Смоляновци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Смоляновци
България
Red pog.png
Смоляновци
Област Монтана
Red pog.png
Смоляновци
Общи данни
Население 989 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 47,631 km²
Надм. височина 356 m
Пощ. код 3450
Тел. код 09542
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 67667
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Монтана
Златко Живков(ВМРО-НИЕ)
Кметство
   - кмет
Смоляновци
Пламен Иванов
(независим)

Смоля̀новци е село в Северозападна България. То се намира в община Монтана, Област Монтана.


География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в полите на Широка планина на двата бряга на река Цибрица. Южно от селото е веригата на Широка планина. На нея се отличават върховете - Церов връх, Костин връх, Мечита и Шуруленица. Тук са изворите на Цибрица и Цибъра (Коритарската бара).

Северозападно над селото е връх Челиби бърдо, наречен на единствения турчин, живял някога в селото - Челиби Осман бей. На върха е Орловият камък, който според легенда е хвърлен от Крали Марко от Стара планина. По натам са Муачовият зъбер, Златковския, Средния и Крайния зъбер, Бачиището и Гъзерлака. Следва дефилето на Коритарската бара. На запад от него са Рачов дол и ридовете на Стоовци: Плоска плоча, Сините камъни, Петковската ливада, Петковски камък, Рачовата поляна, Купните на Стоовци и на запад от тях е стръмната долина на Карачишката бара- приток на Нечинска бара. На север ридът на Стоовци е межда със землището на Белотинци. По този хребет са Венеца, Козяка, Стръмно лице, Голината, Йовковия камък и на изток Пероза. На изток от село са Резановия връх, Пресойката, ливадите Голи рът, на юг- Вълинските ливади, Ненов рътлак, на запад- Влашко поле, Масленица, Длъгата поляна, Лазаркови ливади, Ганчови ливади и Преслапа. Североизточно от село е м. Блатото, северно са Песъка и Орничака, Свини дол, Батчин връх, Китката, Минковския оброк, височината Връхци, Плачков дол. На северозапад, като се пресече Коритарската бара е Добравата. Там са нивите на селото. Южно от шосето Е-79 и северозападно от село на ок. 5 км е височината Пероза, а тя огражда от север долината Коритара където преди масовизацията е имало над 200 колиби. От юг Коритара е ограден от Зъберите и северния им склон е м. Усойната.

История[редактиране | edit source]

Още от римско време 1-4 век е съществувало укрепено селище в местността Градището (или Селището) под село, и сигнално укрепление на връх Стоовци. За първи път се споменава Смоляновци в турски данъчен регистър от 1576 г. Какво е станало с това село никой не знае, обаче към края на 18 век поради гоненията от турците няколко фамилии от Тетевенския балкан тръгват на запад и се настаняват в м. Студени дол в покрайнините на Смоляновци. Веднъж един човек си изгубил свинята и тръгнал да я търси в гората. Там открил стара църква, където свинята се била опрасила. И решили да преместят селото при църквата, дето било старото Смоляновци. Вероятно старите жители, пръснати по колибите, са се смесили с тетевенските фамилии и така се е зародил нашият диалект който нема равен в целия резерват. Ето имената на 5те главни фамилии на основателите на селото: Златковска, Йонковска, Пековска, Чольовска, Кумановска. Известни личности от селото: капитан Златко, който е бил хайдутин; челеби Осман бей- единствения турски управител в селото; поп Йоцо - първият учител, чието килийно училище е било в приземния етаж на камбанарията; Русин Колов Робов- участник в Ботевата чета; Мито Тудоров Вацов- депутат в Народното събрание преди 9. септември 1944, който е емигрирал в Мелбърн,Австралия.


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Северно от селото има вековен цер. До него са разкрити основите на римска наблюдателна кула, а 100-200 метра по-надолу в местността Селище се намират развалините на римското укрепено селище. На около 6 км западно от селото е скалистият връх Стоовци, опасан от 4 скали, наречени Купните. Те са ползвани от римляните и по-късно, по време на двете български царства, като сигнално укрепление. Източно от Стоовци е Петковският камък. Северно от него на поляната е имало римска постройка. По-късно на това място върху руините и е издигнат манастир, наречен на Св. Йоан Предтеча, известен също като и Арбанашки манастир. Вероятно това е станало по време на Второто българско царство. Наблизо е имало и гробища.


Църквата в селото е кръстена на Св. Петка.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Съборът на селото се провежда в последната неделя на месец октомври.

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]