Соколата
| Резерват „Соколата“ | |
  Местоположение в България | |
| Местоположение |  БългарияМалешевска планина |
|---|---|
| Най-близък град | село Игралище |
| Площ | 219,59 хектара |
| Построен | 18 февруари 1985 |
| Създаден | 18 февруари 1985 |
| Соколата в Общомедия | |
Соколата е резерват разположен в южната част на Малашевската планина, България.[1]
Основаване и статут[редактиране | редактиране на кода]
Обявен е за резерват с обща площ 219,59 хектара със Заповед No.115 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 18.02.1985 година, с цел опазването на единствената за планината вековна гора от дървесния вид благун.
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Разположен е в землището на село Игралище и по склона на долината на река Лебница. Територията на Соколата има сравнително малка площ – 219,59 хектара. Резерватът е разположен върху скална основа образувана от гнайс и гранитогнайс. Почвите са предимно кафяви горски, но на места се срещат и други. Соколата е разположен между 600 и 900 м надморска височина и е един от малкото български резервати, разположени на толкова малка височина. Климатът е преходно средиземноморски и поради малката височина снежна покривка не се задържа за дълго.
Флора[редактиране | редактиране на кода]
От най-голямо значение за резервата са вековните гори от благун. В миналото те са обхващали цялата Малашевска планина, но средната възраст на горите в планината са сравнително ниски. Горите от благун, които се намират в Соколата често достигат до възраст от над 250 години.
На места се срещат групи или единични дървета от видовете бук и зимен дъб. Характерно за горите в резервата е, че горите от благун са останали чисти и са изградени изцяло от този вид.
Фауна[редактиране | редактиране на кода]
Въпреки малката територия на резерват Соколата, животинският свят е сравнително богат. От бозайниците се срещат дива свиня, сърна, лисица, вълк и див заек. Птичия свят също е богат. Установени са над 30 вида птици, които гнездят на територията на резервата.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 272.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Резерват „Соколата“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда // Посетен на 18 януари 2014.
