София Лорен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
София Лорен
Sophia Loren
SophiaLorenAAFeb09.jpg
Лорен по време на 81-вата церемония по връчването на наградите „Оскар“ (2009)
Име София Шиколоне
Други имена София Лазаро
Родена 20 септември 1934 г. (1934-09-20) (80 г.)
Рим, Италия
Активни години 1950-настояще
Брачни партньори Карло Понти (1966-2007)
Местожителство Женева, Швейцария
Оскари Най-добра главна женска роля:
1961 - Чочарка;
Почетен оскар (1991);

Номинация за най-добра главна женска роля:
1964 - „Брак по италиански
Награди Златен глобус Златен глобус на името на Сесил Демил (1994)
Награди на БАФТА Най-добра актриса:
1961 - Чочарка
Официален сайт lorenarchives.com
София Лорен
Sophia Loren
в Общомедия

София Лорен е артистичният псевдоним на италианската актриса София Вилани Шиколоне.[1]

В цялата си кариера София Лорен изиграва над 80 екранни роли. За близо 60 години в киното се снима във филми направени в различни страни от различни режисьори, като тя доказва умението си да се вписва във всякакъв екип и да създава безспорно ярки и запомнящи се образи. Героините ѝ впечатляват с удивителната си достоверност и жизненост.[2] Всеобщо призната е като една от най-красивите жени и най-известната актриса от Италия,[3] a запазеното ѝ амплоа е на типична италианка в романтични комедии, и по-рядко трагедии.

Притежава множество международни филмови награди. Носител е на призове от кинофестивалите в Кан (1961), Венеция (1958, 1998), Москва (1965, 1997) и Берлин (1994). Наградена е с пет награди Златен глобус и два Оскара - съответно за „Най-добра главна женска роля“ в чуждоезичния филм „Чочарка“ от 1961 г. и „Оскар за цялостно творчество“ през 1991 г.[4]

Тя е 21-ва в Листата на Американския филмов институт за „50-те велики екранни легенди“.[5]

Биография[редактиране | edit source]

София Лорен се ражда в Рим на 20 септември 1934 г. Баща ѝ Рикардо Шиколоне я признава за своя дъщеря, но отказва да се ожени за майка ѝ Ромилда Вилани и я напуска по време на бремеността.[6] София прекарва детските си години с нейната майка и по-малката си сестра Анна-Мария в рибарското селище Поцуоли, недалеч от Неапол. Там живеят при родителите на Ромилда, която е пианистка и неуспяла актриса. Условията им на живот не са особено добри и Лорен прекарва тези години в нищета.[7]

През 1949 г. участва в конкурса за красота Мис Италия и заема втора позиция, като подгласничка на победителката. Красотата на София бързо прави впечатление, като ѝ предлагат участия в рекламни фотосесии и в еротични филми. Поради нуждата от пари, тя се съгласява да се снима в подобен тип продукции.[7] По време на конкурса за Мис Рим, се запознава с бъдещия си съпруг Карло Понти, преуспяващ филмов продуцент и ключов играч в следвоенното европейско кино.[8] През този период започват и първите ѝ стъпки в киното, като стартира в серия от нискобюджетни комедии, под името София Лазаро. В 1951 г. Лорен играе малка роля, като робиня във филма на американския режисьор Мервин Лерой Кво Вадис.[3]

Кари Грант и София Лорен в кадър от филма „Houseboat“ (1958)

Първи стъпки[редактиране | edit source]

Първата главна роля на София Лорен е в режисираната от Пиетро Франсичи филм-опера „Аида” от 1953 г. В тази продукция тя получава одобрението на филмовата критика. След успеха на „Аида”, актрисата се снима в екранизациите „Две нощи с Клеопатра” и „Атила“, с участието на Антъни Куин, който е първият филм на София Лорен, разпространен извън пределите на Италия.[7] Вниманието на критиката е привлечено от ролята ѝ в кинопродукцията на Виторио Де Сика „Златото на Неапол”, като отзивите са, че Лорен притежава оригиналност, талант и осезаема екранна страст.[8] Следват поредица от филми в които тя партнира на Марчело Мастрояни, като през 1957 г. дебютира на американската сцена с „Момчето върху делфина”. Участва в екранизации заедно с актьорите Джон Уейн, Кари Грант и Франк Синатра.

Лорен се превръща в международна звезда след като записва пет филма с американската компания Парамаунт Пикчърс. От този период датира и филма „Desire Under the Elms”, базиран на едноименната пиеса на Юджийн О'Нийл, чиито партньор на Лорен е Антъни Пъркинс. В 1958 г. прелестната италианка получава и първото си международно отличие за изпълнението си във филма „Черната орхидея“. Призът е за най-добра актриса на фестивала във Венеция.[8]

Кадър от филма Five Miles To Midnight (1963)

Световна слава[редактиране | edit source]

През 1960 г. Лорен си партнира с Жан-Пол Белмондо в италианския филм, режисиран от Виторио Де Сика, по романа на Алберто Моравия, Чочарка. Изключителната изразителност на Лорен в този образ впечатляват не само журито на кинофестивала в Кан, което ѝ връчва наградата за най-добра актриса, но и членовете на Американската филмова академия, които ѝ присъждат „Оскар“ за най-добро изпълнение на главна роля. До този момент не е имало друг случай, в който престижното отличие в тази категория да спечели актриса от неанглоезичен филм.[7] Лорен грабва и Приз за най-добра актриса от Нюйоркския кръг на филмовите критици. Суперпродукцията е отличена със Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм и номинация Златна палма за Викторио Де Сика.[9]

През 60-те години на XX век София Лорен е една от най-популярните актриси в света, като продължава да снима филми в САЩ и Европа. В 1964 г. участва във филма Упадъкът на Римската империя заедно със Стивън Бойд, Алек Гинес, Джеймс Мейсън, Кристофър Плъмър, Мел Ферър и Омар Шариф. Режисираната от Антъни Ман историческа продукция ѝ носи рекордния хонорар от $1 000 000. На следващата година на екран излиза филмовата комедийна драма Брак по италиански. За участието си в него Лорен за втори път е номиниранa за Оскар за най-добра женска роля,[4] а продукцията печели наградата Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм.

Други филми от този период, получили световно признание, са Ел Сид с Чарлтън Хестън, Милионерката с Питър Селърс, Романс в Неапол с Кларк Гейбъл, комедийната драма Вчера, днес и утре, Лейди Л. под режисурата на Питър Устинов и с участието на Пол Нюман. Класиката Арабеска от 1966 г. с Грегъри Пек и филмът на Чарли Чаплин Графинята от Хонгконг с Марлон Брандо.[8]

Портрет на София Лорен от 1986 г.

70-те и 80-те[редактиране | edit source]

След раждането на първородния ѝ син през 1968 г., София Лорен започва да се появява по-рядко на екрана. През 70-те години нейните изпълнения в киното са предимно в италиански продукции. В 1974 г. се снима в последния филм на Виторио Де Сика „The Voyage“, малко преди той да почине. Под ръководството на знаменития кинорежисьор, актрисата изиграва едни от най-значителните си и интересни образи, като общият брой на филмите ръководени от Де Сика е 14.[2] В съвместната френско-италианска мелодрама „The Voyage“, партньор Лорен е Ричард Бъртън, а тя печели приза за „Най-добра актриса“ на испанския кинофестивал в Сан Себастиан.[10]

Следващата ѝ роля е в британския трилър, продуциран от Карло Понти, Проходът Касандра от 1976 г., в чиито филм участват големите звезди за онова време, като Ричард Харис, Мартин Шийн, Бърт Ланкастър и Ава Гарднър.

През 1977 г. режисираният от американския сценарист Еторе Скола Един специален ден за пореден път събира на снимачната площадка Лорен с Марчело Мастрояни. Кинопродукцията е номинирана за единадесет международни награди, сред които два Оскара за „Най-добър чуждоезичен филм“ и „Най-добра главна роля за Мастрояни“.[11]

В 1979 г. Лорен написва автобиографичната книга „Живейки и обичайки“, която се превръща в основа за телевизионен американски филм с нейно участие, излязъл през 1980 г.[7]

През 80-те години на XX век ролите на София Лорен в киното са по-скоро епизодични. Тя участва в няколко италиански филма, сред които и телевизионна новела по роман на Марио Пузо.

Международно признание[редактиране | edit source]

Церемонията по връчването на наградите „Сезар“ (1991)

През 1991 г., София Лорен е поканена за домакин на провеждащата се в Париж церемония, по връчването на Националната филмова награда на Франция „Сезар“. Освен в ролята на хост, актрисата става част и от отбора на наградените, тъй като Френската академия за филмово изкуство ѝ връчва почетен „Сезар“ за цялостно творчество, заедно с френския актьор Жан-Пиер Омон. По-късно през същата година на тържество в Елисейския дворец, френският президент Франсоа Митеран я награждава с „Орден на почетния легион“.[12]

Връх в международното признание за забележителния творчески път на София Лорен е на 25 март 1991 г., когато Американската филмова академия ѝ присъжда „Оскар“ за цялостно творчество, като актрисата е обявена за „едно от истинските съкровища на световното кино, чиито кариера, богата със запомнящи се изпълнения, е добавила постоянен блясък в тази форма на изкуството“.[13] На церемонията в Лос Анджелис, Лорен е облечена в черна рокля на „Валентино“, а нейният втори „Оскар“ е връчен от Грегъри Пек.[14]

На 1 февруари 1994 г. на Алеята на славата в Холивуд, е открита 2000-та звезда на името на София Лорен. На събитието, актрисата изразява своята надежда, че младите жени, които желаят един ден да бъдат актриси, ще се вдъхновяват, виждайки името ѝ на известния тротоар и споделя: „Много ми се иска моята грееща звезда да покаже пътя на толкова много прохождащи актриси и да направи техните мечти реалност, така както моята мечта се сбъдна.“[15] По-късно през същия месец в Берлин, Лорен е наградена със Златна мечка за цялостен принос на 44-тия филмов фестивал Берлинале.[16]

На 53-тата церемония по връчването на наградите Златен глобус през 1995 г. София Лорен е удостоена с почетната награда „Златен глобус на името на Сесил Демил“. Това е нейната 5-та статуетка от този кинофестивал. На същия форум получава и номинация за „Най-добра женска поддържаща роля“ за филма „Прет-а-порте“ (1994).[4] В кинопродукцията на Робърт Олтман, италианската актриса партнира на Марчело Мастрояни, Джулия Робъртс и Тим Робинс, а лентата е номинирана за „Най-добър филм в категория комедия“. През 1998 г. получава Златен лъв на кинофестивала във Венеция, отново за цялостно творчество.[3]


През 2010 г. Лорен е удостоена с Премиум империал - една от най-престижните награди на Японската асоциация на изкуствата, давана за заслуги и постижения в областта на изкуството и ролята, която личностите изпълняват, за да обогатят хората по света.[17]

На 4 май 2011 г. многобройни звезди от Холивуд се събират за да почетат неподражаемата италианка по случай 50-годишнината от първия ѝ „Оскар“. През 1961 г. Лорен не присъства на церемонията на филмовата академия в САЩ, на която трябва да получи наградата си, като споделя, че тогава не е и мечтала, че един италиански филм може да спечели подобно голямо отличие.[18] На организираното празненство, на което тя присъства със синовете си, заявява:

Оскарът промени напълно живота ми. Помогна ми да повярвам в себе си и да дам всичко от себе си като актриса. Нямам думи с които да опиша чувствата си сега. Трудно е да си представите колко бързо изминаха цели 50 години, откакто получих наградата Оскар.[19]

Зад кадър[редактиране | edit source]

София Лорен в Кения, като посланик на добра воля (1992)

София Лорен участва активно в обществени инициативи със световно послание. През 1992 г. тя е назначена за посланик на добра роля и е едно от лицата на Върховния комисариат на ООН за бежанците.[20]

През 2004 г. печели „Грами“ за „Най-добър разговорен световен албум за деца“ за работата ѝ в проекта „Прокофиев: Петя и вълкът“, заедно с американския президент Бил Клинтън и съветския президент Михаил Горбачов.[5]

На Зимните олимпийски игри в Торино през 2006 г. е една от осемте жени, редом със Сюзън Сарандън и Изабел Аленде, пренасяла олимпийския флаг.[5]

През 2007 година, Лорен приема да се снима гола, само по диамантени обици, за календара на фирмата за производства на гуми „Пирели“. София е взела решението да се разголи преди всичко заради известността на „Пирели“ и малкия тираж на календара – едва 400 броя, които се подаряват на важни клиенти.[21]

На един от въпросите за успеха си като актриса, София Лорен отговаря:

Да успяваш в трудна професия изисква предимно вяра в самия себе си. Това обяснява защо хора с посредствен талант и мощен вътрешен заряд изпреварват други с велик талант.[5]

Брак и семейство[редактиране | edit source]

Повече от половин век София Лорен живее заедно с голямата си любов - италианския кинопродуцент Карло Понти. Двамата се запознават за първи път през 1950 г., когато тя е на 15, а той на 37. Въпреки разликата в годините им, между тях пламва истинска обич и те се женят през 1957 г. Тъй като Понти има брак с първата си съпруга Джулиана, италианската държава не признава брачния съюз със София Лорен, тъй като разводите са забранени за онова време. Понти е решен да се ожени законно за Лорен и през 1965 г. получава развод от Джулиана във Франция и двамата с Лорен се бракосъчетават в Париж през 1966 г.[22]

Понти става не само неин съпруг, но и постоянен продуцент на филмите, в които участва. Някой от кинопродукциите са „Бокачо 70“, „Брак по италиански“, „Вчера, днес и утре“ и други. Двамата живеят заедно до смъртта му през 2007 г.

Двойката има двама сина. Лорен ражда първородния Карло Понти-младши на 29 декември 1968 г., а Едуардо Понти на 6 януари 1973 г.[6]

Източници и използвана информация[редактиране | edit source]

  1. Gundle, Stephen. Bellissima: feminine beauty and the idea of Italy. Yale University Press, 2007. ISBN 978-0-300-12387-6. с. 157.
  2. а б kino.dir.bg София Лорен, посетен на 24.02.2012 г.
  3. а б в Encyclopædia Britannica. Sophia Loren (Italian actress) - Britannica Online Encyclopedia. // Britannica.com. Посетен на 23.02.2012.
  4. а б в Awards for Sophia Loren, посетен на 24.02.2012 г.
  5. а б в г София Лорен, посетен на 25.02.2012 г.
  6. а б Loren Archives, посетен на 23.02.2012 г.
  7. а б в г д София Лорен и Карло Понти, посетен на 23.02.2012 г.
  8. а б в г Sophia Loren Biography - Yahoo! Movies. // Movies.yahoo.com. Посетен на 23.02.2012.
  9. Българска национална телевизия, посетен на 23.02.2012 г.
  10. Chronicles 1974, посетен на 25.02.2012 г.
  11. The 50th Academy Awards (1978) Nominees and Winners, посетен на 24.02.2012 г.
  12. Chronicles 1991, посетен на 27.02.2012 г.
  13. Sophia Loren: Her Life and Career, посетен на 26.02.2012 г.
  14. YouTube.com Sophia (Sofia) Loren Receives Honorary Oscar (1991), посетен на 27.02.2012 г.
  15. Chronicles 1991, посетен на 27.02.2012 г.
  16. Берлинале 1994, посетен на 23.02.2012 г.
  17. HBO София Лорен с награда в Япония, посетен на 25.02.2012 г.
  18. Дневник.бг Холивуд почeте "вечната, красивата" София Лорен, посетен на 24.02.2012 г.
  19. БНТ 50 години от първия Оскар за чуждоезичен филм, посетен на 25.02.2012 г.
  20. Посланици на добра воля, посетен на 25.02.2012 г.
  21. София Лорен позира гола на 71 години, посетен на 23.02.2012 г.
  22. The Independent Film producer who discovered Sofia Scicolone - Sophia Loren - and controversially married her, посетен на 24.02.2012 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за София Лорен в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)