Сотир (дем Суровичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сотир
Σωτήρας
Църквата в Сотир
Църквата в Сотир
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Саръгьол
Надм. височина 603 m
Население (2001) 142 души

Сотир (на гръцки: Σωτήρας, Сотирас, катаревуса: Σωτήρ, Сотир, на турски: Sotur, Сотур) е село в Република Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония със 142 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 34 километра югоизточно от град Лерин (Флорина), на 3 километра югозападно от демовия център Суровичево (Аминдео) по железопътната линия, водеща към Кайляри (Птолемаида).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През османската епоха селото е заселено от българи, за което говори и християнското му име Сотир. Но през XVIII век Али паша Янински заселва в Сотир и в съседните села Спанци и Гулинци турци юруци. В края на 19 век Сотир е смесено турско-циганско мюсюлманско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииСудир като влашко село.[1]

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Сотер (Sotère) е споменато два пъти - веднъж като село в Леринска каза с 25 домакинства и 73 жители цигани и втори път като село в каза Джумали с 95 домакинства и 18 жители мюсюлмани и 300 българи.[2]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Сотир:

Село Сотир с 20 мохамедански къщи, от които се взима данък от 1080 пиастри. Това село е разположено вблизост до езерото Порофич. Жителите му се занимават със земеделие, скотовъдство и риболовство.[3]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Сотир в 1900 година живеят 200 турци и 140 цигани.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. След Гръцко-турската война при обмяната на населението между Турция и Гърция мюсюлманското население от Сотир, Спанци и Гулинци се изселва и на негово място са заселени бежанци от Кавказ.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

((el)) Официален сайт на дем Суровичево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 84-85 и 96-97.
  3. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 153.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 251.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.