София Лорен
| София Лорен Sophia Loren |
|
 Лорен по време на 81-вата церемония по връчването на наградите „Оскар“ (2009) |
|
| Име | София Шиколоне |
|---|---|
| Други имена | София Лазаро |
| Родена | 20 септември 1934 г. Рим, Италия |
| Активни години | 1950-настояще |
| Брачни партньори | Карло Понти (1966-2007) |
| Местожителство | Женева, Швейцария |
| Оскари | Най-добра главна женска роля: 1961 - „Чочарка“; Почетен оскар (1991); Номинация за най-добра главна женска роля: 1964 - „Брак по италиански“ |
| Награди Златен глобус | Златен глобус на името на Сесил Демил (1994) |
| Награди на БАФТА | Най-добра актриса: 1961 - „Чочарка“ |
| Официален сайт | lorenarchives.com |
София Лорен е артистичният псевдоним на италианската актриса София Вилани Шиколоне.[1]
В цялата си кариера София Лорен изиграва над 80 екранни роли. За близо 60 години в киното се снима във филми направени в различни страни от различни режисьори, като тя доказва умението си да се вписва във всякакъв екип и да създава безспорно ярки и запомнящи се образи. Героините ѝ впечатляват с удивителната си достоверност и жизненост.[2] Всеобщо призната е като една от най-красивите жени и най-известната актриса от Италия,[3] a запазеното ѝ амплоа е на типична италианка в романтични комедии, и по-рядко трагедии.
Притежава множество международни филмови награди. Носител е на призове от кинофестивалите в Кан (1961), Венеция (1958, 1998), Москва (1965, 1997) и Берлин (1994). Наградена е с пет награди Златен глобус и два Оскара - съответно за „Най-добра главна женска роля“ в чуждоезичния филм „Чочарка“ от 1961 г. и „Оскар за цялостно творчество“ през 1991 г.[4]
Тя е 21-ва в Листата на Американския филмов институт за „50-те велики екранни легенди“.[5]
Съдържание |
Биография [редактиране]
София Лорен се ражда в Рим на 20 септември 1934 г. Баща ѝ Рикардо Шиколоне я признава за своя дъщеря, но отказва да се ожени за майка ѝ Ромилда Вилани и я напуска по време на бремеността.[6] София прекарва детските си години с нейната майка и по-малката си сестра Анна-Мария в рибарското селище Поцуоли, недалеч от Неапол. Там живеят при родителите на Ромилда, която е пианистка и неуспяла актриса. Условията им на живот не са особено добри и Лорен прекарва тези години в нищета.[7]
През 1949 г. участва в конкурса за красота Мис Италия и заема втора позиция, като подгласничка на победителката. Красотата на София бързо прави впечатление, като ѝ предлагат участия в рекламни фотосесии и в еротични филми. Поради нуждата от пари, тя се съгласява да се снима в подобен тип продукции.[7] По време на конкурса за Мис Рим, се запознава с бъдещия си съпруг Карло Понти, преуспяващ филмов продуцент и ключов играч в следвоенното европейско кино.[8] През този период започват и първите ѝ стъпки в киното, като стартира в серия от нискобюджетни комедии, под името София Лазаро. В 1951 г. Лорен играе малка роля, като робиня във филма на американския режисьор Мервин Лерой „Кво Вадис“.[3]
Първи стъпки [редактиране]
Първата главна роля на София Лорен е в режисираната от Пиетро Франсичи филм-опера „Аида” от 1953 г. В тази продукция тя получава одобрението на филмовата критика. След успеха на „Аида”, актрисата се снима в екранизациите „Две нощи с Клеопатра” и „Атила“, с участието на Антъни Куин, който е първият филм на София Лорен, разпространен извън пределите на Италия.[7] Вниманието на критиката е привлечено от ролята ѝ в кинопродукцията на Виторио Де Сика „Златото на Неапол”, като отзивите са, че Лорен притежава оригиналност, талант и осезаема екранна страст.[8] Следват поредица от филми в които тя партнира на Марчело Мастрояни, като през 1957 г. дебютира на американската сцена с „Момчето върху делфина”. Участва в екранизации заедно с актьорите Джон Уейн, Кари Грант и Франк Синатра.
Лорен се превръща в международна звезда след като записва пет филма с американската компания Парамаунт Пикчърс. От този период датира и филма „Desire Under the Elms”, базиран на едноименната пиеса на Юджийн О'Нийл, чиито партньор на Лорен е Антъни Пъркинс. В 1958 г. прелестната италианка получава и първото си международно отличие за изпълнението си във филма „Черната орхидея“. Призът е за най-добра актриса на фестивала във Венеция.[8]
Световна слава [редактиране]
През 1960 г. Лорен си партнира с Жан-Пол Белмондо в италианския филм, режисиран от Виторио Де Сика, по романа на Алберто Моравия, „Чочарка“. Изключителната изразителност на Лорен в този образ впечатляват не само журито на кинофестивала в Кан, което ѝ връчва наградата за най-добра актриса, но и членовете на Американската филмова академия, които ѝ присъждат „Оскар“ за най-добро изпълнение на главна роля. До този момент не е имало друг случай, в който престижното отличие в тази категория да спечели актриса от неанглоезичен филм.[7] Лорен грабва и Приз за най-добра актриса от Нюйоркския кръг на филмовите критици. Суперпродукцията е отличена със Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм и номинация Златна палма за Викторио Де Сика.[9]
През 60-те години на XX век София Лорен е една от най-популярните актриси в света, като продължава да снима филми в САЩ и Европа. В 1964 г. участва във филма „Упадъкът на Римската империя” заедно със Стивън Бойд, Алек Гинес, Джеймс Мейсън, Кристофър Плъмър, Мел Ферър и Омар Шариф. Режисираната от Антъни Ман историческа продукция ѝ носи рекордния хонорар от $1 000 000. На следващата година на екран излиза филмовата комедийна драма „Брак по италиански”. За участието си в него Лорен за втори път е номиниранa за Оскар за най-добра женска роля,[4] а продукцията печели наградата Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм.
Други филми от този период, получили световно признание, са „Ел Сид” с Чарлтън Хестън, „Милионерката“ с Питър Селърс, „Романс в Неапол“ с Кларк Гейбъл, комедийната драма „Вчера, днес и утре”, „Лейди Л.“ под режисурата на Питър Устинов и с участието на Пол Нюман. Класиката „Арабеска” от 1966 г. с Грегъри Пек и филмът на Чарли Чаплин „Графинята от Хонгконг” с Марлон Брандо.[8]
70-те и 80-те [редактиране]
След раждането на първородния ѝ син през 1968 г., София Лорен започва да се появява по-рядко на екрана. През 70-те години нейните изпълнения в киното са предимно в италиански продукции. В 1974 г. се снима в последния филм на Виторио Де Сика „The Voyage“, малко преди той да почине. Под ръководството на знаменития кинорежисьор, актрисата изиграва едни от най-значителните си и интересни образи, като общият брой на филмите ръководени от Де Сика е 14.[2] В съвместната френско-италианска мелодрама „The Voyage“, партньор Лорен е Ричард Бъртън, а тя печели приза за „Най-добра актриса“ на испанския кинофестивал в Сан Себастиан.[10]
Следващата ѝ роля е в британския трилър, продуциран от Карло Понти, „Проходът Касандра“ от 1976 г., в чиито филм участват големите звезди за онова време, като Ричард Харис, Мартин Шийн, Бърт Ланкастър и Ава Гарднър.
През 1977 г. режисираният от американския сценарист Еторе Скола „Един специален ден“ за пореден път събира на снимачната площадка Лорен с Марчело Мастрояни. Кинопродукцията е номинирана за единадесет международни награди, сред които два Оскара за „Най-добър чуждоезичен филм“ и „Най-добра главна роля за Мастрояни“.[11]
В 1979 г. Лорен написва автобиографичната книга „Живейки и обичайки“, която се превръща в основа за телевизионен американски филм с нейно участие, излязъл през 1980 г.[7]
През 80-те години на XX век ролите на София Лорен в киното са по-скоро епизодични. Тя участва в няколко италиански филма, сред които и телевизионна новела по роман на Марио Пузо.
Международно признание [редактиране]
През 1991 г., София Лорен е поканена за домакин на провеждащата се в Париж церемония, по връчването на Националната филмова награда на Франция „Сезар“. Освен в ролята на хост, актрисата става част и от отбора на наградените, тъй като Френската академия за филмово изкуство ѝ връчва почетен „Сезар“ за цялостно творчество, заедно с френския актьор Жан-Пиер Омон. По-късно през същата година на тържество в Елисейския дворец, френският президент Франсоа Митеран я награждава с „Орден на почетния легион“.[12]
Връх в международното признание за забележителния творчески път на София Лорен е на 25 март 1991 г., когато Американската филмова академия ѝ присъжда „Оскар“ за цялостно творчество, като актрисата е обявена за „едно от истинските съкровища на световното кино, чиито кариера, богата със запомнящи се изпълнения, е добавила постоянен блясък в тази форма на изкуството“.[13] На церемонията в Лос Анджелис, Лорен е облечена в черна рокля на „Валентино“, а нейният втори „Оскар“ е връчен от Грегъри Пек.[14]
На 1 февруари 1994 г. на Алеята на славата в Холивуд, е открита 2000-та звезда на името на София Лорен. На събитието, актрисата изразява своята надежда, че младите жени, които желаят един ден да бъдат актриси, ще се вдъхновяват, виждайки името ѝ на известния тротоар и споделя: „Много ми се иска моята грееща звезда да покаже пътя на толкова много прохождащи актриси и да направи техните мечти реалност, така както моята мечта се сбъдна.“[15] По-късно през същия месец в Берлин, Лорен е наградена със Златна мечка за цялостен принос на 44-тия филмов фестивал Берлинале.[16]
На 53-тата церемония по връчването на наградите Златен глобус през 1995 г. София Лорен е удостоена с почетната награда „Златен глобус на името на Сесил Демил“. Това е нейната 5-та статуетка от този кинофестивал. На същия форум получава и номинация за „Най-добра женска поддържаща роля“ за филма „Прет-а-порте“ (1994).[4] В кинопродукцията на Робърт Олтман, италианската актриса партнира на Марчело Мастрояни, Джулия Робъртс и Тим Робинс, а лентата е номинирана за „Най-добър филм в категория комедия“. През 1998 г. получава Златен лъв на кинофестивала във Венеция, отново за цялостно творчество.[3]
През 2010 г. Лорен е удостоена с Премиум империал - една от най-престижните награди на Японската асоциация на изкуствата, давана за заслуги и постижения в областта на изкуството и ролята, която личностите изпълняват, за да обогатят хората по света.[17]
На 4 май 2011 г. многобройни звезди от Холивуд се събират за да почетат неподражаемата италианка по случай 50-годишнината от първия ѝ „Оскар“. През 1961 г. Лорен не присъства на церемонията на филмовата академия в САЩ, на която трябва да получи наградата си, като споделя, че тогава не е и мечтала, че един италиански филм може да спечели подобно голямо отличие.[18] На организираното празненство, на което тя присъства със синовете си, заявява:
| „ | Оскарът промени напълно живота ми. Помогна ми да повярвам в себе си и да дам всичко от себе си като актриса. Нямам думи с които да опиша чувствата си сега. Трудно е да си представите колко бързо изминаха цели 50 години, откакто получих наградата Оскар.[19] | “ |
Зад кадър [редактиране]
София Лорен участва активно в обществени инициативи със световно послание. През 1992 г. тя е назначена за посланик на добра роля и е едно от лицата на Върховния комисариат на ООН за бежанците.[20]
През 2004 г. печели „Грами“ за „Най-добър разговорен световен албум за деца“ за работата ѝ в проекта „Прокофиев: Петя и вълкът“, заедно с американския президент Бил Клинтън и съветския президент Михаил Горбачов.[5]
На Зимните олимпийски игри в Торино през 2006 г. е една от осемте жени, редом със Сюзън Сарандън и Изабел Аленде, пренасяла олимпийския флаг.[5]
През 2007 година, Лорен приема да се снима гола, само по диамантени обици, за календара на фирмата за производства на гуми „Пирели“. София е взела решението да се разголи преди всичко заради известността на „Пирели“ и малкия тираж на календара – едва 400 броя, които се подаряват на важни клиенти.[21]
На един от въпросите за успеха си като актриса, София Лорен отговаря:
| „ | Да успяваш в трудна професия изисква предимно вяра в самия себе си. Това обяснява защо хора с посредствен талант и мощен вътрешен заряд изпреварват други с велик талант.[5] | “ |
Брак и семейство [редактиране]
Повече от половин век София Лорен живее заедно с голямата си любов - италианския кинопродуцент Карло Понти. Двамата се запознават за първи път през 1950 г., когато тя е на 15, а той на 37. Въпреки разликата в годините им, между тях пламва истинска обич и те се женят през 1957 г. Тъй като Понти има брак с първата си съпруга Джулиана, италианската държава не признава брачния съюз със София Лорен, тъй като разводите са забранени за онова време. Понти е решен да се ожени законно за Лорен и през 1965 г. получава развод от Джулиана във Франция и двамата с Лорен се бракосъчетават в Париж през 1966 г.[22]
Понти става не само неин съпруг, но и постоянен продуцент на филмите, в които участва. Някой от кинопродукциите са „Бокачо 70“, „Брак по италиански“, „Вчера, днес и утре“ и други. Двамата живеят заедно до смъртта му през 2007 г.
Двойката има двама сина. Лорен ражда първородния Карло Понти-младши на 29 декември 1968 г., а Едуардо Понти на 6 януари 1973 г.[6]
Източници и използвана информация [редактиране]
- ↑ Gundle, Stephen. Bellissima: feminine beauty and the idea of Italy. Yale University Press, 2007. ISBN 978-0-300-12387-6. с. 157.
- ↑ а б kino.dir.bg София Лорен, посетен на 24.02.2012 г.
- ↑ а б в Encyclopædia Britannica. Sophia Loren (Italian actress) - Britannica Online Encyclopedia. // Britannica.com. Посетен на 23.02.2012.
- ↑ а б в Awards for Sophia Loren, посетен на 24.02.2012 г.
- ↑ а б в г София Лорен, посетен на 25.02.2012 г.
- ↑ а б Loren Archives, посетен на 23.02.2012 г.
- ↑ а б в г д София Лорен и Карло Понти, посетен на 23.02.2012 г.
- ↑ а б в г Sophia Loren Biography - Yahoo! Movies. // Movies.yahoo.com. Посетен на 23.02.2012.
- ↑ Българска национална телевизия, посетен на 23.02.2012 г.
- ↑ Chronicles 1974, посетен на 25.02.2012 г.
- ↑ The 50th Academy Awards (1978) Nominees and Winners, посетен на 24.02.2012 г.
- ↑ Chronicles 1991, посетен на 27.02.2012 г.
- ↑ Sophia Loren: Her Life and Career, посетен на 26.02.2012 г.
- ↑ YouTube.com Sophia (Sofia) Loren Receives Honorary Oscar (1991), посетен на 27.02.2012 г.
- ↑ Chronicles 1991, посетен на 27.02.2012 г.
- ↑ Берлинале 1994, посетен на 23.02.2012 г.
- ↑ HBO София Лорен с награда в Япония, посетен на 25.02.2012 г.
- ↑ Дневник.бг Холивуд почeте "вечната, красивата" София Лорен, посетен на 24.02.2012 г.
- ↑ БНТ 50 години от първия Оскар за чуждоезичен филм, посетен на 25.02.2012 г.
- ↑ Посланици на добра воля, посетен на 25.02.2012 г.
- ↑ София Лорен позира гола на 71 години, посетен на 23.02.2012 г.
- ↑ The Independent Film producer who discovered Sofia Scicolone - Sophia Loren - and controversially married her, посетен на 24.02.2012 г.
