Солунско кралство
| Солунско кралство Regno di Tessalonica |
|||||
|
|||||
|---|---|---|---|---|---|
|
|||||
 Солунското кралство след ІV кръстоносен поход (1204). |
|||||
| География и население | |||||
| Столица | Солун | ||||
| Официален език | латински, гръцки | ||||
| Религия | римокатолицизъм, православие | ||||
| Управление | |||||
| Форма | монархия, васална на Латинската империя | ||||
| Държавен глава | |||||
| История | |||||
| Други данни | |||||
| Днес част от |  Гърция |
||||
Солунското кралство (на гръцки: Βασίλειο της Θεσσαλονίκης; Thessaloniki) (1204- 1224) е кръстоносна държава, основана през 1204 г. след завладяването на Константинопол през Четвъртия кръстоносен поход в завладените византийски земи. След 20 години през 1224 г. спира съществуването на Солунското кралство със завладяването на град Солун от деспота на Епир Теодор I Ангел.
Кръстоносците и византийците очакват Бонифаций Монфератски († 1207) да стане новия император след завладяването на Константинопол. Венецианците обаче усещат, че той е близо до трона на Византия, понеже брат му цезар Конрад († 1192) е бил женен (от 1187 г.) за Теодора, сестра на Исаак II Ангел, от сваленото византийското императорско семейство. Другият му брат цезар Рение Монфератски († 1183) е женен от 1180 г. за Мария Комнина, дъщерята на Мануил I Комнин. Венецианците искат император, когото да могат да контролират по-лесно, и затова Балдуин Фландърски е избран за император на нововъзникналата Латинска империя.
Бонифаций неохотно се съгласява и е изпратен да завладее Солун, втория по големина град във Византия след Константинопол. Той трябва да се конкурира с император Балдуин I, който също иска града, но Бонифаций спечелва спора, отстъпвайки Крит на венецианците. Отива да спечели Солун по-късно през 1204 година и създава там кралство, подчинено на Балдуин, въпреки че титлата крал никога не е използвана официално. През 13 и 14 век историческите извори предполагат, че основава претенциите си към Солун на твърдение на по-младия си брат Рение (Райнер), който отстъпил града на сватбата си с Мария Комнина.
Кралството завладява земи по егейския бряг на Тракия, Тесалия и Македония, но вътрешните граници са неопределени, защото кралството е постоянно във война с българите, които искат да завладеят остатъка от Византия, а Епирското деспотство опитва да завладее Константинопол. Солунското кралство е атакувано също и от сваления император Алексий III Ангел, който избягва в Коринт, макар че бързо е разгромен. След победата Бонифаций завладява остров Евбея и помага на други кръстоносци да създадат Атинското херцогство и Ахейското княжество, които стават васални на Солунското кралство.
Управлението на Бонифаций продължава по-малко от две години, преди да се сблъска с българския цар Калоян. Убит е на 4 септември 1207 година. Тронът се пада на сина му Деметрий, който е бебе, така че реалната власт е в ръцете на разни едри феодали. Те веднага се разбунтуват срещу Латинската империя, но са победени от император Хенрих Фландърски през 1209 година. Тогава брат му Евстах става регент на Деметрий. Имайки преимущество в тази ситуация, деспота на Епир Михаил I, бивш съюзник на Бонифаций, атакува кралството през 1210 година, както и българите. Хенри побеждава и двете страни. Братът на Михаил Теодор Комнин продължава нападенията след смъртта на брат си през 1215 година. През следващите девет години Теодор постепенно завладява кралството без самия град, но Латинската империя не може да отдели армия да защити града, докато те са все ангажирани в боеве с Никейската империя. През 1224 година Деметрий става достатъчно голям да вземе властта. Деметрий бяга 1222 г. в Италия, където умира през 1230 г. През 1226 г. голяма част от войската на кръстоносците умира в Алмирос в Тесалия от диарна епидемия, също и Вилхелм VIII Монфератски на 17 септември 1226 г. Теодор най-накрая превзема Солун и кралството станало част от Епирското деспотство.
Кралството е управлявано от маркграфовете на Монферат от владетелската фамилия Алерамичи до 1284 година и след смъртта на Деметрий титлата е наследявана през 1227-1316 г. от фамилията на херцозите на Бургундия. Балдуин II обещава титлата на Хуго IV, за да си върне Латинската империя.
Съдържание |
Крале на Солун [редактиране]
- Бонифаций Монфератски (1204-1207)
- Деметрий Монфератски (1207-1224)
- регент Оберто II от Биандрате (1207-1209)
- регент Евстах Фландърски (1209-1216)
- регент Бертхолд II (Катценелнбоген) (1216-1224)
- регент Гуидо Палавичини (1221–1224)
Завладяване на Солун през 1224 г. от Теодор Комнин, деспот на Епирското деспотство
Крале в изгнание [редактиране]
- Деметрий Монфератски (1225-1230)
- император Фридрих II (1230-1239)
- Бонифаций II (1239-1253)
- Елена, племеница на Деметрий (и вероятно сестра на Бонифаций) 1240 получава Солун
- Вилхелм VII Монфератски (1253-1284)
- Ирина Монфератска, съпруга на император Андроник II Палеолог, 1303 Регентка, † 1317
Стара Бургундска династия [редактиране]
- Хуго IV (1266-1271) (претендент)
- Робер II (1273-1305) (претендент до 1284 година)
- Хуго V (1305-1313)
- Луи Бургундски (1313-1316)
- Одо IV (1316-1320?) (правата му са съмнителни)
Одо IV прoдaвa правата си 1321 г. на Филип I Тарентски д’Анжу.
Външни препратки [редактиране]
Източници [редактиране]
- „Завладяването на Константинопол“ от Жофруа дьо Вилардуен, с описание на смъртта на Бонифаций Монфератски (на английски)
|
||||||||||||||||
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kingdom of Thessalonica“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
