Смарт карта
Смарт карта или чип карта (на английски: smart card, chip card, integrated circuit card) е карта с джобна големина и чип (интегрална схема), която може да обработва информация.
Картата съдържа памет, която може да се презаписва, както и микропроцесорен компонент.
Обикновено материалът, използван за направа на картата е пластмаса, най-често PVC. Картата може да има холограма, за да се предотврати фалшифицирането.
Съдържание |
Въведение [редактиране]
"Смарт карта" се дефинира също така и по следния начин:
- има размери на кредитна карта. ID-1 на ISO 7810 стандарт ги определя като 85.60 × 53.98 mm.
- съдържа система за сигурност
- данните от картата се прехвърлят към централизирана система чрез устройства за четене на карти като банкомат и други.
История [редактиране]
Смарт картата е изобретена от германския ракетен учен Хелмут Грьотструп и неговия колега Юрген Детлоф през 1968; патентът е окончателно одобрен през 1982. За първи път смарт карти се използват масово във Франция през 1983 за плащане на телефонни разговори.
Чип картите получават широко разпространение през 90-те с навлизането на GSM мобилни телефони, в които се използват SIM карти.
Контактни смарт карти [редактиране]
Контактните смарт карти имат малък чип с размери около 1 cm в диаметър от едната страна. Когато се постави в четец, чипът прави контакт с електрическите конектори, които четат и записват информация.
ISO/IEC 7816 и ISO/IEC 7810 серия от стандарти определят:
- физическите размери
- позицията и размерите на електрическите конектори
- електрическите характеристики
- комуникационните протоколи
- форматът на командите, пращани към картата и отговора на картата
- функционалността
Смарт картата не съдържа батерия; източникът на електричество е картовият четец.
Комуникационни протоколи [редактиране]
| Име | Описание |
|---|---|
| T=0 | Протокол за пренос на данни на ниво байт |
| T=1 | Протокол за пренос на данни на ниво блок |
| T=CL | Протокол за пренос на данни през безконтактен интерфейс ISO 14443 |
Криптографски смарт карти [редактиране]
Най-модерните смарт карти включват в себе си специализиран криптографски хардуер, който позволява да се използват алгоритми като RSA и DSA. Съвременните криптографски смарт карти също така позволяват да се генерира двойка секретни ключове на самата карта.
Такива смарт карти се използват основно за електронен подпис и сигурна идентификация.
Често включват и възможност за генериране на псевдо-случайни числа.