Соколарство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лов със соколи, Манески кодекс (ок. 1300)

Соколарството е древно ловно изкуство, датиращо от преди близо 10-12 000 години (т.е. 100-120 века). Това е един от първите опити на човека за култивиране на диво животно.

Соколарство или лов със соколи, представлява лов или опит за улавяне на дивеч с помощта на обучена граблива птица. Ловува се голямо разнообразие от дивеч. От пеперуди и червейчета до сърни, а в по-ранни години (според Муравеев и Николай Пржевалски) Кублай Хан, съпровождан от своите велможи и прислуги, общо около 10 000 на брой, са ловували диви магарета, муфлони, козирози, сърни, елени и диви прасета.

Според хрониките на Симон Кезай, които се отнасят към 1282 година, синовете на Чингиз Хан, Джагатай и Октай, били страстни привърженици на лова със соколи. От местата за ловуване изпращали за град Самарканд всяка седмица по 50 камили натоварени с лебеди. Там те се раздавали на хората за храна. Ловът на чапли в Европа през средновековието е бил често срещан и е бил приоритет само на благородниците. Този крайно ефектен и дълбоко емоционален стил на лов, е бил като своего рода тест, защото само високо обучени соколи са можели да се справят с този достоен за уважение противник, какъвто е голямата чапла. Доста по-късно ловът на чапли е бил забранен.

Соколарството се практикува като спорт в световен мащаб. Видовете, които се използват за обучение, са най-различни, но основно се използват няколко. Това са:

както и някои от подвидовете на тези летящи хищници.

Ловът с хищна птица е най-екологичният вид лов. Човекът остава наблюдател на естествените процеси в природата, с тази разлика, че той е този, който обучава птицата как да ловува и на какво. Соколарите, благодарение на своите познания, възстановяват в природата редки и застрашени видове, като соколът скитник, калифорнийският кондор, мавританският керкенез, прерийният сокол и мн. др.

Соколарството е разработило ефективни методи за оказване на помощ на ранени, болни или нелетящи Редица соколари са и собственици или управители на центрове по рехабилитация на хищни птици. На Запад, във всички зоопаркове, зоокътове или места, където освен многото други животни има и хищни птици, са назначени соколари, които се грижат за благосъстоянието им.

Единствената организация в България, занимаваща се с проблемите на това ловно изкуство, е Българската асоциация за запазване на грабливите птици (БАЗГП).

Доганджиите в Османската империя[редактиране | edit source]

Доганджиите (соколарите, преведено от турски език) са категория население със специални задължения в Османската империя през 15-18 век. Те отглеждат и опитомяват за султанския двор соколи и ястреби за лов. Срещу това са освободени от някои данъци. Доганджиите са пряко зависими от централната власт и имат право да владеят свободни от известни задължения земи (бащини) или чифлици. Българските земи са били основен доставчик на соколи (ястреби и орли) за задоволяване на нуждите от обучени хищни птици на аристокрацията в Османската империя. Соколарството у нас се е превърнало в държавно организиран поминък за не малка част от населението в селата в полуппланинските и планинските райони.[1][2][3]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Боев, З. 1997. Соколарството в България. - Природа, БАН, 3-4: 74-81
  2. Денков, В. 1978. Лов с грабливи птици. - Природа и знание, 7-8: 34-36.
  3. Христович, К. 1940. Най-мордерният лов е тоя с дресирани соколи. - Природа, 2: 8-9.

Външни препратки[редактиране | edit source]