Смядово
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Смядово | |||
|---|---|---|---|
  Смядово
|
|||
| Данни * | |||
| Население: | 4 302 [1] | ||
| Надм. височина: | 200 m | ||
| Пощ. код: | 9820 | ||
| Тел. код: | 05351 | ||
| МПС код: | Н (Ш) | ||
| Администрация | |||
| Държава: | България | ||
| Област: | Шумен | ||
| Община: - кмет |
Смядово Севи Севев |
||
|
|||
| промяна на тази таблица | |||
Смя̀дово е град в Североизточна България. Той се намира в Област Шумен и е в близост до град Велики Преслав. Градът е административен център на община Смядово.
Съдържание |
[редактиране] География
Община Смядово е разположена в полите на северните склонове на Източна Стара планина и попада в две физико-географски области: на Дунавската равнина, източна подобласт (Лудогорско-Добруджанска); Шуменско-Провадийски район и Старопланинската област, подобласт на Предбалкана. На север граничи с община Шумен, на североизток с община Провадия (област Варна), на юг с общините Руен и Сунгурларе (област Бургас), на запад с община Върбица и на северозапад с община Велики Преслав. В източната част на общината и на няколко километра от града преминава река Голяма Камчия като в близост до нейните брегове са разположени наколко от селищата на общината. През града преминава жп линия, част от отсечката Шумен - Комунари. От тук преминава и главен път от Шумен в посока юг като навлиза в Ришки проход и е пряка връзка с Южна България. Градът има пряка връзка и с градовете Велики Преслав и Дългопол.
[редактиране] История
При извършени археологически разкопки са открити артефакти доказващи наличието на живот в района от средата на 5 хил.пр.н.е. Известна е селищната могила наречена с името „Назлъмова могила“ или „Дядо Златева могила“. В нея се разграничават седем пласта от седем последователно съществуващи селища. Тук са намерени и много оръдия на труда като ножове, върхове на копия, брадви, мотики и много глинени съдове с разнообразна голенина и украса.
Местна легенда свързва възникването на града с времето на османско владичество. Негова основателка била вдовицата Смяда и 14-те ѝ сина. Съпругът ѝ е бил убит от турците и тя е предвождала местното население в борбата срещу робството.
В градът е регистрирано и заселване на бежанско население от с. Медвен, Сливенско.
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от казата Шумну, вилает Силистра, от 1620-1621 година е отбелязано село Смядава с 251 джизие ханета (домакинства).[1]
През 1969 година с Указ на Президиума на Народното събрание Смядово е обявено за град, а от 1979 година е общински център.
[редактиране] Религии
[редактиране] Икономика
[редактиране] Културни и природни забележителности
Археологическите находки в околностите на Смядово говорят за непрекъснат живот в продължение на хилядолетия. Проучванията, които са извършени на праисторическата могила в местността “Голям Йордан”, разкриват културата на човека от 3500-3100 г.пр.н.е. Десетте могилни некропола, намиращи се в Смядово, се свързват с живота на траките от V-IV в.пр.н.е. Гръко-римската култура се потвърждава от намерените монети.
През 2000 година е открита Тракийска гробница датираща IV в.пр.н.е. Тя е изключително красива и с ефектна фасада и е единствената известна досега гробница в България от този период, на която има надпис. В Община Смядово интерес представляват селищните могили и крепости, разположени в Смядово и селата Кълново, Янково, Веселиново, Бял бряг, Желъд, Черни връх и Риш.
С цел да се увековечи паметта на загиналите войници по време на войните през 1912-1918 година, в центъра на Смядово е построен мост-паметник.
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Личности
- Галена (Галина Генчева) - чалга певица
[редактиране] Други
На герба на община Смядово е изобразен стилизиран образ на прасе от породата Източно балканска свиня.
[редактиране] Спорт
Футболният отбор на Смядово е "Юнак", който през 2006 г. се отказва от „В“ група. През последните години той захранва състава на ФК Шумен с млади футболисти и на практика се е превърнал в сателитен отбор на шуменци. В момента отборът се съзтезава в окръжната група
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
[редактиране] Бележки
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 278.
