София Палеологина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
София Палеологина
велика московска княгиня
S.paleolog reconstruction03.JPG
Лични данни
Родена ?
Морея, Гърция
Починала 7 април 1503
Предшествана от Мария Борисовна Тверска
Наследена от Соломония Сабурова
Семейство
Брак Иван III
Потомци Василий III, Андрей Иванович, Елена Ивановна
Династия Палеолози
Баща Тома Палеолог
Майка Катерина Асенина Закария


Зоя Палеологина (на гръцки: Ζωή Παλαιολόγου, на руски: Софья Фоминична Палеолог, ? - 7 април 1503) е велика княгиня на Москва, втора съпруга на Иван III и племенница на последния византийски император Константин XI Палеолог.

Биография[редактиране | edit source]

Тя е дъщеря на деспота на Морея (средновековен Пелопонес) Тома Палеолог, който е брат на император Константин XI, и на Катерина Асенина Закария. След като султан Мехмед II превзема Морея през 1460 г., Зоя и братята ѝ са отведени в Рим. Там Зоя приема името София. През 1469 г. папа Павел II предлага София да се омъжи за овдовелия московски княз Иван III, с надеждата, че по този начин ще засили влиянието на католическата църква в Московското княжество и ще създаде предпоставки за по-тясно сближение с Православната църква. София и Иван III са венчани на 12 ноември 1472 г. в Успенския събор в Москва. Бракът с потомката на византийските императори допринесъл за издигането на авторитета на московските князе и налагането им над останалите руски държавици.

В Москва невестата е придружена от папския легат, кардинал Антоний, който трябва да реализира откриващата се пред Светия римски престол благоприятна възможност да засили християнското влияние върху древноруските земи и в частност върху Великото Московско княжество. Мисията на кардинала и на папа Сикст IV успява. Ставайки съпруга на Иван III, София започва да упражнява силно влияние върху княза. Смята се, че тя въвежда в Кремъл разкошните византийски дворцови церемонии и изтънчения византийски етикет. София внушава на Иван III и идеята за превръщането на Москва в трети Рим като единствена наследница на унищожената Византийска империя.

С годините влиянието на София над съпруга ѝ става все по-силно. Малко преди смъртта си тя успява да убеди Иван да обяви за свой наследник на престола най-големия им син Василий, а не Димитрий - внук на Иван от починалия му син от първия брак - Иван Младши.

Наследници[редактиране | edit source]

София ражда на Иван три деца:

  • Василий Иванович - бъдещия московски княз Василий III
  • Андрей Иванович - княз на Старица
  • Елена Ивановна - велика литовска княгиня.

Произход[редактиране | edit source]

София Палеологина и по майчина (майка й е праправнучка на Иван Асен III), и по бащина линия (баща й също е праправнук на Иван Асен III) произхожда от Асеневци. Тя самата се пада правнучка и по бащина и по майчина линия на Ирина Асенина и Йоан Кантакузин. По бащина линия е праправнучка на Велбъждския деспот Деян. Призната е от целия тогавашен западен християнски свят за наследница на римските (византийски) императори на Константинопол, а оттук и на имперската идея. Още с началото на понтификата си папа Сикст IV съдейства за династичния й брак с Иван III, с което слага основата на идеята за Москва - Третия Рим.

София Палеологина умира на 7 април 1503 г. Погребана е в Архангелския събор в Московския Кремъл.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Панова, Татьяна Д. Великая княгиня Софья Палеолог. М., Бриз-К, 2005.

Вижте също[редактиране | edit source]