hunting behaviour of lions (Panthera leo) on elephants (Loxodonta africana) in the Chobe national Park, Botswana. African Journal of Ecology 44:279-281.
  7. A. J. Loveridge, J. E. Hunt, F. Murindagomo & D. W. Macdonald. (2006) Influence of drought on predation of elephant (Loxodonta africana) calves by lions (Panthera leo) in an African wooded savannah. Journal of Zoology 270:3, 523–530
  8. "Great Plains". Planet Earth (TV series) November 2006. No. 7.
  9. Elephant Memories: Thirteen Years in the Life of an Elephant Family – Cynthia Moss. 2000.
  10. Scientists map elephant evolution. 24 юли 2007.

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици