Смилево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Смилево
Смилево (Република Македония)
Red pog.png
Смилево
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
кантон= Демир Хисар
Географска област Гяваткол
Надм. височина 880 m
Население (2002) 321 души
МПС код BT

Смѝлево (на македонска литературна норма: Смилево) е село в югозападния дял на Република Македония, част от Община Демир Хисар.

География[редактиране | edit source]

Селото се намира в крайната южна част на територията на община Демир Хисар, в югоизточните склонове на планината Бигла в областта Гяватокол. Селото е с надморска височина от 880 метра. От пътя Демир ХисарБитоля селото е отдалечено на девет километра. Землището му е 16,4 кв.км, от които 1,400 ха гори, 113 ха пасища и 104 ха обработваема земя.[1]

История[редактиране | edit source]

Смилево в началото на 20 век.

Жителите на Смилево принадлежат към етнографската група на мияците и са преселници от Дебърско. Според преданията преди заселването на мияците в Смилево, съществувало бърсяшко селище, известно като Старо Смилево, което било постепенно погълнато от новото мияшко село.[2]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир (Битоля) от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Исмилева само със 7 джизие ханета (домакинства)[3]. Традиционно смилевчани се прехранват с гурбет като зидари.

Селяни от Смилево в началото на 20 век. Фотография от архива на Стефанос Драгумис с надпис: „От дебърския Галичник до Смилево, жените носят такава носия“

През 1879 година в Смилево се открива българско начално училище, включващо и забавачка, а през 1892 година - и девическо училище[4]. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Смилово (Smilovo) е посочено като в каза Ресен с 310 домакинства и 900 жители българи.[5]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Смилево има 2 200 души жители българи християни[6].

В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Смилево има 2 500 българи екзархисти и функционират основно и прогимназиално българско училище.[7]

След 1893 година жителите на Смилево се включват активно в борбата на ВМОРО и селото се превръща в един от главните опорни пунктове на организацията. Между 17 и 24 април 1903 година в Смилево се провежда Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО. Основанията за избор на Смилево за място на конгреса Христо Силянов определя по следния начин:

Прикътано в гостоприемната Бигла и снабдено със здрави каменни сгради, то имаше всички преимущества, от гледище на сигурност и на удобства. Но нещо по-сигурно от стратегичните позиции на селото представляваха самите негови жители. Без преувеличение, смилевци спадат към най-хубавия физически тип и въплощават ония расови добродетели на македонската българщина, без които би бил немислим илинденския подвиг.[8]

По време на Илинденското въстание над Смилево се намира Главния щаб на въстаниците в Битолски окръг. От 22 юли до 14 август 1903 година селото е свободно. На 14 август турски войски влизат в Смилево и в продължение на три дни го разграбват, като го опожаряват, избиват 42-ма души, изнасилват повече от 40 жени[9].

На 27 август 1906 година Смилево е нападнато от 180 души съединени гръцки андартски чети, между които четата на Константинос Гутас, и местни турци от селата Обедник, Рамна, Кажани, в резултат на което са убити 15 души, от които 3 жени, ранени са трима, а десетина къщи са напълно изгорени[10].

В 1912 година Смилево е окупирано от сръбски войски по време на Балканската война и след Междусъюзническата е присъединено към Сърбия, по-късно Югославия.

След Втората световна война, през която селото за кратко е освободено и присъединено съм България, смилевчани масово мигрират към големите градове. В 1961 година селото има 1 158 жители, а в 1994 година броят им се е намалил на 384 жители.[11] Според преброяването от 2002 година селото има 321 жители македонци.[12]

Смилево днес[редактиране | edit source]

В Смилево има две църкви - „Свети Димитър“ и „Свети Георги“. В селото има основно училище, паметик на родения в него Даме Груев, както и на комунистическата съпротива от времето на Втората световна война. В селото работи и къща-музей на Смилевския конгрес на ВМОРО, в който има и етнографска експозиция.

Край Смилево в Бигла е разположен смилевският манастир „Свети Петър“, който дълги години е културно средище на околните села - Метимир, Боище, Гопеш. В края на 19 век манастирското училище е преместено в смилевската църква „Свети Георги“.

Личности[редактиране | edit source]

Донка Ушлинова

От Смилево е големият български зографски и резбарски род Дуковци.[13]

Родени в Смилево
  • България Атанас Делев (1883 - ?), български революционер
  • България Васил Павлев (Павлов), четник на ВМРО[14].
  • България Велян Гурджев (1876 - ?), български революционер
  • България Велян Илиев (1878 - 1903), български революционер
  • България Георги Груев, български революционер и общественик
  • България Георги Чуранов, български революционер
  • България Грогор Поппавлов Попов, български строител и войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[15]
  • България Даме Груев (1871 - 1906), български революционер
  • България Дамян Касапов (1877 - ?), български революционер
  • България Дамян Мисков (1874 - ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • България Димитър Аврамов (1888 - 1925), български комунист, македоно-одрински опълченец
  • България Димитър Цветков (? - 1949), български офицер, горянин
  • България Димитър Тръпков Кромидаров, деец на ВМОРО, войвода на чета от 27 души, участвала в сраженията край Смилево.[16]
  • България Донка Ушлинова (1880 - 1936), българска революционерка и военна деятелка
  • България Козма Георгиев, български просветен деец
  • България Кочо Петрев Груйоски, български революционер, войвода на чета от 27 души по време на Илинденско-Преображенското въстание,[17] като негов секретар е Велян Гурджев[18]
  • България Павел Кръстев (1871 - 1941), български революционер
  • България Пере Жебчев, деец на ВМОРО, четник при Парашкев Цветков, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, участвала в сраженията край Смилево.[19]
  • България Тома Павлов (Павлев) - Камбанчето (? - 1931), български революционер от ВМРО, четник при Петър Костов през 1923, починал в София[20]
  • България Трайче Танев (? - 1904), ресенски селски войвода на ВМОРО
Други
  • България Данче Чолака, през Илинденско-Преображенското въстание на 12 юли 1903 година с четата си участва в сражението при Смилево, Битолско.[21]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Смилево
  2. Манастир Св. Петар - с. Смилево
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 180-181
  4. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия ,1878-1913, София 1982, с. 70-71
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86-87.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, с. 238
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.174-175.
  8. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. I, София 1933, с. 238
  9. Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 191-192
  10. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. II, София 1943, с. 223
  11. Смилево
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  13. Василев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 297.
  14. Спомени на Георги Попхристов [1]
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр.137.
  16. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86.
  17. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 37.
  18. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 38.
  19. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 55.
  20. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.49
  21. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 42.


Населени места в Община Демир Хисар Coat of arms of Demir Hisar Municipality.jpg
Демир Хисар | Бабино | Базерник | Бараково | Белче | Боище | Брезово | Вардино | Велмевци | Вирово | Големо Илино | Граище | Доленци | Единаковци | Жван | Железнец | Журче | Загориче | Зашле | Кочище | Кутретино | Лесково | Мало Илино | Мренога | Ново село | Обедник | Прибилци | Радово | Ракитница | Растойца | Света | Сладуево | Слепче | Слоещица | Смилево | Сопотница | Стругово | Сухо гърло | Суходол | Утово | Церово
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.