Смърдеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в дем Преспа, Гърция. За планината в Република Македония вижте Смърдеш (планина). За селото в Теспротия вижте Кристалопиги (дем Сули).
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияСмърдеш
Κρυσταλλοπηγή
Църквата „Свети Георги“ в Смърдеш
Църквата „Свети Георги“ в Смърдеш
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Смърдеш
Смърдеш на картата на Гърция
Dimos Prespon - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Смърдеш
Смърдеш на картата на дем Преспа и област Западна Македония
Координати: 40°38′17.16″ с. ш. 21°05′07.08″ и. д. / 40.6381, 21.0853
Данни
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Кореща
Население 573 (2001)
Надм. височина 1 174 m
Пощ. код 530 77
Тел. код 23850-45

Смърдеш (на гръцки: Κρυσταλλοπηγή, Кристалопиг̀и, до 1927 година Σμαρδέσι, Смардеси[1]) е село в Република Гърция, дем Преспа, област Западна Македония с 573 жители (2001).

Съдържание

География [редактиране]

Селото е разположено на 51 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 38 километра северозападно от Костур (Кастория) в подножието на планината Корбец (Трикларио) в областта Кореща (Корестия). Смърдеш е на три километра от гръко-албанската граница и контролно-пропускателния пункт Кристалопиги-Капещица (Капщица).

История [редактиране]

В Османската империя [редактиране]

Според местни предания първоначално селото се е намирало в местността Селището, но след чумна епидемия било изградено на новото място. Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1530 година под името Исмирдеш с 53 домакинства [2]

В края на 19 век Смърдеш е сравнително голямо българско село с незначителна гъркоманска партия, която държи местната църква. А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Смардеси (Smardessi) живеят 1500 гърци и българи.[3] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Смърдеш (Smrdesh) е показано като село в Костурска каза с 460 домакинства и 1 300 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Смърдеш има 1 780 жители българи.[5] В 1902 година по гръцки сведения в селото има 190 патриаршистки и 180 екзархийски семейства.[6] През февруари 1903 година се стига до помирение между гъркоманите и останалите българи в селото (между патриаршистите и екзархистите). Дни по-късно, през март същата година всички жители на селото преминават под ведомството на Екзархията - пример, който последват и други костурски села. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 2 360 българи екзархисти.[7]

След 1900 година жителите на селото, заедно с тези на село Дъмбени играят водеща роля в борбите на ВМОРО. На 8 срещу 9 май 1903 година редовна турска войска напада селото. Причина за това е, че преди повече от месец в селото е укривана четата на Борис Сарафов. 87 жители (45 мъже, 36 жени и 6 деца) са убити, 300 къщи са изгорени,заедно с 2 училища и 19 дюкяна. 50 души са ранени, изнасилени са 35 жени. 1500 души остават без покрив. По време на Илинденско-Преображенското въстание селото отново е ограбено, мнозина негови жители са избити, а на други са отрязани ушите.[8] Както си спомня местен жител,

„ турците го изгорее, го изгорее два пъта зашчо селото беше комицко, булгарцко. Оттамо имаше много войводи - Васил Чекаларов, Пандо Кляшев и други имаше... Имаше много отепани, нат сто души.[9] “

През 1903 година в къщата на смърдешкия жител Ильо Истанин Лаки Поповски създава нелегална леярница и склад за бомби, преместена след опожаряването на селото в Дъмбени[10].

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[11] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Смърдеш има 209 къщи с 989 жители и функционира училище с 3 учители.[12] Според Георги Константинов Бистрицки Смърдеш преди Балканската война има 350 български къщи.[13]

По време на Балканската война 42 души от Смърдеш се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

В Гърция [редактиране]

Църквата през Първата световна война.

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След Първата световна война много жители на Смърдеш се изселват в България (По официален път 24 семейства с 59 души). Междувременно, след 1903 година се засилва и емиграцията в САЩ, Канада и Австралия. През 1906 година в Медисън, Илинойс преселниците от Смърдеш създават свое благотворително и просветно дружество, наречено „Пандо Кляшев“[15].

В 1927 година селото е прекръстено на Кристалопиги.[16] Селото пострадва значително по време на Втората световна война[17], а през Гръцката гражданска война всичките му жители се изселват в Югославия и другите социалистически страни. В преброяването от 1951 година е обявено за запуснато. По-късно гръцките власти заселват в Кристалопиги номадски влашки семейства от Теспротия и околностите на Превеза, които се заселват и в съседните изоставени български села като Въмбел (Мосхохори), Косинец (Йеропиги) и Дъмбени (Дендрохори).

Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко.[18]

В селото има четири църкви - старата „Свети Безсребреници“, „Свети Димитър“ (1870), „Свети Георги“ (1890) и „Свето Успение Богородично“ (1970).[19]

Преброявания [редактиране]

Стари къщи в Смърдеш.
  • 1913 - 1 488 жители
  • 1920 - 718 жители
  • 1928 - 598 жители
  • 1940 - 624 жители
  • 1951 - 0 жители
  • 1961 - 364 жители
  • 1971 - 309 жители
  • 1981 - 265 жители
  • 1991 - 213 жители

Личности [редактиране]

Родени в Смърдеш
Васил Чекаларов.
Пандо Кляшев.
Стерьо Стерьовски.
Семейство от Смърдеш. Първо десетилетие на 20 век
  • България Андон Шкондуров (1879 - ?), български революционер, оставил спомени за Илинденското въстание
  • Югославия Атанас Коровешов (1918 - 1945), комунистически революционер, ръководител на НОФ
  • Гърция Васил Караджов (Βασίλειος Καρατζίδης), гръцки андартски деец от втори клас, бяга в Писодер, където става член на местния гръцки комитет, участва в Балканските войни и тази в Северен Епир[20]
  • България Васил Чекаларов (1874 - 1913), български революционер
  • България Васил Шанов (1874 - 1953), български революционер и просветен деец
  • Република Македония Гаврил Константинович (1881 - 1918), ранен македонист
  • Гърция Георги Ковачев (Γεώργιος Κοβατσίδης), гръцки андартски деец от втори клас, с брат си Хараламби (Χαράλαμπος, агент четвърти клас) създава гръцки комитет в селото[20]
  • България отец Димо Трайков (? - 31 януари 1941), български духовник и революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[21]
  • Гърция Илия Ковачев (Ηλίας Κοβάτσης), гръцки андартски деец, заедно с брат си Лазар е информатор на Германос Каравангелис[20]
  • България Коста Жежаята, деец на ВМОРО[22]
  • България Коля Чоки, деец на ВМОРО[22]
  • Гърция Лазар Курчов (Λάζαρος Κύρτσος), гръцки андартски деец от трети клас, убит през юли 1903 година от дейци на ВМОРО[23]
  • България Лаки Поповски, български революционер от ВМОРО
  • България Наум Масалинков (1875 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • България Никола (Лаки) Гелин Каранджов, деец на ВМОРО, войвода на смърдешката чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[24]
  • България Гърция Никола Гичов (Νικόλαος Γκίτσας), деец на ВМОРО[22], в същото време е шпионин на гръцката пропаганда и водач на андарти[20]
  • Гърция Никола Курчов (Νικόλαος Κύρτσος), гръцки андартски деец, подпомага капитан Вардас[23]
  • България Панайот Кляшев, деец на ВМОРО[22]
  • България Пандо Кляшев (1882 - 1907), български революционер
  • Гърция Пандо Шиперков (? - 1948), гръцки партизанин
  • Арумъни България Стерьо Стерьовски (1876 - 1905), български революционер
  • България Тодор Рачов, деец на ВМОРО[22]
  • България Филип Атанасов (1888 - ?), български учен, преподавател в Медицинския факултет на СУ, деец на Македонската федеративна организация и ВМРО (обединена)
  • Гърция Христо Курчов (Χρήστος Κύρτσος), гръцки андартски деец от трети клас, подпомага Коте Христов и Павел Киров отпреди 1903 година, става четник на капитан Каудис, а през 1906 година бяга в Канада, по-късно се връща и подпомага четата на Скундрис[23]
  • България Хенри Д. Каранджев, българин емигрант в САЩ, финансист и банкер, работил в Гранит Сити, Илинойс
  • България Яно Гяров, деец на ВМОРО[22]
Македоно-одрински опълченци от Смърдеш
  • България Ангел П. Щурков, 1 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[25]
  • България Антон Илиев (1884 - ?), 1 и 3 рота на 6 охридска дружина[26]
  • България Антон Попкиров (Киров, 1879 - ?), декоратор, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[27]
  • България Апостол Янчев (1893 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[28]
  • България Атанас К. Попов (1862 - ?), предприемач, II клас, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[29]
  • България Атанас Кръстев (1890 - ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[30]
  • България Васил Галев (1881/1882 - ?), Лазарет, Нестроева рота на 6 охридска дружина, 1 рота на 14 воденска дружина[31]
  • България Георги Антонов, 30-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[32]
  • България Георги Ан. Рапов, 6 охридска дружина[33]
  • България Димитър Юруков (1869 - ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[34]
  • България Дичо Илиев (1880 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[35]
  • България Иван Атанасов (1893 - ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[36]
  • България Иван Тодоров, 1 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[37]
  • България Иван Тодоров, 1 рота на 8 костурска дружина[37]
  • България Илия Атанасов (1880 - ?), аптекар, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“[38]
  • България Илия Проданов (1874 - ?), 4 рота на 10 прилепска дружина, Нестроева рота на 11 серска дружина[39]
  • България Кръстьо Янкулов (1885 - ?), 1 рота на 10 прилепска дружина[40]
  • България Кръстю (Кръсто) Кръстев (1888 - ?), Костурска съединена чета[41]
  • България Лазар Василев (1870 - ?), предприемач, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[42]
  • България Никола Андонов, 48-годишен, каменар, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[43]
  • България Никола Кръстев (1882 - ?), Костурска съединена чета[44]
  • България Никола (Колю) Пандов (1892 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[45]
  • България Пандо Ив. Шопов (Шилев), 2 отделна партизанска рота, четата на Панайот Карамфилов, 4 рота на 15 щипска дружина, 8 костурска дружина[46]
  • България Петър Андреев, 30-годишен, предприемач, ІV клас, 1 рота на 10 прилепска дружина[47]
  • България Сотир Савов, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, с Костурската съединена чета пристига в Костурско и през декември 1912 година с Пандо Сидов, начело на местната милиция спират османското настъпление от Корча към Костур[48][49]
  • България Сотир Ставрев (Ставров), 4 рота на 5 одринска дружина[50]
  • България Спиро Пандов (1879 - ?), Нестроева рота на 6 охридска дружива[45]
  • България Ставро (Ставри) Наумов (1877 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[51]
  • България Станко Андонов, 19-годишен, ученик, VI клас, 2 скопска дружина, Инженерно-техническа част, носител на орден „За храброст“ IV степен[43]
  • България Филип Николов, 1 рота на 3 солунска дружина[52]
  • България Филип Савов (1876 - ?), Костурска съединена чета, носител на орден „За храброст“ IV степен[53]
  • България Христо Кръстев, Костурска съединена чета[54]
  • България Христо Цветков (1864 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[55]
  • България Христо Янчев (1863 - ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[56]
  • България Яким Гьошев, 4 рота на 8 костурска дружина[57]
  • България Янаки Стефанов (1870 - ?), 1 и Нестроева рота на 6 охридска дружина[58]
  • България Яне Попов (1884 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[59]
  • България Яне Попянчев (Хаджиянев, Янев, Янчев), Нестроева рота на 1 прилепска дружина, щаб на 3 бригада[60]
  • България Яни (Яне) Андреев, 27-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина[47]
  • България Яни Наумов (1882 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[61]
Починали в Смърдеш
Други
  • България Наум Шопов (1930 - 2012), български артист по произход от Смърдеш

Външни препратки [редактиране]

Бележки [редактиране]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Смърдеш

Открийте още информация за Смърдеш в нашите сродни проекти:

Wikisource-logo.png Уикиизточник
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σμαρδέσι - Κρυσταλλοπηγή
  2. ↑ harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 118.
  3. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  4. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 106-107.
  5. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  6. ↑ Σμάρδεσι
  7. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  8. ↑ Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 203
  9. ↑ Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, с. 32 [1]
  10. ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г., Съставители Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, Библиотека „Българска памет“, стр. 203, 207, 232, 234.
  11. ↑ Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  12. ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
  13. ↑ Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.6.
  14. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 879.
  15. ↑ Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 148
  16. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  17. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  18. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  19. ↑ Κρυσταλλοπηγή
  20. ↑ а б в г Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 169.
  21. ↑ Илюстрация Илинден, книга 10, декември 1941, стр. 7.
  22. ↑ а б в г д е Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г., Съставители Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, Библиотека „Българска памет“, стр. 16.
  23. ↑ а б в Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 170.
  24. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 73 - 74.
  25. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 810.
  26. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 397.
  27. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 577.
  28. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 824.
  29. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 579.
  30. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 385.
  31. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 137.
  32. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 45.
  33. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 594. Може би идентичен с Георги Антонов.
  34. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 811.
  35. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 310.
  36. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 64.
  37. ↑ а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 710.
  38. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 65.
  39. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 586.
  40. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 823.
  41. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 387.
  42. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 112.
  43. ↑ а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 39.
  44. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 388.
  45. ↑ а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 533.
  46. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 807.
  47. ↑ а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 43.
  48. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 146 - 147.
  49. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 600.
  50. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 633.
  51. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 485.
  52. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 515.
  53. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 601.
  54. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 390.
  55. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 790.
  56. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 825.
  57. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 193.
  58. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 648.
  59. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 582.
  60. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 585.
  61. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 486.


Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Смърдеш&oldid=5551962“.