Софийски песнивец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Софийският песнивец (1337)

Софийският песнивец, известен също и като Кукленски псалтир или Софийски псалтир, е среднобългарски ръкопис, създаден през 1337 година по поръчка на цар Иван Александър. Намерен в Кукленския манастир през 1889 и предаден в Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките, той се пази в библиотеката ѝ под № 2.[1] Неговите 317 пергаментни листа с размер 225 х 165 мм съдържат Псалмите, деветте библейски песни, Символа на вярата и Господнята молитва „Отче наш“, придружени от тълкувания. (Същите тълкувания към Псалмите се намират също в Болонския и Погодинския псалтир.)

Средата на Псалтира е отбелязана с цветна заставка, в която е поместен образ на „Христос по-стар от дните“. Над нея за изписано името на цар Иван Александър, комуто е посветена също обширна похвала в края на книгата (лист 311а-312б).[2]

Два отделени от ръкописа листа се намират в Москва, в Държавния исторически музей (собр. Щукина, № 3).[3]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Кодов, Х. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките. София, 1969, 11-16.
  2. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 45.
  3. Турилов, А. А. Новые рукописи болгарских книгописцев XIV века Лаврентия и Грубана. - В: Рукописная книга Древней Руси и славянских стран: от кодикологии к текстологии. Санкт-Петербург, 2004, 147.

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Архангельский, А. Болгарский песнивец 1337 года. – Известия Отделения русского языка и словесности императорской Академии наук, 2, 1897, 786-794
  • Милтенова, А. Тълкуванието на молитвата "Отче наш" в Песнивеца на Иван Александър. – Acta Palaeoslavica, 2, 2005, 83-92
  • Мусакова, Е. Кодикологически особености на Песнивеца на цар Иван Александър. – Старобългаристика, 26, 2002, кн. 2, 3–33
  • Moussakova, E. The Psalter of King John Alexander in Its Slavonic and Byzantine Context. – Scripta & e-Scripta, 10-11, 2012, 339-354

Вижте също[редактиране | edit source]

Старобългарски ръкописи
Глаголически Асеманиево евангелие | Боянски палимпсест | Зографско евангелие | Киевски листове | Клоцов сборник | Мариинско евангелие | Охридско евангелие | Псалтир на Димитър | Рилски глаголически листове | Синайски молитвеник | Синайски псалтир
Кирилски Аргиров триод | Банишко евангелие | Битолски триод | Бдински сборник | Болонски псалтир | Борилов синодик | Ватикански палимпсест | Видинско евангелие | Висарионов патерик | Врачанско евангелие | Габровски псалтир | Германов сборник | Григоровичев паримейник | Драганов миней | Добромирово евангелие | Добрейшово евангелие | Евтимиев служебник | Енински апостол | Загребски триод | Зографски листове | Карпински апостол | Карпинско евангелие | Киприанова Лествица | Кичевски октоих | Кюстендилски евангелски къс | Кюстендилски триод | Лаврентиев сборник | Лесновски паренесис | Листове на Ундолски | Ловчански сборник | Лондонско евагелие | Манасиева летопис | Новгородски листове | Норовски псалтир | Оливеров миней | Орбелски триод | Охридска Лествица | Охридски апостол | Пирдопски апостол | Погодински псалтир | Радомирово евангелие | Радомиров псалтир | Раждавички сборник | Савина книга | Скопски миней | Слепченски апостол | Солунски октоих | Софийски октоих | Софийски песнивец | Станиславов пролог | Струмишки апостол | Супрасълски сборник | Теодосиева Лествица | Тертерово евангелие | Томичов псалтир | Търновско евангелие | Търновски Пандекти | Хилендарски листове | Хлудов паримейник | Хлудов триод | Четвероевангелие на цар Иван Александър | Шафариков триод | Ягичев златоуст