Смисълът на любовта (Соловьов)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Смисълът на любовта
Смысл любви
АвторВладимир Соловьов
Създаден1892 – 1894
Първо издание1892 г.
Оригинален езикруски
Видфилософско съчинение

„Смисълът на любовта“ (на руски: Смысл любви) е философско произведение на руския философ Владимир Соловьов. То е писано от 1892 г. до 1894 г. и се състои от 5 статии, публикувани в различни списания.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

В произведението Соловьов разглежда несъвместимостта между инстинкта за размножаване и духовната любов, раждането на гениални личности, осъзнаване на човешката цялост и претворяването ѝ в любовта към другия човек, и посочва необходимостта човекът да преодолее егоизма си чрез силата на любовта в името на Бога.

Отзиви[редактиране | редактиране на кода]

„В историята на световната философия аз познавам само две велики учения за пола и любовта: на Платон и на Вл. Соловьов. „Пир“ на Платон и „Смисълът на любовта“ на Вл. Соловьов – това са най-дълбоките, най-проникновените текстове на тази тема, каквито са писани от земни същества.“[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николай Бердяев, „Метафизика на пола и любовта“, В: „Руският Ерос“, ИК „Христо Ботев“, София, 1994, стр. 158, ISBN 954-445-128-5

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]