Солунско кралство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Солунско кралство
Regno di Tessalonica
 
1204 — 1224  
Знаме Герб

Местоположение на Солунско кралство

Солунското кралство след ІV кръстоносен поход (1204).
Столица Солун
Официален език латински, гръцки
Религия римокатолицизъм, православие
Форма на упр. монархия, васална на Латинската империя
Днес част от Флаг на Гърция Гърция
редактиране

Солунското кралство (на гръцки: Βασίλειο της Θεσσαλονίκης; Thessaloniki) (1204- 1224) е кръстоносна държава, основана през 1204 г. от рицарите кръстоносци върху част от балканските владения на унищожената по време на Четвъртия кръстоносен поход Византийска империя. Кралството е унищожено през 1224 г., когато столицата му Солун е завладяна от деспота на Епир Теодор I Ангел.

След като през 1204 г. кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход успяват да завладеят Константинопол, те и византийците очакват Бонифаций Монфератски († 1207) да стане новият император на Византия. Венецианците обаче усещат, че Бонифаций е близо до византийската корона, понеже брат му кесарят Конрад († 1192) е бил женен (от 1187 г.) за Теодора, сестра на бившия византийски император Исаак II Ангел от сваленото византийско императорско семейство. Другият му брат - кесарят Рение Монфератски († 1183) приживе е бил женен за Мария Комнина, дъщерята на император Мануил I Комнин. Тъй като венецианците искат проливите и свързаните с тях търговски пътища да се контролират от император, върху когото те ще могат да упражняват по-лесно своето влияние, хората на венецианския дож успяват да наложат кандидатурата на по-удобния Балдуин Фландърски, който е избран от кръстоносците за император на нововъзникналата Латинска империя.

След като Бонифаций неохотно приема избора на първия латински император, той и е изпратен да завладее Солун - втория по големина град във Византия след Константинопол. За властта над града Бонифаций отново трябва да се конкурира с император Балдуин I, който също иска града в границите на своите владения, но Бонифаций успява да спечели спора, отстъпвайки Крит на венецианците. Бонифаций завладява Солун по-късно през 1204 година и създава там кралство, васално на латинския император Балдуин, въпреки че титлата крал никога не е използвана официално. През 13 и 14 век историческите извори предполагат, че Бонифаций основава претенциите си към Солун на твърдението, че някога по-младият му брат Рение (Райнер) е преотстъпил града след сватбата си с Мария Комнина.

Солунското кралство завладява земи по егейския бряг на Тракия, Тесалия и Македония, но вътрешните му граници са неопределени, защото кралството е постоянно във война с българите, които искат да завладеят остатъка от Византия, а Епирското деспотство опитва да завладее Константинопол. Солунското кралство е атакувано също и от сваления император Алексий III Ангел, който бяга в Коринт, макар че бързо е разгромен. След победата Бонифаций завладява остров Евбея и помага на други кръстоносци да създадат Атинското херцогство и Ахейското княжество, които стават васални на кралството му.

Управлението на Бонифаций продължава по-малко от две години, преди да се сблъска с българския цар Калоян. Убит е на 4 септември 1207 година. Тронът е наследен от сина му Деметрий, който е бебе, така че реалната власт е в ръцете на разни едри феодали. Те веднага се разбунтуват срещу Латинската империя, но са победени от император Хенрих Фландърски през 1209 година. Тогава брат му Юсташ става регент на Деметрий. Имайки преимущество в тази ситуация, деспотът на Епир Михаил I, бивш съюзник на Бонифаций, атакува кралството през 1210 година, както и българите. Хенри побеждава и двете страни. След смъртта на Михаил Комнин през 1215 брат му Теодор Комнин продължава нападенията над кралството. През следващите девет години Теодор постепенно завладява кралството без самия град, но Латинската империя не може да отдели армия, за да защити града, поради постоянната си ангажираност в двубоя с Никейската империя. През 1224 година Деметрий става достатъчно голям, за да поеме властта. През 1222 г обаче той бяга в Италия, където умира през 1230 г. През 1226 г. голяма част от войската на кръстоносците умира в Алмирос в Тесалия от диарна епидемия, в това число и Вилхелм VIII Монфератски на 17 септември 1226 г. Теодор най-накрая превзема Солун и кралството става част от Епирското деспотство.

Солунското кралство е управлявано от маркграфовете на Монферат от владетелската фамилия Алерамичи до 1284 година, а след смъртта на Деметрий титлата му е наследявана през 1227-1316 г. от фамилията на бургундските херцози. Балдуин II обещава титлата на Хуго IV, за да си върне Латинската империя.

Крале на Солун[редактиране | edit source]

Завладяване на Солун през 1224 г. от Теодор Комнин, деспот на Епирското деспотство

Крале в изгнание[редактиране | edit source]

Стара Бургундска династия[редактиране | edit source]

Одо IV прoдaвa правата си 1321 г. на Филип I Тарентски д’Анжу.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kingdom of Thessalonica“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.