Сократически диалог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сократ.

Сократ (Σωκράτης)
мини
Сократ
философ
Роден 469 пр.н.е. в Атина, Гърция
Починал 399 пр.н.е. в Атина, Гърция
Регион Древногръцки философ
Епоха Античност
Школа Класическа гръцка философия
Основни интереси Етика, Епистемология
Основни идеи Сократов метод, Сократова ирония

Сократически диалог (на гръцки: Σωκρατικὸς λόγος или Σωκρατικὸς διάλογος) е вид литературни произведения / в проза /, разработени в Гърция в началото на четвърти век пр.н.е, запазени днес в диалозите на Платон и сократическите творби на Ксенофонт - драматични или описателни, в които героите които обсъждат морални или философски проблеми, илюстрирайки метода на Сократ. Сократ е често главният герой.

Най-точно, терминът се отнася към работите, в които Сократ е герой, въпреки че като жанр други текстове също са включени; Plato's Lawsи Xenophon's Hieroса сократически диалози, в които един мъдрец различен от Сократ води дискусията. Също така, стилистичният формат на диалозите може да варира - диалозите на Платон съдържат предимно директните думи на всеки от говорещите, докато диалозите на Ксенофонт са записани като непрекъсната история, съдържайки, заедно с разказването на обстоятелствата на диалога и "размислите" на говорещите.

Според фрагмент на Аристотел, първият автор на сократовия диалог е Alexamenus от Теос, но ние не знаем нищо друго за него, независимо дали Сократ се появява в творбите му, или колко точен е Аристотел в своята антагонистични преценка за него. Освен Платон и Ксенофонт, Antisthenes, Aeschines of Sphettus, Phaedo of Elis, Euclid of Megara, Simon the Shoemaker, Theocritus, Tissaphernes и Аристотел са писали сократови диалози и Цицерон пише подобни диалози на латински на философските и риторически теми, например За държавата / De republica /.

Платон[редактиране | edit source]

По принцип, произведенията от ранните години на Платон се считат за Сократически диалози, но много от по-късните му творби също са включени.

Платон

Ксенофонт[редактиране | edit source]

Цицерон[редактиране | edit source]

Цицерон

Марк Тулий Цицерон (106-43 г. пр.н.е.).
Блестящ съдебен и политически оратор, той е и автор на редица теоретически реторически съчинения: "Оратор", "За оратора", "Топика" и мн.др. Според К. Василев: "Речите на Цицерон ... могат с пълно право да се разглеждат като истински образец на класическото живо реторично слово на античността. По съдържание, по идейна програма те изразяват прогресивна за онова време политическа мисъл, носеща и редица утопични тенденции, а по форма това слово е въплъщение на законността и републиканския демократически патос на най-светлите умове на древноримската държава".[1]

Сократически диалог[2][редактиране | edit source]

Едно кратко определeние на сократическия диалог би могло да гласи: “Сократическият диалог е писан диалог в проза по философски проблеми с главен участник Сократ, който отразява, в по-малка или в по-голяма степен, действителното устно общуване в диалогична форма на действителния Сократ. Сократически диалози са най-вече произведенията, писани непосредствено след смъртта на Сократ от някои негови ученици”.[3]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ГЛАВА ПЪРВА. ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ОРАТОРСКОТО ИЗКУСТВО И РЕТОРИКАТА ОТ ДРЕВНОСТТА ДО НАШИ ДНИ; www.bglegis.com/Vuznikwane%20i%20razvitie.doc
  2. * Предложеният тук текст е леко преработен вариант на глава от дисертационната монография на авторката: Панова 2005. Електронна публикация на сайта "Актуалната античност": 21 януари 2008 г.
  3. Подобно е определението и на А. Ничев, който говори за “прозаични диалози на Сократовите ученици”, но посочва само диалозите на Платон и Ксенофонт като отнасящи се към “този литературен вид” (Ничев 1975: 107, бел. 7).

Източници[редактиране | edit source]

  • Jowett, B. M.A. (1911). The Dialogues of Plato: Translated into English, with analyses and Introductions Vol.I. Charles Scribner's Sons, New York
  • www.bglegis.com/Vuznikwane%20i%20razvitie.doc

Вижте също[редактиране | edit source]