Смилян

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия е за селото в България. За селото в Хърватия вижте Смилян (Хърватия).

Смилян
Смилян 41.500 N, 24.750 E (карта - карта - сат. снимка)
Данни ^*
Население:	1 752 ^[1]
Надм. височина:	1111 m
Пощ. код:	4770
Тел. код:	03026
МПС код:	СМ (См)
Администрация
Държава:	България
Област:	Смолян
Община: - кмет	Смолян Дора Янкова
Кметство: - кмет	Смилян Сафидин Чикуртев (независим)

промяна на тази таблица

Смилян (старо име: Исмилян) е село в Южна България. То се намира в община Смолян, Област Смолян, на 15 km югоизточно от Смолян.

[редактиране] География

Село Смилян се намира в южна България. Разположено е на двата бряга на река Арда. Надморската височина на селото е около 800 метра. Намира се на 14км от областния град Смолян. В близост се намират селата Кошница, Могилица, Арда, Сивино, Бориково и др. Населението на с.Смилян към 2009г.е около 2500 жители.

[редактиране] История

Смоляните са славянско пламе, населявало Средните и Западните Родопи. Смоляните са се заселили в земите си вероятно през VII-VIII век. През 837 г., когато племето вдигнало бунт против централната византийска власт, в тяхна подкрепа българският кан Пресиян, съместно с наместника си кавкан Исбул, навлязъл в Родопите, преминал земите на смоляните и стигнал до град Филипи в Беломорието. При управлението на цар Симеон Велики смоляните окончателно станали част от българската народност.

Името на село Смилян идва от създателите му - славянски племена СМОЛЕНИ. Реално името на селото е било Смолен. След завладяването на България от османските нашественици, настъпват тежки времена за жителите на селото. Историята помни героичното отстояване на християнската вяра от жителите на селото и техния духовен водач - епископ Висарион Смоленски, убит жестоко от турците през 1662г.

"През месец юли 1662 г., когато стана страшното и насилствено помохамеданчване на българите в областта около Смолен, турците направиха много пакости. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети избягаха в горите. Турците изгориха църквата "Св. апостоли Петър и Павел", митрополията и богословското училище. Всички книги и помагала унищожиха, а скъпоценностите разграбиха. Турците поискаха да заловят Смоленския епископ Висарион, но той с голяма група българи през една нощ успя да избяга и се настани в Райково. Там бяха намерили прибежище и много българи от околните села. Народът, като виждаше, че при него се намира духовният му водач се окуражи, съвзе се за нова борба с турците и упорито бранеше вярата си. Така той запази от помохамеданчване околните на Райково села и самото Райково."

"В ранното утро на 29 юли 1662 година Висарион Смоленски бе тръгнал, придружен от 10 телохранители, всички на коне и добре въоръжени от Долно Езерово за Горно Езерово. Ала ненадейно между къщите на Ревача и воденицата на Сурото в долината, излезе голяма въоръжена чета от турци и потурнаци. След голям кървав бой заловиха живи епископа и неговите телохранители - Момчил Глухо, Гего Сухар, Найден Гривински, Дечо Рутан, Белко Мечкаря, Страхил Бойчо,Грудьо Грънчо, Вълчо Гроздан, Стойко Мирчо и Райчо Райо. Турците им взеха оръжието, вързаха им ръцете отзад и бързо ги отведоха към Смолян, да не би да ги застигне християнска чета, да ги освободи и люто да си отмъсти. В Смолян по заповед на Абди бей най-първо с добро и кротко се помъчиха да убедят епископ Висарион да откупи живота си, като приеме мохамеданската вяра, понеже мислеха, че щом той се съгласи на това, много скоро и останалите българи християни безропотно ще го последват. Ала епископът отказа да приеме исляма. Тогава турците го съблякоха и го оставиха съвсем гол. Отначало почнаха да го щипят по тялото с нарочно приготвени щипалки, които гдето хванеха късаха парчета живо месо и кръвта бликаше. След това биха го най-немилостиво с пръчки до забрава и до пълна несвяст. Мушкаха го с копия по различните части на тялото. Надянаха му на главата нажежена пиростия и други жестокости направиха и поругаха го, но той с голямо смирение понесе всичко. Най-после един турчин от тълпата излезе и с меч го прониза в гърдите и след това архиерея се повали на земята, като изговаряше думите "на тебе Христе предавам душата си, аз се радвам на страданията си...". Мнозина от тълпата хвърлиха камъни върху него и го направиха подобно на пита. Турците заповядаха на телохранителите на епископа да изкопаят гроб в една градина, близо до хорището (място за хорото) в Смолян, там заровиха трупа на епископ Висарион Смоленски. Така на 29 юли 1670 година в Смолян умря мъченически епископ Висарион".

В края на 19 век Ст. Шишков минал през селото и го описал по следния начин:

„

По самото горно течение, т. е. въ самата долина на сѫща Арда, български села нѣма, но има нѣкои голѣми помашки села, каквото е старото село Смилянъ, запазило името на старата Смоленска область. Смилянъ брои повече отъ 500 кѫщи чисто помашки, съ интелигентно помашко население. Разположено е както и Устово въ една сѣдловина, но по-голѣма, по-живописна и по-плодородна. Смилянъ е било едноврѣмешно сѣдалище на каазата, а сега е родното мѣсто и живѣлище на извѣстния въ тия мѣста помакъ бей Салихъ-ага Сиврия, прочутъ по своето влияние и не прѣпорѫчително до тамъ минало и настояще. Едно врѣме Сиврия бѣше голѣмъ приятель и покровитель на българското население въ Ахѫ-челебийско, но отъ нѣколко години той измѣни на своитѣ чувства и, струва ми се, пакъ по наша вина и нетактичность. И между мнозинството помашко население той не се ползува съ добро име и симпатии. Кѫщата на Сиврия, вѫтрѣшната и́ обстановка и редъ, е сѫщински княжески дворецъ, ала животътъ и традициите сѫ неизмѣнени. Вратитѣ му сѫ отворени за всѣки пѫтникъ, какъвто и да билъ той и когато и да било, и ще излѣзе всѣкога добрѣ и посрѣщнатъ и нагостенъ, и добрѣ изпратенъ.^[1]

“

В периода 1 декември 1912 - началото на януари 1913 година жителите на селото са подложени на мъчения от български паравоенни части и БПЦ с цел да бъдат покръстени. Населението е подложено на всякакви видове терор, като в това влиза и разрушаване на 220 къщи.^[2]

В наши дни името Смолян е дадено на днешния град Смолян, а на селото дават името Смилян.

[редактиране] Културни и природни забележителности

От превратната история на с. Смилян изцяло е запазена Часовниковата кула построена от устовски дерибей. Тя е високата над 10 метра. Първоначално е строена за наблюдателница и то преди два века, когато Смилян е бил административен център на тогавашната Ахъчелебийска каза. Отгоре се виждат пътя и цялото поречие на река Арда и местните жители навреме са били предупреждавани ако идва враг. През 1929 година за първи път след Освобождението районът е посетен от тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев. Той подарява на Смилян часовниковия механизъм, който е монтиран на върха на възстановената кула. Оттогава самоуки местни майстори са се грижили за часовника и десетките му зъбчати колелца. “Металът все пак се влияе от резки промени на температурата. Това особено се отнася за зимния период, когато е много студено и самият часовников механизъм забавя хода си и това налага своевременното му смазване, за да работи наистина като часовник. Така че трудно се поддържа”, разказват местните хора. Движението на зъбчатите колела и на стрелките по циферблата се регулира от тежести, а звънка камбана отброява всеки кръгъл час. Часовникът не е бил точен само когато се сменя зимното с лятно часово време и майсторите на ръка местят стрелките му. Пред кулата е издигнат монумент на Висарион Смолянски, който е зверски убит по времето на второто масово помохамеданчване.

В селото се намира и една от най-големите източноправославни църкви в Родопите – храмът „Св. Спас”.

Уникални са природните дадености на Смилян и района около него - мек климат, кристално чист въздух, бистри води на река Арда и множество потоци и рекички.В околностите му се намират пещерите " Ухловица", "Надарска", "Бориковска", "Гарга дере", "Калето", историческите забележителности ( Агушевия конак, тракийското светилище на в. Ком и др.) Търсачите на силни усещания могат да се впуснат в приключението "Гарга дере", туристически маршрут включващ скално катерене и рапел, алпийски тролей и проникване в неблагоустроени пещери, включително в такава с подземен поток.

На разстояние 1.5 км. от м. Аламушница(Смилян) се намира пещера "Крайпътна". Пещерата е с дължина 38 м. и височина 1,91 м. Обитавана е от прилепи, чието гуано по пода в комбинация с глинения пласт прави придвижването сравнително рисково. През 2005 г. зоолози регистрираха в нея непознат за науката вид насекомо, което я прави ценна от научна гледна точка. Затова достъпът до пещерата е ограничен и става само с водачи-спелеолози.Пещерната фауна е в процес на проучване и в сравнение с останалите пещери от района е доста богата. Пещерата е убежище на единични прилепи от видовете голям Rhinolophus ferrumequinum и малък подковонос Rhinolophus hipposideros. Пещерата се обитава и от над 10 вида троглобионтни и троглофилни безгръбначни животни, включително и новоописания за науката от тази пещера вид бръмбар Gueorguiella petrovi.

Друга пещера в района на селото е Полянската пещера. Тя се намира на левия бряг на р. Арда на 1 км след края на с. Смилян по шосето за гр. Рудозем (на около 250 м след каптирания за гр. Рудозем извор), на ЮИ склон на около 15 м денивелация над реката. Ориентир за достъпа до пещерата са съседните пещери Крайпътната пропаст (рег. № ) и Проходната ниша (рег.№ ), чиито входове се намират до самото шосе и са ясно видими.

След подминаването на тези пещери склонът отляво се отдалечава от шосето. Тук се хваща слабо очертана пътека по ръба на склона и се достига до вход I на пещерата. Входът е с размери 2 Х 3 м и гледа на юг. Пещерата е диаклазна, с една висока и широка галерия. Веднага след влизане през вход I се достига до ляв завой на галерията, където вдясно се вижда ниският, но широк процеп откъм вход II, а в дясно отгоре - коминът от пропастния вход III. Наклонът на галерията надолу се увеличава, а дясната стена е покрита изцяло с натеци и вкаменени водопади. Подът е покрит с пръст и дребни скални късове. След преминаване през нисък участък със сталактити и сталагмити подът става почти равен и покрит със суха глина. Краят на пещерата е внезапно стеснение до ширина на цепнатината 0,10 м и глинена тапа на пода. Пещерата е суха, със слабо капеща вода от вторичните образувания. На места в средата на галерията има куполообразни сталагмити с височина до 0,5 м. Забелязани са единични екземпляри прилепи; в предверието гнездят лястовици (бързолети).

[редактиране] Редовни събития

Всяка година се отбелязва празника на смилянския фасул, на който се избират крал и кралица на боба. Празникът се организира от Читалище „Асен Златаров” с. Смилян.Село Смилян е прочуто с производството на едрия салатен фасул. По време на празника се организират конкурси – за най-добър производител, за пано от фасул, за кулинарно ястие от фасул. Самодейният състав към читалището изнася програма от тематични скечове, свързани с отглеждането и обработката на фасула като традиционен поминък. Провежда се от 2003 г. всяка година в последния уикенд на ноември. В момента селото се бори за патент на оригиналния си продукт. В Смилян можете и да видите музей на фасула. Всяка последна събота и неделя на месец август в китното и приветливо родопско селце се провежда традиционният за това място събор „Бащино огнище“. На него се избира „Мис Крава“. Когато се спомене село Смилян, много хора се сещат за едрия сорт фасул, който се отглежда там. Растението се увива около вейката, цъфти красиво като тропически храст и донесе слава на района, в който се отглежда. Смилян вече надхвърля етикета на "кулинарна" туристическа дестинация. Над 300 жители, занимаващи с отглеждането на този сорт, са изявили желание продуктът им да бъде регистриран със запазен знак. Вече е взето разрешение от Патентната комисия и фасулът ще бъде със запазена марка на селото до 2016 година. Освен възможностите за кулинарен туризъм, Смилян и околностите предлагат много други дейности.