Сор Хуана Инес де ла Крус
|
||||||||||
Сор Хуана Инес де ла Крус (испански: Sor Juana Inés de la Cruz) или Сестра Хуана (12 ноември 1648/1651 – 17 април 1695) е поетеса, философ, математик[1] и мистик[2], предшественик на борбата за правата на жените [3].
Съдържание |
Име [редактиране]
Сор Хуана е известна и с пълното си име Сор Хуана Инес де ла Круз де Асбайе/Азуайе и Рамирез де Сантияна (Sor Juana Inés de la Cruz de Asbaje (or Asuaje) y Ramírez de Santillan). Рожденото ѝ име е Хуана Инес РАмирез де Сатияна (Juana Inés Ramírez de Santillana).
Биография [редактиране]
Родена е през 1651 (според други биографи през 1648) в семейство на баскски морски капитан и местна креолка в градчето Сан Мигел де Непантла, близко до града Мексико, тогава столица на „Нова Испания“. Хуана Инес е дете чудо и започва да пише на 3 години, на 8 съчинява религиозно съчинение, на 12 вече е изучила латински, а на 13 е приета в двора на Вицекраля. Там е свиквана специална комисия от 40 учени, която да установи дали необикновената ѝ ранна образованост „се дължи на положен труд или на откровение свише“. В този изпит, по думите на Вицекраля, Хуана Инес напомняла на „кралски галеон, обкръжен от дребни лодчици“. Сор Хуана е била изключително красива и начетена, което спечелва влиятелното внимание на високите класи. Все пак на деветнайсет години тя напуска бляскавия дворцов живот и постъпва в манастир, за да избегне участта на женитба, която ще я лиши от литературните и научни занимания[4]. Там тя превръща килията си в културно средище, продължава да пише.
Феминизъм [редактиране]
Макар, че в онова време феминистко движение не е имало, Хуана Инес е силен поддръжник за женски права, нещо което днес назоваваме именно феминизъм. В нейните Редондиля ("Redondillas") тя защитава правото на жените да бъдат уважавани човешки същества. В Упорити мъже ("Hombres necios"), тя критикува сексизма от онова време, присмивайки се на лицемерието на мъжете, които публично осъждат проститутките, но в усамотение плащат на жени, да правят точно това, което преди малко са нарекли погнуса в очите на Бога.
Лесбийска поезия [редактиране]
Хуана Инес има много романтични, любовни и еротични поеми, като освен поемите си към мъже, тя е писала пламенни поеми към жени. [5]
Разпри с църквата [редактиране]
Нейното 'мислене в стил говорене на високо' е било особено опасно за надигащата се тогава Контрареформация. Който и да било, който разпитвал и поставял под въпрос социалните норми и еклесиастка догма е можел да бъде маркиран от Църквата като еретик и за това подложен на инквизиция, поради несправедливи обвинения от страна на Римокатолическата Църква. Така Римокатолическата църква е заточвала в мълчание модерните мислители, карайки ги насила да се разкаят и покаят, или им е отнемала собственост, притежания, също и тези на семейството, измъчвала ги е, заточвала ги е, затваряла в затвор и убивала.
Нещата станали напечени през 1690, когато е публикувано писмо, което атакува Сор Хуана, заради нейния интерес в науката, предполагайки, че тя трябва да се отдаде на лека и неангажираща теология.
Но в същото време властни представители на испанския двор са нейни ментори и тя е широко четена в Испания, като е наричана Десетата муза. Тя била провъзгласена за най-известния поет в след-завоювания американски континетн. Нейната работа е публикувана с първата печатна преса на американския континет в Мексико Сити.
В отговор на духовенството, което търсило начин да я укори, Сор Хана пише писмо наречено Отговор до Сестра Филотеа, в което тя защитава правото на жените за образованието, което желаят. Католическата църква чрез архиепископа на Мексико се включва към други официални власти в осъждането на Сор Хуана в "своенравие."
След 1693 Сор Хуана престава да пише, заради риска от понататъшна цензура на Църквата. По-късно продава всичките си книги (4000 тома), музикалните си инструменти и научни инструменти, а Инквизицията изгаря всички нейни книги. Само някои нейни книги са запазени, известни като "Пълни съчинения." Според Октавио Пас, творчеството на Сор Хуана е било спасено от жената на Вице Краля. Някои автори спекулират, че двете са били любовници.
На български език [редактиране]
Преводите на стихове от Сор Хуана на български език са от известния поет Валери Петров.
Библиография [редактиране]
- Пол Андерсън, Невести на копнежа, Изд. Еднорог, 2009 [6]
Източници и бележки [редактиране]
- Английска уикипедия, частичен превод на Juana Inés de la Cruz
- ↑ http://www.peterlang.com/index.cfm?vID=310269&vLang=D&vHR=1&vUR=2&vUUR=3
- ↑ Животът на Хуана Инес де ла Крус в.Новинар, 30 януари 2009
- ↑ За една поетеса изпреварила века си, Валери Петров сп. Пламък, брой 5-6, 01.05.2002
- ↑ По онова време женският манастир е единственото убежище, където жените могат да получат необходимото обучение. Във времето на Хуана не само, че не е имало обучени момичета, но според испанските прелати, това било смятано за тъмна работа на дявола.
- ↑ Sor Juana Inés de la Cruz, 1648-1695, Selected Works
- ↑ [1]
Външни препратки [редактиране]
- За една поетеса изпреварила века си, Валери Петров сп. Пламък, брой 5-6, 01.05.2002
- Две поеми от Хуана Инес - Редондиля, превод Валери Петров сп. Пламък, брой 5-6, 01.05.2002
- Ранен портрет на Сор Хуана
