Смрадлика
| Смрадлика | ||||||||||||||||||||
 Cotinus coggygria |
||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||
| Видове | ||||||||||||||||||||
|
Вижте текста. |
||||||||||||||||||||
Смрадлика или позната още като Тетра (Cotinus) е дърво до 12 метра или храст, висок до 5 метра, близък до рода Шмак (Rhus). Най-известни са видовете:
- Cotinus coggygria, който се среща в Европа и Северна Азия;
- Cotinus obovatus, който расте в Северна Америка
Клоните му имат червеникава гладка кора и жълта дървесина. Листата са елиптични или яйцевидни с ясно видима нерватура (жилкуване). Отдолу са сивозелени, а отгоре тъмнозелени, с характерна миризма. През есента те почервеняват. Цветовете са зеленикавобледи, двуполови, събрани в съцветие - метлица, с петлистна чашка, петлистно венче и 5 тичинки разположени между венчелистчетата. Цветните дръжки са покрити с дълги власинки. След прецъфтяването на цветовете дръжките се покриват с розови, зеленикави или червеновиолетови власинки. Плодът е черен и гол.
Съдържание |
Разпространение [редактиране]
Расте из сухите и варовити места, храсталаците и осветените дъбови гори.
Химичен състав [редактиране]
Съдържа до 25% дъбилни вещества, главно галотанини, флавоноидите - мирицитрин и фустин, галова киселина, етерично масло. В стъблото се съдържа флавоноидът - физетин.
Лечебно действие [редактиране]
Билката действа затягащо, противовъзпалително и антисептично. Гнойни, незаздравяващи рани буквално за една нощ заздравяват след като се покиснат в отвара от смрадлика. Капки от нея може да се използва дори при възпаление на лигавицата на клепачите. Употребява се още при диария и дизентерия. Отварата не бива да се пие като чай в големи количества, понеже предизвиква повръщане. Прилага се вътрешно само на малки дози - една-две чаени лъжички. В българската народна медицина смрадликата се употребява още и при киселини в стомаха, язва, задух, кръвохрачене, заболяване на бъбреците и др.
Източници [редактиране]
- Цавков Евгени, Димова Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142.
Билките в България и използването им - Земиздат - 1971
