Софийска котловина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Софийската котловина или Софийското поле е котловина в западната част на България.

Котловината има площ от 1180 кв. км като по този начин е най-голямата от Задбалканските котловини. Средната и надморска височина е 550 м. На север и североизток котловината е отделена от Софийската планина, и Мургаш които са дялове от Стара планина. На юг и югозапад се намират планините Вискяр, Люлин и Витоша. На югоизток се намират Лозенска планина и Вакарелската планина , които са части от Средна гора. Най-ниска е преградата от северозапад, където се намират Сливнишките височини.

[редактиране] Геология

Установено е ,че в минали геоложки времена, след оформянето на сaмото дъно на котловината, течението на река Искър било препречено и цялата днешна Софийска котловина била превърната в голямо езеро. На това се дължат глино-песъкливите почви, които покриват почти цялата котловина. Езерото престанало да съществува, след като милиони години по-късно реката пробила път през Стара планина и създала днешното си речно корито.

[редактиране] Води

Софийската котловина е богата на минерални извори - Горна баня, Панчарево, Банкя и други. Тези извори, както и това че цялата област е предразположена към различни сеизмични колебания, се дължи на разломния характер на котловината.

В Софийското поле и покрайнините на София има голям брой езера и блата. По-големите от тях са край Чепинци, Челопечене, Негован, Казичене, Долни Богров, Враждебна и Димитър Миленков. Също така има и някои по-малки край Бусманци, Нови Искър, Дружба, Кривина, Световрачане, Иваняне, Сеславци, Кремиковци, Кубратово, Горубляне, Локорско, Ботунец, Божурище, Мало Бучино, Големо Бучино, Бачова махала, Горни Богров, Вердикал, Бенковски, Божурище, Пролеша, Житен, Мрамор, Мировяне и Доброславци. От дълги години те са източник за набавяне на строителни материали (пясък, чакъл) за София. В миналото чрез зарибяване или по естествен път в тях са разселени ценни видове, като шаран, толстолоб, бяла риба, щука. Бреговете изобилстват с шавари и тръстика. Заради обилното обрастване и затлачването на по-плитките езера в района на Враждебна и Долни Богров те са се превърнали в недостъпни за риболов блата. Дъното на езерата е каменисто-песъчливо, покрито е с дебел слой тиня.