Сокол баня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сокол баня
Сокобања / Sokobanja
      
Герб
Панорамен изглед от града
Панорамен изглед от града
43.6394° с. ш. 21.8694° и. д.
Сокол баня
Страна Сърбия
ОкръгЗайчарски окръг
ОбщинаСокол баня
Площ525 km²
Надм. височина358 m
Население7982 души (2011)
Пощенски код18230
Телефонен код018
МПС кодZA
Официален сайтwww.opstinasokobanja.com
Сокол баня в Общомедия
Останките от средновековната крепост Соколец (Сокол град)

Сокол баня (на сръбски: Сокобања или Sokobanja e град в Източна Сърбия, Поморавието, Зайчарски окръг, административен център на Община Сокол баня.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен на левия бряг на Моравица (приток на Българска Морава). Той е известен балнеологичен курорт.

Населението на града е 7982 жители според преброяване от 2011 г. срещу 8407 граждани (2002), а на общината – съответно 16 021 и 18 571 души.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 2 километра югоизточно от града в планината са останките от средновековната Соколбанска крепост (наричана още Соколец или Сокол град), по която е името на града. Тя е между важните крепости в отбранителната система на Видинското царство през ХІV век.

По време на Балканската война човек от Сокол баня се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени
  • Тодор Живков (1888 – ?), хлебар, македоно-одрински опълченец от 2 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 7 ноември 1912 година[2]
  • Михаил Белградски (Милое Йованович, 1826 – 1898), сръбски митрополит
Починали

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 260 и 879.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 260.