Соболева акция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Соболевата акция е пропагандна акция на Българската комунистическа партия (БРП(к)) по време на Втората световна война в подкрепа на предложения от Съветския съюз на България пакт за приятелство и взаимна помощ.

Предистория[редактиране | edit source]

В началото на Втората световна война България се опитва да запази своя неутралитет, но се стреми да използва ситуацията в своя полза. На 7 септември 1940 г. под диктата на СССР и Германия се сключва Крайовската спогодба между България и Румъния с която на страната ни е върната Южна Добруджа. Германия вече е започнала дипломатически натиск за присъединяването на страната ни към Тристранния пакт, но все още неуспешно. На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към пакта се присъединяват последователно Унгария, Румъния и Словакия. СССР не членува в пакта, но има сключен договор с Германия, т.нар. пакт Молотов-Рибентроп. Според него Балканите не попадат в ничия зона на влияние и не фигурират в тайните клаузи за разпределение на територии. Същевременно чрез германския посланик в Москва Сталин се опитва да договори условията при които Съветският съюз желае да се присъедини към Тристранния пакт. Те са - възможност за те­риториален и военен контрол на Балканите, южно от Дунава. Няколко дни преди това, на 12 ноември в Берлин се състоят съветско-германски преговори. Германското правителство предлага на СССР да се присъедини към пакта, но водещия преговорите Молотов отговаря, че СССР е готов да се присъедини към договора, но не като страна, а като партньор. Молотов твърди, че "взаимодействието" с Гер­мания предполага, че след като немските войски се намират в Ру­мъния, съветските следва да имат свои бази в България. От преговорите Сталин разбира, че германците нямат сериозно на­мерение да приемат това предложение. Те твърдят, че войските им са поканени официално от правителството на Румъния, и приканват СССР да получи такава покана от България.

Развитие[редактиране | edit source]

Така Сталин решава да направи светкавичен дипломатически демарш в София на 25 ноември 1940 г. чрез Аркадий Соболев, генерален секретар на Народния комисариат на външните работи на СССР.[1] Пред­ложенията направени там от Соболев са за "договор за взаимна по­мощ". Чрез него формално се гарантира независимостта на България и подкрепата от СССР на нейните териториални искания в Беломорска Тракия и Европейска Турция. В замяна на което България трябва да предостави на СССР военни бази в Бургас и Варна. Малко преди това подобни предложения са направени на Литва, Латвия и Естония, които по-късно през същата 1940 г са анексирани от СССР. Между другото точка 12 от предложението на СССР твърди, че при условие че се сключи пактът за взаимопомощ, отпадат възраженията против присъединяването на България към Тристранния пакт, както и че СССР също ще се присъедини към него. СССР се задължава да окаже всякаква помощ на България, в случай че бъде застрашена от трета държава. Наред с това се подчертава готовността на съветското правителство да подпомогне българската икономика с необходимите суровини и средства. От своя страна България трябва да окаже помощ на СССР в случай на заплаха на черноморското му крайбрежие. Соболев е приет последователно от външния министър Попов, от премиера Богдан Филов и накрая от царя и изпратен с почести. Въпреки всичко българското правителство отхвърля съветските предложения. На 26 ноември Аркадий Соболев си тръгва разочарован от България. Същия ден посланикът на Германия в Москва изпраща в Берлин телеграма с гриф “Съвършено секретно!” Телеграмата разяснява, че на 25 ноември вечерта посланикът е бил поканен от Молотов който му заявява, че Съветското правителство е готово да се включи в Тристранния пакт, но България трябва да бъде включена в сферата на влияние на Съветския съюз. В същия документ се предлага подписването на нов секретен протокол между Германия, Съветския съюз и Италия с признаване на факта, че сключването на съветско-български договор за взаимна помощ, е политическа необходимост. След два дни на съветския посланик в София Лавришчев е връчен българският отказ. Текстът е пълен с дипломатическа любезност. Българското правителство се опитва да запази в тайна отказа на предложението, но комунистическата партия е информирана и му дава гласност. В тази връзка БРП(к) разгръща широка кампания за приемане на съветските предложения. Чрез многобройни позиви партията агитира в полза на направеното предложение. Провеждат се събрания и сбирки по фабрики, учреждения, читалища, казарми. До Министерския съвет и Народното събрание са изпратени множество резолюции, писма и телеграми. По време на кампанията Никола Вапцаров пише едно от най-известните си стихотворения — „Селска хроника“. В позивът на РМС, младежката организация на комунистическата партия, се казва: “Искаме съюз със СССР!” и “Искаме съюз с героична и социално-прогресивна Германия!” В кампанията се включват и редица др. политически партии – "Звено", БЗНС "Ал. Стамболийски", БЗНС "Врабча", БРСДП (о). Постигнатият резултат е внушителен и надминава всички очаквания на организаторите. Според официалната комунистическа историография са събрани милион и половина подписа в подкрепа на предложението на Соболев.[2] Съвременните източници съобщават за 340 000 подписа.[3] Движението за сключването на българо-съветския пакт за приятелство и взаимна помощ затихва след включването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г.

Последици[редактиране | edit source]

Само три месеца по-късно министър-председателят Богдан Филов подписва във Виена протокола за присъединяването на България към Оста. Според някои историци Соболевата акция допринася за временно отлагане на войната на Балканите и предпазва България от война с Турция. Според други обаче, съветският натиск и заплахата от болшевизация на страната принуждава правителството в София да подпише Тристранния пакт със Силите на Оста. По този повод Молотов заявява с недоволство на германския посланик Шуленбург, че присъединяването на България все пак става в ситуация, доста по-различна от развитието на събитията по времето на изявлението на съветското правителство от 25 ноември. Настойчивите искания на Молотов довежда германския диктатор до убеждението, че война със СССР е неизбежна и той дава заповед за разработката на “Плана Барбароса”. Според историкът проф. Георги Марков, оригиналът на предложението е прибран след 9 септември 1944 от съветските органи за сигурност и сега се намира в Москва в специален засекретен архив. Въпреки направените постъпки от българска страна за разсекретяването му отговорът е, че предложението е секретено, понеже според руските власти засяга и трети страни.[4] Въпреки, че оригиналът на документа е засекретен е запазена записка на главния секретар на Министерството на външните работи Димитър Шишманов за съветското предложение, която дава представа за съдържанието му.[5]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Каменов, Йордан. Властта, историята и Вапцаров. Пространство и форма, 2004. ISBN 954-907-417-Х. с. 25.
  2. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г.. София, 1976.
  3. Цанев, Стефан. Български хроники. Т.3. Издателство Труд; Жанет-45, 2008. с. 552.
  4. LiterNet, 19.03.2009, № 3 (112) Още записки по исторически наивизъм, Христо Карастоянов.
  5. Служебна бележка от главния секретар на Министерството на външните работи и изповеданията Димитър Шишманов за съветското предложение от 25 ноември 1940 г. Виж: Документ № 3.

Външни препратки[редактиране | edit source]