Слънчево
| Слънчево | |
 | |
  Слънчево  Слънчево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1105 души[1] (15 март 2024 г.) 41,1 души/km² |
| Землище | 26,921 km² |
| Надм. височина | 150 m |
| Пощ. код | 9144 |
| Тел. код | 05119 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 67489 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Аксаково Атанас Стоилов (ГЕРБ; 1999) |
| Кметство – кмет | Слънчево Величка Златева (ГЕРБ) |
| Слънчево в Общомедия | |
Слънчево е село в Североизточна България. То се намира в Община Аксаково, Варненска област. Населението му е около 1100 души (2022).
География[редактиране | редактиране на кода]
Слънчево е разположено на около 150 метра надморска височина в западния край на Варненската низина, на 10 километра източно от Девня и на 18 километра северозападно от центъра на Варна.[2] Землището му има площ 26,92 квадратни километра, заема югозападния ъгъл на община Аксаково и граничи със землищата на Калиманци на север, Припек и Игнатиево на изток, Страшимирово на юг и и Девня и Баново на запад.[3]
В непосредствена близост до Слънчево се намира местността Побитите камъни, която е природна забележителност.
История[редактиране | редактиране на кода]
При сондажни разкопки е разкрито праисторическо селище на склона над Слънчево. Счита се, че то е възникнало там заради южното изложение и невъзможността да бъде наводнявано. Установено е, че по време на похода на полския крал Владислав III Варненчик един от рицарските отряди е станувал в землището на днешно Слънчево.
Най-старият писмен източник за селото е османанотурски от 1676 г. и споменава името на селището като Гюн яйласъ („Слънчево плато, бряг, склон или слънчево място“). На по-късен османотурски печат е изписано: „Втори мухтар на село Гюнюл алъса (1861 – 1862 г.)“. Част от местните мюсюлмани се изселват след похода на руския пълководец Иван Дибич-Забалкански през 1828 – 1829 г., а други – след Руско-турската освободителна война от 1878. Първите заселници християни идват в Слънчево от съседните села Гевреклер, Гюндогду, Солник, Бърдарево, както и регионални групи ваяци и маджури. Първите са с произход от селата Еркеч и Голица, Поморийско, а вторите – от преселници от Източна Тракия – Одринско, дошли в селото от ок. 1880 – 1882 г.
Гюн алъсъ се споменава във варненския печат през 1896 г. във връзка с публинча продажба на поземлени имоти.[4]
Основното училище в селото е открито през 1882 г. и се нарича Българско непълно православно основно училище. Името си „Отец Паисий“ то получава през 1935 г. Първият учител на децата е Захари Майдавски от Балчик. Днес училището е закрито, сградата е ремонтирана и функционира като Клуб на пенсионера. Селото е преименувано на 14 август 1934 г. с Министерска заповед на правителството на Кимон Георгиев.
Църковният храм „Свето Възнесение Господне“ е осветен през 1899 г., като по-заможните жители на селото подаряват първите икони. Храмът е ремонтиран основно в началото на XXI век. Народното читалище „Учител“ е основано с богата библиотека през 1906 г. Слънчево е електрифицирано след 1946 г., а водопроводната мрежа е прекарана през 1974 г. През есента на 1999 г. с дарения и общински средства е изграден паметникът на загиналите във войните.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]
| Година на преброяване |
Численост |
| 1881 | 333 |
| 1888 | 451 |
| 1893 | 501 |
| 1900 | 517 |
| 1910 | 527 |
| 1920 | 621 |
| 1926 | 738 |
| 1934 | 803 |
| 1946 | 784 |
| 1956 | 723 |
| 1965 | 651 |
| 1975 | 594 |
| 1985 | 454 |
| 1992 | 492 |
| 2001 | 634 |
| 2011 | 729 |
| 2021 | 645 |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 729 | 100.00 |
| Българи | 476 | 65.29 |
| Турци | 45 | 6.17 |
| Цигани | 190 | 26.06 |
| Други | 4 | 0.54 |
| Не се самоопределят | 8 | 1.09 |
| Не отговорили | 6 | 0.82 |
Управление[редактиране | редактиране на кода]
- Кметове
- Войно Славов Добрев (ок. 1900)
- Михню Добрев Златев (ок. 1912 – 13)
- Марин Бацов Златев (ок. 1927)
- Лечо Павлов (ок. 1920)
- Йордан Петров Йорданов (ок. 1927)
- Васил Николов Узунов (ок. 1934)
- Илия Михалев п.Маджаров
- Липчо Янев Николов
- Димитър Стоянов
- Никола Добрев
- Йордан Иванов Купенов (ок. 1941 – 44)
- Марин Кателиев Маринов (ок. 1944)
- Дойчо Атанасов Митев Кателиев
- Никола Стоянов Димитров
- Ганчо Демирев Ганчев
- Димитър Славов Демирев – Лазара
- Дойчо Атанасов Кателиев
- Тодор Иванов
- Янчо Бацов Узунов [*1943+2009, fl.1988 – 99]
- Величка Георгиева Златева (1999).
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]
През землището на Слънчево, южно от самото село, преминават автомагистрала „Хемус“ и Републикански път I-2. Селото е непосредствено свързано с тях, както и с общински пътища до съседните села Припек и Баново.[8]
Водоснабдяване в селото се осъществява с централен водопровод и над 50 кладенеца, а вместо битова канализация се използват септични ями. Обществен транспорт функционира само като връзка с Варна и Аксаково – автобусните линии 43 и 43А.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Известни личности[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската и Междусъюзническа войни 1912 – 1913 четиринадесет души от селото губят живота си по бойните полета:
- Караниколов, Иван Стоянов [* 1880 +11 юли 1913, Златево], ефрейтор.
- Кателиев, Добри Душев [+10 ноември 1912], ефрейтор.
- Демиров, Петко Войнов [* 1880 +16 октомври 1912, с. Колиби, дн. Турция], редник.
- Димов, Димо Жечев [* 1890 +16 октомври 1912, Сарабалърт, дн. Турция], редник.
- Добрев, Добри Атанасов [* 1886 +17 октомври 1912, Караагач, дн. Турция], редник.
- Добрев, Добри Неделчев [* 1877+ 16 октомври 1912, Караагач], редник.
- Калчев, Калчо Куртев [* 1888 +1 януари 1913 Куралии, дн. Турция], редник.
- Киряков, Атанас Христов [* 1883 +16 октомври 1912, редник.
- Костадинов, Димитър Стоянов [* 1885 +16 октомври 1912, Карагач], редник.
- Ситов, Стойчо Тодоров [+25 декември 1912, Котел], редник.
- Узунов, Димитър Николов [* 1884 +16 октомври 1912, Караагач], редник.
- Узунов, Никола Николов [* 1890 +10 ноември 1912, Чорлу, дн. Турция], редник.
- Чолаков, Стойчо Тодоров [* 1892 +20 януари 1913, Кадикоб – Турция], редник.
- Шишков, Димитър Георгиев [+10 ноември 1912, Караалъ, дн. Турция], редник.
По време на Втората световна война селото губи:
- Димитричка Костова Чолакова (Славка) [* 13 юли 1922 +февруари 1944] – партизанка от Партизански отряд „Христо Кърпачев“, убита.
- Алекси Димов Христов (Венизелос) [* 20 април 1913 + 21 юли 1943] – партизанин в Габровския отряд, убит.
- Тодор Кателиев Митев, (1892 – 27 януари 1944) – ятак и помагач на партизаните от Варненския край, починал по време на изпълнение на бойна задача.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Войнов, Борис. Село Слънчево. Ваеците и маджурите. Историко-етнографски очерк. С., 2011, 304 с.
- Войнов, Борис. Село Слънчево. Родове и личности. С., 2012, 264 с.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ http://wikimapia.org/#lang=ru&lat=43.250704&lon=27.708206&z=12&m=w&gz=0;275921630;432010465;0;245212;1163864;492827;3220367;0
- ↑ https://www.nsi.bg/nrnm/spatial-data?year=2019&level=&name=&ncode=67489
- ↑ Свободен гражданин – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Божил Райнов / бр. 16, 13 ноември 1896 год, стр. 4
- ↑ „Справка за населението на село Слънчево, община Варна, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-15. Посетен на 14 декември 2016.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
- ↑ https://www.openstreetmap.org/?mlat=43.252299&mlon=27.708073&zoom=12#map=14/43.2476/27.6849
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- За десет години Слънчево набъбнало двойно[неработеща препратка] Вестник „Народно дело“ 01.05.2010
| ||||||||||
