Соленоид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Соленоид

Соленоидът е разновидност на електромагнит и представлява намотка под формата на спирала, значително по-дълга спрямо диаметъра си. Във физиката и електротехниката термина соленоид се отнася за дълъг тънък проводник, навит без феритно магнитно ядро или навит върху управляема подвижна сърцевина, при което се създава магнитно поле от преминаването на електрически ток през соленоида. По принцип соленоида почти винаги се изгражда с външна метална сърцевина. Поради голямата си дължина уредът позволява да се създаде относително равномерно магнитно поле във вътрешността. Чрез соленоидите се създават контролирани магнитни полета или намират приложение като мощни електромагнитни устройства за разни производствени цели. Терминът соленоид се използва повече за означаване на процес и се подразбира създаването на управляемо постоянно или променливо магнитно поле чрез електрически ток в обем от пространството, където се правят експерименти или извършва конкретна производствена дейност. В техническия речник технически реализираният еквивалент на соленоида се обозначава като бобина.

Приложение[редактиране | edit source]

Соленоидите за постоянен ток позволяват реализирането на точни линейни движения. Затова се използват при изграждането на линейни електродвигатели, приложими в съвременните машини и съоръжения на изчислителната техника, автоматизираните машини и роботостроенето. Соленоидите намират приложение при управлението на автоматизирани процеси по управление на хидравлични устройства, електромагнитни клапани за управление на двигатели и работните им режими, в битовата техника по отваряне или затваряне на заключващи автомати и др.

Соленоидите работещи с променлив ток се използват като индуктори за индукционно загряване на метали за закаляване или за загряване на т. нар. индукционни тигелни пещи.

Вижте още[редактиране | edit source]