Соломон Николов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Соломон Николов
български зограф
Роден
Починал
Иконостасът на „Свети Димитър“ във Вевчани

Соломон (Соле) Николов Янев (Янов) Тасовски е български зограф, иконописец от Дебърската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в голямата мияшка паланка Галичник, тогава в Османската империя, в семейството на образописеца Никола Янев.[1] Заедно с баща си работи в храма „Свети Георги“ в софийското село Бистрица (1883). След това изписват църквата „Успение Богородично“ в брезнишкото село Слаковци, строена в 1870 година.[1] Ктиторският надпис гласи „Изобразисѧ сеїи Бжственй храмъ Оуспение Пресветиѧ Богорицы: на 1888 г. свещеникъ быивши: П: Никола П: Хрїстовъ: с. Слаковци Изъ рȢкіи Никола Ѧновъ и син мȢ Соломонъ ѿ село Галичникъ 1888“. Стенописите са сцени от Писанието и образи на светци. Колоритът е суров, фоновете са светлосини и като цяло стенописите са неудачни.[2]

През 1895 година Соломон се присъединява към баща си в Румъния и двамата рисуват стенописите в църквите „Св. св. Константин и Елена“ и „Свети Йоан Предтеча“ в Слатина. В Слатинско работи в селата Томени, Присяка (два храма), Добротяса и Татулещи. В Александрийско – в „Свети Архангели Михаил и Гавриил“ в Спътърей, в „Света Параскева“ в Пятра и други. Към тях се присъединяват и по-малките братя на Соломон – Вениамин и Рафаил.[2]

През Балканската война Никола Янев напуска Румъния и се установява в Битоля, където в 1913 година умира. След смъртта на баща си, Соломон Николов продължава работи в Битоля. Автор е на апостолските икони от църквата „Света Неделя“.[2] В 1914 година изписва църквата „Свети Димитър“ във Вевчани.[3]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
Никола Янев
(1843 - 1913)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Соломон Николов
 
Вениамин Николов
 
Рафаил Николов
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]