София Алексеевна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
София Алексеевна
царица на Русия
София Алексеевна 
Роден: 17 септември* 1657
Москва, Русия
Починал: 3 юли* 1704
Москва, Русия

София Алексеевна (на руски: Софья Алексеевна) е царевна на Русия и дъщеря на цар Алексей Михайлович . В периода (1682-1689) е регент и управлява вместо малолетните си братя Иван V и Петър I.

Биография[редактиране | edit source]

София е третата дъщеря на цар Алексей и неговата първа жена Мария Милославская. След смъртта на бездетния Фьодор III, за царе едновременно са провъзгласени слабият физически 16 годишен Иван и 10 годишния Петър. Болярите от рода Милославски, начело със София Алексеевна, която е сестра на Иван и наполовина сестра на Петър по бащина линия, решават да оспорят това двувластие. През май 1682 успяват да предизвикат Стрелецкия бунт, който в крайна сметка я поставя начело на държавата като регент през септември същата година. За свой първи министър назначава своя фаворит Василий Голицин.

Управление[редактиране | edit source]

София Алексеевна била много добре образована, владеела полски и латински, писала е и стихове. Прекомерната и амбиция и жажда за власт обаче често я изправяла в конфликти. По нейно време са подписани изгодния за Русия мирен договор с Жечпосполита (1686) и неизгодния Нерчински договор (1689) с Китай (който е и първият въобще руско-китайски договор и действа чак до 1858). Под предводителството на Василий Голицин през 1687 и 1689 са организирани два неуспешни похода срещу кримските татари, част от Руско-турска война (1686-1700).

През 1687 учредява Славяно-латино-елинската академия - първото висше светско учебно заведение в Русия, което впоследствие през 1755 се превръща в Императорски московски университет

Край на управление и последни години[редактиране | edit source]

На 30 май 1689 Петър I навъшрва 17 години. По съвет на майка си се жени за Евдокия Лопухина, с което според тогавашните закони става пълнолетен и от регентсвото на София вече няма нужда. Петър правя неколкократни опити да влезе в законните си права на управител, но безрезултатно, тъй като всички висши дворциви служители и военни били лоялни към София Алексеевна.

През нощта на 7 срещу 8 август в Преображенское, където в изгнание живеел Петър и обкръжението му, дошли няколко стрелци с новината, че се подготвя покушение срещу него. Уплашен, царят веднага бяга зад дебелите стени на Троицко-Сергиевската лавра (един от най-големите манастири в близост до Москва). На другия ден новината за бягството на царя бързо се разнася из цяла Москва - всички разбират, че започва голям и вероятно кървав конфликт за властта. София Алексеевна изпраща в манастира руският патриарх Йоаким, за да води преговори с царя. Патриархът обаче не се връща в Москва и предпочита да остане с Петър I. На 27 август царят издава заповед всички полковници на стрелците да се явят при него, придружени от по десет стрелци от всеки полк. За неизпълнение на заповедта се предвиждало смъртно наказание. София Алексеевна издава също заповед, с която забранява на стрелците да ходят при Петър, но въпреки това някои успяват тайно да избягат от Москва и да се явят при царя. Усещайки, че с всеки изминат ден губи подкрепа, София решава да вземе нещата в свои ръце и сама да говори с по-малкия си брат. Но на път за Троицки е спряна от верни на царя части и е върната обратно в Москва с обяснението, че Петър не желае да се среща с нея. Новината за това бързо обхожда Москва и все повече стрелецки части, придворни и боляри започват да минават на страната на Петър I. Даже най-близкия ѝ човек княз Голицин се оттегля от политическите борби в своето имение в Медведково. Така от първите хора в държавата на страната на София Алексеевна остава единствено главнокомандващия на стрелците Фьодр Шакловитий. Скоро цар Петър издава заповед Шакловитий да бъде арестуван и доведен за разпит в Троицки. Първоначално София Алексеевна, отказва да предаде своя поддръжник, но под натиска на стрелците Шакловитий е предаден и на 11 октомври 1689 обезглавен на площада на Троицко-Сергиевския манастир.

Така останала без поддръжници София Алексеевна е принудена по молба на цар Петър I да се оттегли в Новодевическия манастир, където е принудена да стане монахиня. Умира в манастира през 1704.