Смърдеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в дем Преспа, Гърция. За планината в Република Македония вижте Смърдеш (планина). За селото в Теспротия вижте Кристалопиги (дем Сули).

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияСмърдеш
Κρυσταλλοπηγή
Църквата „Свети Георги“ в Смърдеш
Църквата „Свети Георги“ в Смърдеш
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Смърдеш
Смърдеш на картата на Гърция
Dimos Prespon - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Смърдеш
Смърдеш на картата на дем Преспа и област Западна Македония
Координати: 40°38′17.16″ с. ш. 21°05′07.08″ и. д. / 40.6381° с. ш. 21.0853° и. д.
Данни
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Кореща
Население 573 (2001)
Надм. височина 1 174 m
Пощ. код 530 77
Тел. код 23850-45

Смърдеш (на гръцки: Κρυσταλλοπηγή, Кристалопиг̀и, до 1927 година Σμαρδέσι, Смардеси[1]) е село в Република Гърция, дем Преспа, област Западна Македония с 573 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на 51 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 38 километра северозападно от Костур (Кастория) в подножието на планината Корбец (Трикларио) в областта Кореща (Корестия). Смърдеш е на три километра от гръко-албанската граница и контролно-пропускателния пункт Кристалопиги-Капещица (Капщица).

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Арзухал (молба) от жителите на Смърдеш до Великия везир, 5 май 1892 г., в която се заявява, че половината от жителите на селото са българи и тъй като гърците нарушават религиозните им права, според действащия закон за вероизповеданията, молят да бъдат прехвърлени в лоното на Българската екзархия

Според местни предания първоначално селото се е намирало в местността Селището, но след чумна епидемия било изградено на новото място. Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1530 година под името Исмирдеш с 53 домакинства [2]

В края на 19 век Смърдеш е сравнително голямо българско село с незначителна гъркоманска партия, която държи местната църква. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Смардеси (Smardessi) живеят 1500 гърци и българи.[3] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Смърдеш (Smrdesh) е показано като село в Костурска каза с 460 домакинства и 1 300 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Смърдеш има 1 780 жители българи.[5] В 1902 година по гръцки сведения в селото има 190 патриаршистки и 180 екзархийски семейства.[6] През февруари 1903 година се стига до помирение между гъркоманите и останалите българи в селото (между патриаршистите и екзархистите). Дни по-късно, през март същата година всички жители на селото преминават под ведомството на Екзархията - пример, който последват и други костурски села. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 2 360 българи екзархисти.[7]

След 1900 година жителите на селото, заедно с тези на село Дъмбени играят водеща роля в борбите на ВМОРО. На 8 срещу 9 май 1903 година редовна турска войска напада селото. Причина за това е, че преди повече от месец в селото е укривана четата на Борис Сарафов. 87 жители (45 мъже, 36 жени и 6 деца) са убити, 300 къщи са изгорени,заедно с 2 училища и 19 дюкяна. 50 души са ранени, изнасилени са 35 жени. 1500 души остават без покрив. През 1903 година учителка в селото е Виктория Михайлова от Прилеп, която извезва знамето на косинската чета[8]. По време на Илинденско-Преображенското въстание селото отново е ограбено, мнозина негови жители са избити, а на други са отрязани ушите.[9] Както си спомня местен жител,

турците го изгорее, го изгорее два пъта зашчо селото беше комицко, булгарцко. Оттамо имаше много войводи - Васил Чекаларов, Пандо Кляшев и други имаше... Имаше много отепани, нат сто души.[10]

През 1903 година в къщата на смърдешкия жител Ильо Истанин Лаки Поповски създава нелегална леярница и склад за бомби, преместена след опожаряването на селото в Дъмбени[11].

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[12] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Смърдеш има 209 къщи с 989 жители и функционира училище с 3 учители.[13] Според Георги Константинов Бистрицки Смърдеш преди Балканската война има 350 български къщи.[14]

По време на Балканската война 42 души от Смърдеш се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

В Гърция[редактиране | edit source]

Църквата през Първата световна война.

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След Първата световна война много жители на Смърдеш се изселват в България (По официален път 24 семейства с 59 души). Междувременно, след 1903 година се засилва и емиграцията в САЩ, Канада и Австралия. През 1906 година в Медисън, Илинойс преселниците от Смърдеш създават свое благотворително и просветно дружество, наречено „Пандо Кляшев“[16].

В 1927 година селото е прекръстено на Кристалопиги.[17] Селото пострадва значително по време на Втората световна война[18], а през Гръцката гражданска война всичките му жители се изселват в Югославия и другите социалистически страни. В преброяването от 1951 година е обявено за запуснато. По-късно гръцките власти заселват в Кристалопиги номадски влашки семейства от Теспротия и околностите на Превеза, които се заселват и в съседните изоставени български села като Въмбел (Мосхохори), Косинец (Йеропиги) и Дъмбени (Дендрохори).

Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко.[19]

В селото има четири църкви - старата „Свети Безсребреници“, „Свети Димитър“ (1870), „Свети Георги“ (1890) и „Свето Успение Богородично“ (1970).[20]

Преброявания[редактиране | edit source]

Стари къщи в Смърдеш.
  • 1913 - 1 488 жители
  • 1920 - 718 жители
  • 1928 - 598 жители
  • 1940 - 624 жители
  • 1951 - 0 жители
  • 1961 - 364 жители
  • 1971 - 309 жители
  • 1981 - 265 жители
  • 1991 - 213 жители

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Смърдеш
Васил Чекаларов.
Пандо Кляшев.
Стерьо Стерьовски.
Семейство от Смърдеш. Първо десетилетие на 20 век
  • България Андон Шкондуров (1879 - ?), български революционер, оставил спомени за Илинденското въстание
  • Югославия Атанас Коровешов (1918 - 1945), комунистически революционер, ръководител на НОФ
  • Гърция Васил Караджов (Βασίλειος Καρατζίδης), гръцки андартски деец от втори клас, бяга в Писодер, където става член на местния гръцки комитет, участва в Балканските войни и тази в Северен Епир[21]
  • България Васил Чекаларов (1874 - 1913), български революционер
  • България Васил Шанов (1874 - 1953), български революционер и просветен деец
  • Република Македония Гаврил Константинович (1881 - 1918), ранен македонист
  • Гърция Герго Ковача (Γεώργιος Κοβατσίδης), гръцки андартски деец от втори клас, с брат си Хараламби (Χαράλαμπος, агент четвърти клас) създава гръцки комитет в селото[21] Убит през 1907 г. от ВМРО (чрез Лазар Палков).[22]
  • България отец Димо Трайков (? - 31 януари 1941), български духовник и революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[23]
  • България Иван Репацев, български емигрантски деец
  • Гърция Илия Ковачев[24] (Ηλίας Κοβάτσης), гръцки андартски деец, заедно с брат си Лазар е информатор на Германос Каравангелис[21]
  • България Коста Жежаята, деец на ВМОРО[25]
  • България Коля Чоки, деец на ВМОРО[25]
  • Гърция Лазар Курчов (Λάζαρος Κύρτσος), гръцки андартски деец от трети клас, убит през юли 1903 година от дейци на ВМОРО[26]
  • България Лаки Поповски, български революционер от ВМОРО
  • България Наум Масалинков (1875 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • България Никола (Лаки) Гелин Каранджов, деец на ВМОРО, войвода на смърдешката чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[27]
  • България Гърция Никола Гичов[24] (Νικόλαος Γκίτσας), деец на ВМОРО[25], в същото време е шпионин на гръцката пропаганда и водач на андарти[21]
  • Гърция Никола Курчов (Νικόλαος Κύρτσος), гръцки андартски деец, подпомага капитан Вардас[26]
  • България Никола Шамандуров (? - 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Иван Попов, загинал над селото на 28 август[28].
  • България Панайот Кляшев, деец на ВМОРО[25]
  • България Пандо Кляшев (1882 - 1907), български революционер
  • България Панайот Костов (1874 - 1951), български лекар, кмет на Пловдив (1927-1928)
  • Гърция Пандо Шиперков (? - 1948), гръцки партизанин
  • Арумъни България Стерьо Стерьовски (1876 - 1905), български революционер
  • България Тодор Рачов, деец на ВМОРО[25]
  • България Филип Атанасов (1888 - ?), български учен, преподавател в Медицинския факултет на СУ, деец на Македонската федеративна организация и ВМРО (обединена)
  • Гърция Христо Курчов (Χρήστος Κύρτσος), гръцки андартски деец от трети клас, подпомага Коте Христов и Павел Киров отпреди 1903 година, става четник на капитан Каудис, а през 1906 година бяга в Канада, по-късно се връща и подпомага четата на Скундрис[26]
  • България Хенри Д. Каранджев, българин емигрант в САЩ, финансист и банкер, работил в Гранит Сити, Илинойс
  • България Яно Гяров, деец на ВМОРО[25]
Македоно-одрински опълченци от Смърдеш
  • България Ангел П. Щурков, 1 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[29]
  • България Антон Илиев (1884 - ?), 1 и 3 рота на 6 охридска дружина[30]
  • България Антон Попкиров (Киров, 1879 - ?), декоратор, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[31]
  • България Апостол Янчев (1893 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[32]
  • България Атанас К. Попов (1862 - ?), предприемач, II клас, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[33]
  • България Атанас Кръстев (1890 - ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[34]
  • България Васил Галев (1881/1882 - ?), Лазарет, Нестроева рота на 6 охридска дружина, 1 рота на 14 воденска дружина[35]
  • България Георги Антонов, 30-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[36]
  • България Георги Ан. Рапов, 6 охридска дружина[37]
  • България Димитър Юруков (1869 - ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[38]
  • България Дичо Илиев (1880 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[39]
  • България Иван Атанасов (1893 - ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[40]
  • България Иван Тодоров, 1 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[41]
  • България Иван Тодоров, 1 рота на 8 костурска дружина[41]
  • България Илия Атанасов (1880 - ?), аптекар, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“[42]
  • България Илия Проданов (1874 - ?), 4 рота на 10 прилепска дружина, Нестроева рота на 11 серска дружина[43]
  • България Кръстьо Янкулов (1885 - ?), 1 рота на 10 прилепска дружина[44]
  • България Кръстю (Кръсто) Кръстев (1888 - ?), Костурска съединена чета[45]
  • България Лазар Василев (1870 - ?), предприемач, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[46]
  • България Никола Андонов, 48-годишен, каменар, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[47]
  • България Никола Кръстев (1882 - ?), Костурска съединена чета[48]
  • България Никола (Колю) Пандов (1892 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[49]
  • България Пандо Ив. Шопов (Шилев), 2 отделна партизанска рота, четата на Панайот Карамфилов, 4 рота на 15 щипска дружина, 8 костурска дружина[50]
  • България Петър Андреев, 30-годишен, предприемач, ІV клас, 1 рота на 10 прилепска дружина[51]
  • България Сотир Савов, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, с Костурската съединена чета пристига в Костурско и през декември 1912 година с Пандо Сидов, начело на местната милиция спират османското настъпление от Корча към Костур[52][53]
  • България Сотир Ставрев (Ставров), 4 рота на 5 одринска дружина[54]
  • България Спиро Пандов (1879 - ?), Нестроева рота на 6 охридска дружива[49]
  • България Ставро (Ставри) Наумов (1877 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[55]
  • България Станко Андонов, 19-годишен, ученик, VI клас, 2 скопска дружина, Инженерно-техническа част, носител на орден „За храброст“ IV степен[47]
  • България Филип Николов, 1 рота на 3 солунска дружина[56]
  • България Филип Савов (1876 - ?), Костурска съединена чета, носител на орден „За храброст“ IV степен[57]
  • България Христо Кръстев, Костурска съединена чета[58]
  • България Христо Цветков (1864 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[59]
  • България Христо Янчев (1863 - ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[60]
  • България Яким Гьошев, 4 рота на 8 костурска дружина[61]
  • България Янаки Стефанов (1870 - ?), 1 и Нестроева рота на 6 охридска дружина[62]
  • България Яне Попов (1884 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[63]
  • България Яне Попянчев (Хаджиянев, Янев, Янчев), Нестроева рота на 1 прилепска дружина, щаб на 3 бригада[64]
  • България Яни (Яне) Андреев, 27-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина[51]
  • България Яни Наумов (1882 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[65]
Починали в Смърдеш
Други
  • България Наум Шопов (1930 - 2012), български артист по произход от Смърдеш

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Смърдеш в нашите сродни проекти:

Wikisource-logo.png Уикиизточник

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σμαρδέσι - Κρυσταλλοπηγή
  2. harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 118.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 106-107.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  6. Σμάρδεσι
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  8. Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София,1926, стр.39.
  9. Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 203
  10. Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, с. 32 [1]
  11. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г., Съставители Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, Библиотека „Българска памет“, стр. 203, 207, 232, 234.
  12. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  13. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
  14. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.6.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 879.
  16. Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 148
  17. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  18. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  19. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  20. Κρυσταλλοπηγή
  21. а б в г Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 169.
  22. Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 113.
  23. Илюстрация Илинден, книга 10, декември 1941, стр. 7.
  24. а б Георгиев, Величков, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганда в Македония, МНИ, 1995, стр. 30.
  25. а б в г д е Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г., Съставители Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, Библиотека „Българска памет“, стр. 16.
  26. а б в Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 170.
  27. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 73 - 74.
  28. Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София,1926, стр.38.
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 810.
  30. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 397.
  31. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 577.
  32. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 824.
  33. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 579.
  34. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 385.
  35. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 137.
  36. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 45.
  37. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 594. Може би идентичен с Георги Антонов.
  38. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 811.
  39. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 310.
  40. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 64.
  41. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 710.
  42. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 65.
  43. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 586.
  44. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 823.
  45. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 387.
  46. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 112.
  47. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 39.
  48. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 388.
  49. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 533.
  50. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 807.
  51. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 43.
  52. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 146 - 147.
  53. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 600.
  54. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 633.
  55. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 485.
  56. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 515.
  57. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 601.
  58. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 390.
  59. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 790.
  60. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 825.
  61. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 193.
  62. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 648.
  63. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 582.
  64. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 585.
  65. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 486.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.