Соболева акция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Соболевата акция е пропагандна акция на Българската комунистическа партия (БРП(к)) в подкрепа на предложения от Съветския съюз на България пакт за приятелство и взаимна помощ.

Предложението е направено на 25 ноември 1940 г. чрез Аркадий Соболев, генерален секретар на Народния комисариат на външните работи на СССР[1].

Пактът формално гарантира независимостта на България и подкрепата от СССР на нейните териториални искания, в замяна на което България трябва да предостави на СССР бази в Бургас и Варна. Малко преди това подобни предложения са направени на Литва, Латвия и Естония, които по-късно са анексирани от СССР през 1940 г. Както Прибалтика, така и Балканите, попадат в съветската зона на влияние в съответствие с тайните клаузи на съветско-германския Пакт Молотов-Рибентроп. Българското правителство отхвърля съветските предложения.

БРП(к) разгръща широка кампания за приемане на съветските предложения. Чрез многобройни позиви партията агитира в полза на съветското предложение. Провеждат се събрания и сбирки по фабрики, учреждения, читалища, казарми. До Министерския съвет и Народното събрание са изпратени множество резолюции, писма и телеграми. По време на кампанията Никола Вапцаров пише едно от най-известните си стихотворения — „Селска хроника“, която завършва със стиха:

Та, казвам аз,
понеже няма олио
и хлябът е
от мъката по-чер,
един е лозунгът:
Терора долу!
Съюз със СССР!

Постигнатият резултат е внушителен и надминава всички очаквания на организаторите. Според официалната комунистическа историография са събрани милион и половина подписа в подкрепа на предложението на Соболев.[2] Съвременните отрицатели и разобличители на социализма в България съобщават за 340 000 подписа.[3] Това са 5,2—22,9% от населението на Царство България, което е внушителен резултат за средата на 20-и век, когато няма Интернет и мобилни комуникации.

Според просъветските историци Соболевата акция допринася за временно отлагане на войната на Балканите и предпазва България от война с Турция. Според западни историци обаче съветският натиск и заплахата от болшевизация на страната принуждава правителството в София да подпише Тристранния пакт със Силите на Оста.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Каменов, Йордан. Властта, историята и Вапцаров. Пространство и форма, 2004. ISBN 954-907-417-Х. с. 25.
  2. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г.. София, 1976.
  3. Цанев, Стефан. Български хроники. Т.3. Издателство Труд; Жанет-45, 2008. с. 552.

Външни препратки[редактиране | edit source]