Смърт на фашизма, свобода на народа!

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Надписът на стена в Сплит, 1943 г.

„Смърт на фашизма, свобода на народа!“ (на сръбски: Смрт фашизму, слобода народу, на хърватски: Smrt fašizmu, sloboda narodu!; на словенски: Smrt fašizmu, svoboda narodu!; на македонска литературна норма: Смрт на фашизмот, слобода за народот) е разпространен лозунг по време на Втората световна война на антифашистите в Югославия[1] и в България[2][3][4] от 1942 г.

Значка „Смърт на фашизма, свобода на народа!“ от 1946 г.
Позив с лозунга на партизански отряд „Христо Кърпачев“ от август 1944 г.
Мъглиж: паметник на Дончо Бояджиев
Паметник при с. Батулия за Втора софийска народоосвободителна бригада

Употреба през войната[редактиране | редактиране на кода]

Окупирана Югославия[редактиране | редактиране на кода]

За първи път изразът се среща като заглавие на статия в хърватския партизански орган Vjesnik през август 1941 г.

Изразът получава известност от Валево, където за взривяването на влакова композиция с човешки жертви и големи материални щети е обесен херцеговинският сръбски комунист и партизанин Степан Филипович на 22 май 1942 г. Преди да увисне на въжето, той вдига ръцете си със свити юмруци и извиква „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.[5] От тогава този израз става лозунг в югославската антифашистска съпротива.

Освен това, по подобие на поздрава „Ротфронт“, членовете на антифашистското движение използват фразата в началото на общуването си помежду си както в официална, так и в неофициална обстановка. Първият човек вдига ръка със стиснат юмрук и произнася „Смърт на фашизма!“, а вторият повтаря неговия жест и казва „Свобода на народа!“

Царство България[редактиране | редактиране на кода]

Скоро след навлизането му сред югославските антифашисти изразът започва да се употребява и в българското антифашистско движение.

Най-ранната документирана употреба е в апелите на организацията на БКП в Плевенско от 17 юли 1942 г. по изпълнението на програмата на Отечествения фронт.[6] и в позив на ОФ в Плевен от 25 октомври 1942 г.[7]

През пролетта на 1943 г. е в позивите на Народна бойна дружина „Чавдар“ в Ловешко.[8] По време на есенно-зимната правителствена офанзива (1943) срещу партизанското движение, провеждана от правителството на Добри Божилов, с лозунга завършва Окръжно № 1 на ЦК на БРП от октомври 1943 г.[9]

Лозунгът не е използван в основните програмни документи на Отечествения фронт[10].

Употреба след войната[редактиране | редактиране на кода]

По-късно в Югославия и България е използван при паметници на партизанското движение и загинали партизани, в българска паметна значка от 1946 г. и паметен югославски медал (7960 наградени) от 1965 г.[11]

В сайта на Комунистическата партия на България употребата на фразата се среща и днес.[12][13][14]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Хърватският фюрер Анте Павелич и тайният Холокост на усташите
  2. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13
  3. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3
  4. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.
  5. ↑ Sinclair, Upton; Sagarin, Edward; Teichnerhe, Albert; Cry for Justice: An Anthology of the Literature of Social Protest p. 438; L. Stuart, 1963
  6. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13
  7. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 28; документ № 9, Позив на Отечествения фронт в Плевен
  8. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3
  9. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.
  10. ↑ Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9 – 10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11 – 17
  11. ↑ Памятная медаль Свобода-народу,смерть-фашизму[неработеща препратка] – в sammler.ru]
  12. ↑ [1][неработеща препратка] Сайт на Комунистическата партия на България
  13. ↑ [2] Архив на оригинала от 2011-10-29 в Wayback Machine. Сайт на Комунистическата партия на България
  14. ↑ [3][неработеща препратка] Сайт на Комунистическата партия на България
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Смърт_на_фашизма,_свобода_на_народа!&oldid=11990083“.