Соколовци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Соколовци
България
41.6542° с. ш. 24.7585° и. д.
Соколовци
Област Смолян
41.6542° с. ш. 24.7585° и. д.
Соколовци
Общи данни
Население122 души[1] (15 март 2024 г.)
9,15 души/km²
Землище13,339 km²
Надм. височина1467 m
Пощ. код4751
Тел. код03023
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ67965
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   – кмет		Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ; 2011)

Соколовци е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Соколовци се намира в централната част на Родопите. Разположено е на около 90 километра южно от Пловдив, на 10 km от Смолян, на 14 km от к.к. Пампорово и на 7 km от местността Рожен. През селото преминава главният път II-86 от Пловдив през прохода Рожен за Смолян (кв. Устово) и изграждащия се нов граничен контролно пропускателен пункт край град Рудозем[2], съответно към град Ксанти в Северна Гърция.[3]

Селото е разположено на 1016 m надморска височина, посочено на Табелка от Българско географско дружество в двора на църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото Соколовци (до 1934 г. – Долно Дерекьой) вероятно е основано от бегълци от южните склонове на планината (понастоящем в Гърция) около 1550 година по време на първата масова вълна на верско насилие и помохамеданчване. Друга версия свързва основаването на селото с необходимостта от зимни и летни места за пребиваване на многобройните стада, отглеждани в Северна Гърция и Родопите, като постепенно някои от тези временни „бази“ се превръщат и в постоянни селища. Има предание, според което едни от първите заселници се събират в местността „Коритата“ (близо до седловината Рожен) и провеждат спор къде да бъде разположено селото – на Рожен или в долината на река Бяла. След като хвърлят три пъти „чоп“ (жребий), два пъти се „пада“ „в дерона“ (където е и днешното село). Постепенно селото нараства, пристигат и други заселници, раждат се деца...[4]

През времето на османската власт са правени многобройни опити за насилствено налагане на исляма, но всички те са отхвърляни с ожесточена съпротива, като жителите на селото стават известни с прочутия си „долнодерекьойски инат“.[4]

Характерно за поминъка на Родопите е овчарството, като Долно Дерекьой (Соколовци) не прави изключение. Жителите на селото развиват овчарството до такава степен, че според един данъчен турски ферман в началото на 18 век селото притежавало 48 000 глави добитък, „първенци“ били и по брой на „кехаи“ (собственици на стада) – цели 10 по едно и също време, докато по това време в Чокманово е имало 5 – 6, в Горно Дерекьой (Момчиловци) – 3 – 4, а на места по 2 – 3. Това води и до силно развитие на производството на вълна и шивачеството. Соколовските кехаи са притежавали многобройни земи край селото, на Рожен, рида Мурсалица в Родопите, ползвали са земи в Северна Гърция. Развива се горската преработвателна промишленост. Разположението на селото на централния път от Пловдив за Гърция, развитието на производството на хранителни и текстилни продукти от животновъдството, както и добив и преработка на дървесина водят до формиране на търговска прослойка. Развиват се и занаяти като дърворезба, златарство.[4]

По време на Възраждането будни и богати жители от няколко родопски населени места успяват да получат осем султански фермана за построяване на църкви в Соколовци и околните села, като строежите е трябвало да приключат за 3 месеца. Тогава през 1836 г. се построява църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“.[5][4]

По време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. селото е разграбено и частично опожарено от части от разбитата и отстъпваща Сюлейманова армия. Селото и териториите на юг от Рожен остават в пределите на Османската империя още цели 34 години. Селото остава в Турско, а имотите на населението в Източна Румелия. По това време се създава таен комитет на Рожен в махала Караманица. Така освен за обработка на ливадите и нивите границата често се преминавала за пренасяне на оръжия, тайни писма, контрабандни стоки. Това довежда до затягане на граничния контрол и границата започва да се отваря свободно само 2 дена в годината, за да се видят роднините от двете страни на границата. От изселници от Соколовци по това време е основано и село Проглед (близо до гр. Чепеларе). Тези събирания поставят началото на една традиция, която по-късно става основата на общонационалния фолклорен събор „Рожен“.[4][6][3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 35 души от Дерекьой (Горно или Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

По-късно през 30-те и 40-те години на ХХ в. соколовски жители притежават земи и стопанисват странноприемници в Северна Гърция (напр. в Ксанти) и др. След края на Втората световна война те се завръщат в родното си място и на практика губят своите вложения в Гърция. Макар и въпросът да е уреден на междудържавно ниво между България и Гърция отдавна, наследниците на тези предприемачи са компенсирани едва в края на 90-те години на ХХ в. с компенсаторни записи.[4]

В периода 1944 – 1989 г. и след това, професионалният статус на жителите на селото се изменя, като от село Соколовци излизат юристи, университетски преподаватели, лекари, стоматолози, научни работници, държавни служители, работници в сферата на транспорта. Традицията да се дава мило и драго за изучаване на децата продължава и до днес.[8]

Възстановена и запазена е традицията за ежегодно отбелязване и честване на празника на селото – Петровден, по време на който има тържества, които стават повод и за родови срещи, на които се срещат и веселят близки и роднини.

Съгласно договореност между частните собственици на земи на Рожен и община Смолян, соколовските жители и техните наследници предоставят земите си за провеждане на националния събор „Рожен“.[9][6][3]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Източно-православни.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Свети Апостоли Петър и Павел“, построена през 1836 г.[4]
  • Многобройни параклиси около селото; връх Св. Никола (Сакарка); резерват „Момчилски дол“[10]; седловината „Рожен“; Национална астрономическа обсерватория „Рожен“[11]; интересни скални образувания в горната част на селото[12][13].
  • На 1,5 km от селото е карстовият извор „Хубча“ и два римски моста[13].
  • Курортен комплекс „Пампорово“, вкл. телевизионна кула „Снежанка“[14] (на разстояние около 14 km от селото).
  • Разположението на селото позволява сравнително бърз и лесен достъп до различните забележителности в област Смолян [13][12].

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Празник на селото Петровден – на 29 юни.
  • Читалище „Просвета-1930“, с. Соколовци [15] организира редовни културни прояви по повод Деня на християнското семейство [16][17][18], Международен ден на жената и др., функционира смесена самодейна фолклорна група [15].

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в и свързани по родова линия със с. Соколовци
  • Иван Сбирков, български революционер, деец на ВМОРО
  • Манол Куцината, български революционер, куриер на ВМОРО[19]
  • Петър Кузманов (1878 – 1917), български революционер, деец на ВМОРО.
  • Стефан Чакъров (1877 – 1950), български революционер, деец на ВМОРО
  • Стоян Хасъма, български революционер, куриер на ВМОРО[20][21]
  • Проф. д-р Никола Милчев (1944 – 2011) – акушер-гинеколог, ръководител на Катедра АГ, МУ-Пловдив, акушер-гинеколог на годината в България през 2009 г.[22]
  • Проф. Георги Петканов (1947 – 2015) – юрист, конституционен съдия, министър на вътрешните работи, министър на правосъдието, декан на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“[23][22][24]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Областна администрация Смолян. Строителните дейности по изграждане на ГКПП „Рудозем-Ксанти“ вървят по график
  3. ↑ а б в г Община Смолян – Населени места – Соколовци
  4. ↑ а б в г д е ж Петканов, Георги. Поглед в миналото на село Соколовци. 2000. с. 55 – 214.
  5. ↑ Канев, Константин. Миналото на село Момчиловци, Смолянско. София, 1975. с. 106 – 138.
  6. ↑ а б Национален фолклорен събор „Рожен“
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
  8. ↑ Дуфев, Константин. Захманови. 2006.
  9. ↑ Събор на народното творчество и животновъдство – Рожен
  10. ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България
  11. ↑ НАО Рожен
  12. ↑ а б Забележителности около Соколовци
  13. ↑ а б в Община Смолян – Туризъм
  14. ↑ Пампорово // Архивиран от оригинала на 2020-10-20.
  15. ↑ а б Регистър на народните читалища
  16. ↑ Село Соколовци отбеляза Деня на християнското семейство
  17. ↑ Три двойки отпразнуваха златните си сватби в смолянското село Соколовци
  18. ↑ Смолянското село Соколовци отбеляза Деня на християнското семейство
  19. ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 99.
  20. ↑ Родопа, год. ХІ, бр. 6, 1 юли 1912.
  21. ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 99.
  22. ↑ а б Село Соколовци отбелязва своя празник
  23. ↑ Професорът майтапчия сега е конституционен съдия
  24. ↑ Почина проф. Георги Петканов
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Соколовци&oldid=12201398“.