Смарт карта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Смарт карта използвана за здравно осигуряване във Франция.

Смарт карта или чип карта (на английски: smart card, chip card, integrated circuit card) е карта с джобна големина и чип (интегрална схема), която може да обработва информация.

Картата съдържа памет, която може да се презаписва, както и микропроцесорен компонент.

Обикновено материалът, използван за направа на картата е пластмаса, най-често PVC. Картата може да има холограма, за да се предотврати фалшифицирането.

Изглед на конекторите към чиповете при различни смарт карти

Въведение[редактиране | edit source]

"Смарт карта" се дефинира също така и по следния начин:

  • има размери на кредитна карта. ID-1 на ISO 7810 стандарт ги определя като 85.60 × 53.98 mm.
  • съдържа система за сигурност
  • данните от картата се прехвърлят към централизирана система чрез устройства за четене на карти като банкомат и други.

История[редактиране | edit source]

Смарт картата е изобретена от германския ракетен учен Хелмут Грьотруп и неговия колега Юрген Детлоф през 1968; патентът е окончателно одобрен през 1982. За първи път смарт карти се използват масово във Франция през 1983 за плащане на телефонни разговори.

Чип картите получават широко разпространение през 90-те с навлизането на GSM мобилни телефони, в които се използват SIM карти.

Контактни смарт карти[редактиране | edit source]

Контактните смарт карти имат малък чип с размери около 1 cm в диаметър от едната страна. Когато се постави в четец, чипът прави контакт с електрическите конектори, които четат и записват информация.

ISO/IEC 7816 и ISO/IEC 7810 серия от стандарти определят:

  • физическите размери
  • позицията и размерите на електрическите конектори
  • електрическите характеристики
  • комуникационните протоколи
  • форматът на командите, пращани към картата и отговора на картата
  • функционалността

Смарт картата не съдържа батерия; източникът на електричество е картовият четец.

Комуникационни протоколи[редактиране | edit source]

Комуникационни протоколи
Име Описание
T=0 Протокол за пренос на данни на ниво байт
T=1 Протокол за пренос на данни на ниво блок
T=CL Протокол за пренос на данни през безконтактен интерфейс ISO 14443

Криптографски смарт карти[редактиране | edit source]

Най-модерните смарт карти включват в себе си специализиран криптографски хардуер, който позволява да се използват алгоритми като RSA и DSA. Съвременните криптографски смарт карти също така позволяват да се генерира двойка секретни ключове на самата карта.

Такива смарт карти се използват основно за електронен подпис и сигурна идентификация.

Често включват и възможност за генериране на псевдо-случайни числа.


Външни препратки[редактиране | edit source]