Сокерица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сокерица
Spotted Nutcracker.jpg
Сокерица (Nucifraga caryocatactes)
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
семейство: Corvidae Вранови
род: Nucifraga Сокерици
вид: N. caryocatactes Сокерица
Научно наименование
Уикивидове Nucifraga caryocatactes
Linnaeus, 1758
Разпространение
Map of distribution of Nucifraga caryocatactes.png

Сокерицата (Nucifraga caryocatactes) е средно голяма птица от семейство Вранови, разред Врабчоподобни, срещаща се и в България.

Обща характеристика[редактиране | edit source]

Дължината на тялото ѝ е около 32-35 см, малко по-дребна от гугутка. Оперението ѝ е тъмнокафяво, изпъстрено с дребни бели петънца, с изключение на маховите пера. Окраската ѝ напомня на голям скорец. Човката ѝ е дълга заострена и силна.

Разпространение и биотоп[редактиране | edit source]

Среща се в иглолистните гори на Европа и Азия, които в България обикновено се намират високо в планините. В северните райони в близост до полярния кръг е сравнително често срещана, като на юг ареалът ѝ е разпокъсан на островчета. По принцип се счита за северен вид и води уседнал начин на живот, но при особено сурови зими се случва ята от Сибир да мигрират към Източна Европа и Балканския полуостров. Предпочита борови гори, но макар и по-рядко, се среща в други типове иглолистни гори.

На територията на България е често срещан вид, главно високо в планините в иглолистни и смесени гори.[2] Защитен от закона.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

През лятото се храни с насекоми, дребни безгръбначни, гущерчета, жаби, яйца на други птици и малките им, които може да улови. През есента може да бъде намерена в долини и други закътани места, където растат лешници, бадеми и други костилкови култури. Разчупват бадемите и костилките на праскови и кайсии, захващайки ги с един крак, и с един два удара на човката спукват черупката. Силата на клюна им позволява да чупят лешници, захапвайки ги подобно на лешникотрошачка.

Когато попаднат на изобилие от храна, си приготвят складове. За целта изкопават дупка в земята и я запълват с лешници и други семена, които пренасят в гушата си. Когато има недостиг на храна се връща и открива склада, включително и под дебел пласт сняг. След като се нахрани, отново закрива дупката. В този период не са особено плашливи и често се приближават дори на метър до човек без да се обезпокоят. Екологичната ниша, която заемат, е сходна с тази на сойката в широколистните гори.

По време на гнезденето е много потайна и е почти невъзможно да бъде забелязана. Живее в гъстите корони на иглолистните дървета и се придвижва много ловко, захващайки се по клоните и стеблото на дърветата. Извън размножителния период често може да се срещне на открито.

Както повечето видове от семейство Вранови е интелигентна и съобразителна птица.

Размножаване[редактиране | edit source]

Построява гнездото си много рано, обикновено през март. То се намира сред гъсти и сплетени клони на боровете и обикновено е труднодостъпно. Разполага го откъм слънчевата страна на дървото. Самото гнездо е доста добре изградено, средно дълбоко и тапицирано с меки материали. Мътят около 18 дни, като обикновено женската мъти нощем. Малките излитат след 21-28 дни.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. Nucifraga caryocatactes. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2010.3. International Union for Conservation of Nature, 2009. Посетен на 26 октомври 2011.
  2. Шурулинков, Петър, И. Христов, С. Николов. Птиците на природен парк Витоша. София, 2001, Геософт, 153 с.